Елайза
Анонимен драскач
Из адските дупки
пълни с черна помия
пълзят мрачни петна
свързват мръсни капиляри
а аз седя тук и се чудя
в коя дупка да бръкна
и знам
че накрая
кървавите ми сълзи
ще измият
биологичната маса
и безсънните нощи
пак ще сгазят нервната ми система
а онзи отгоре с чехъл в ръка
пак ще ме прогони в безлунната нощ
Анонимен драскач
Подобни Поеми
Кръв по тухлата
ВЪЛЧАТА НОЩ стръвно изпи от мен всичката кръв
Изпълни сърцето ми, в празните вени вля тъмнина
Аз се изгубих. Сляп подир сенките тръгнах
С тухла [...]
Посмешище
Бутилката – празна;
пепелникът – пълен.
А нощта е тъй млада –
дълга и плътна ивица нищо,
която около врата ти се стяга
подобно на [...]
Mistress Pain
the clock ticks on, immensely slow
grey fog engulfs life’s muddy thoughts
a wall of rain obscures the world
no trace of sound can be [...]
