Лешояди
O B S C U R I A
Когато те оставих да умреш
онази сутрин във смрадта на влака,
под сивите лъчи на слънцето
през калния прозорец на вагона
с коса, подгизнала в кръвта ти,
очите ти, отворени, се взираха
в тавана над прокъсани седалки.
Tогава през разбитото стъкло
влетя врабче и кацна на гръдта ти,
седя така безмълвно, неподвижно,
докато слънцето не се издигна
над прах, скали и жилести трънаци
и не дойдоха лешоядите,
с пронизващ грак към другите навън,
за да им кажат:
‘Елате, братя! Тука е трупът.
Елате, да гуляем до насита
с месата на поредния злощастник,
предаден от ръката на любим.’
Изплашено, врабчето се озърна
и отлетя далеч.
O B S C U R I A
Подобни Поеми
На война
Влажна пръст бълбука
с червеи на път пътуват
към горната земя проклета,
осъдена на нова война.
Войникът начело подбужда
за кръв, за чест, за победа
Козя луна
Не замръквай из тези гори,
дори вятърът тук не остава.
Щом на запад денят догори,
нещо кобно и зло оживява
и играе среднощни игри.
Виж [...]
Тъмнината говори
В тъмната стая без светлина,
създания шепнат в мрак и тъга.
Проклятие тежи, зад всеки ъгъл,
и нощта не прощава с тихото си гърло.
Тъмни ръце [...]
