Мракостишия - Мрачна / хорър поезия, написана от вас

Очите ти са толкова красиви,
дълбоки езера от мрачна страст.
Удавен в тях забравил съм пътеката обратна,
и тъй боли, боли, боли.

Веднъж достигнал дъното аз [...]

Смълчани гарвани.
Чакат.
Бесилото да спре да се люлее.

Бяла, фаянсово бяла,
сифон на пода на празната стая
която има само врата.

Пресни [...]

шест-шест-пет гниещи душѝ
(ехо, ехото пълзи)
поглъщат светлина под наем
(кости, костите мечтаят)
с усмивка, врязана в плътта
(убий, изяж страха)
мъж без лице, лице [...]

Слънцето бавно умира
погубено в черната диря.
Който замисля лоши неща
нощем превръща мисли в дела.

Кучета диви смелост добиват,
пресните гробове почват да рият.
Лъвове [...]

Безкрайна тъма, прозрачни сенки,
Безмълвие, което обвива душата.
Безкрайни коридори, които поглъщат времето,
Синя тъма, която пречи на илюзията.

Изгубени стъпки, мъртви листа,
Скрити шумове, страховити [...]

Отпивам.
От жажда изпитвам тревога.
Тревога и нежност,
разпъната в пламъци клада
горя, не изгарям..
душата ми истински страда..
Отпивам.
От кана на кърваво вино,

В студа на идващата тъмнина
Мъгливият покой на залеза
Прикрива тайна, мъртва за света
Заровена в отломки и сгурия
В порутената къща сред дърветата
Покрай [...]

Aмвонът пуст е
светците пенсионирани са
Бог отдавна дезертира
а раят му пустиня е
Вълци вият в глухи гори
и надбягват се с безкрили ангели

Из адските дупки
пълни с черна помия
пълзят мрачни петна
свързват мръсни капиляри
а аз седя тук и се чудя
в коя дупка да бръкна

По времето когато
Часовника да бие полунощ не смее
Време е да спиш
Време е да спиш

Луната уплашена в клони се крие
Обхваната от ужас [...]

Нощта спи
Тишината пее
Градът беснее
Хората вървят
Кръвта се лее
По лицата, в носовете
В очите черни
Птица прелита
и умира

Шепот.
Намачкано късче от мисли.
Тайна, която от вътре изгаря.
Боли.

Съсък.
Плът от плътта ми запалена се разтапя...
Восъчна фигура.
Факла.
Гори.

Крясък.
Жалейка в черно [...]