Лешояди
O B S C U R I A
Когато те оставих да умреш
онази сутрин във смрадта на влака,
под сивите лъчи на слънцето
през калния прозорец на вагона
с коса, подгизнала в кръвта ти,
очите ти, отворени, се взираха
в тавана над прокъсани седалки.
Tогава през разбитото стъкло
влетя врабче и кацна на гръдта ти,
седя така безмълвно, неподвижно,
докато слънцето не се издигна
над прах, скали и жилести трънаци
и не дойдоха лешоядите,
с пронизващ грак към другите навън,
за да им кажат:
‘Елате, братя! Тука е трупът.
Елате, да гуляем до насита
с месата на поредния злощастник,
предаден от ръката на любим.’
Изплашено, врабчето се озърна
и отлетя далеч.
O B S C U R I A
Подобни Поеми
Мухълът на времето
В студа на идващата тъмнина
Мъгливият покой на залеза
Прикрива тайна, мъртва за света
Заровена в отломки и сгурия
В порутената къща сред дърветата
Покрай [...]
За тебе, мамо
Под леглото е тъмно до блясък
чаткат с нокти и влачат опашки
същества с остри зъби и люспи.
Пак са тук да изпият съня ми,
за [...]
Абстрактно
Безкрайна тъма, прозрачни сенки,
Безмълвие, което обвива душата.
Безкрайни коридори, които поглъщат времето,
Синя тъма, която пречи на илюзията.
Изгубени стъпки, мъртви листа,
Скрити шумове, страховити [...]
