Болка

Очите ти са толкова красиви,
дълбоки езера от мрачна страст.
Удавен в тях забравил съм пътеката обратна,
и тъй боли, боли, боли.

Веднъж достигнал дъното аз срещам
клетници, затънали сред тинята и те,
и воплите им късат тишината,
и стоновете:
“Тъй боли, боли, боли.”

Очите ти са толкова красиви,
политам в бездна, отмалял от тях.
Посипани с лъжи са стъпките ми слаби, изкъпан съм от дъжд на черен грях.

Очите ти са толкова красиви,
отнех ти ги, а ти пищя с молби.
Мъниста ги нанизах в броеница от поквара,
заключил съм я там, където най боли, боли, боли.