Болка
Ravehna
Очите ти са толкова красиви,
дълбоки езера от мрачна страст.
Удавен в тях забравил съм пътеката обратна,
и тъй боли, боли, боли.
Веднъж достигнал дъното аз срещам
клетници, затънали сред тинята и те,
и воплите им късат тишината,
и стоновете:
“Тъй боли, боли, боли.”
Очите ти са толкова красиви,
политам в бездна, отмалял от тях.
Посипани с лъжи са стъпките ми слаби, изкъпан съм от дъжд на черен грях.
Очите ти са толкова красиви,
отнех ти ги, а ти пищя с молби.
Мъниста ги нанизах в броеница от поквара,
заключил съм я там, където най боли, боли, боли.
Ravehna
Подобни Поеми
Козя луна
Не замръквай из тези гори,
дори вятърът тук не остава.
Щом на запад денят догори,
нещо кобно и зло оживява
и играе среднощни игри.
Виж [...]
Нощта и злото
В черната, непрогледна нощ
вървеше звярът с остър нож.
Приведен той сам вървеше,
сякаш крачките броеше.
Попадна на една
пропаднала жена.
Ръка й подаде и
така [...]
Празнота
Нощта е моето прикритие,
абстиненцията е моя съзаклятница,
треперещите пръсти - моето оръжие.
Къщата е тиха,
безразлична към моята кражба,
тъй както към мен собствената [...]
