Рицарят на мрака
Йоанна Александрова
В бездната на мрака, тишина крещи,
рицарят самотен, по път, който е мрачен.
С тежка броня, душа скрита дълбоко,
в гърдите му нощта, като море широко.
В очите му звездите вече не блестят,
само мрак, смърт и сладък хлад.
Но мечът му влачи сенки на зазоряване,
докато сънят угасва в светлина тъжна, забравена.
Той върви в тишината, изгубен във вчера,
всяка стъпка е свързана с болка без мера.
Но съдбата го вика, края търси сама,
на ръба на мрака, там живее сърцето в тъма.
Подобни Поеми
На война
Влажна пръст бълбука
с червеи на път пътуват
към горната земя проклета,
осъдена на нова война.
Войникът начело подбужда
за кръв, за чест, за победа
Град
Нощта спи
Тишината пее
Градът беснее
Хората вървят
Кръвта се лее
По лицата, в носовете
В очите черни
Птица прелита
и умира
Безплодна нощ
В разядените от скръб часове
Празнувахме и пихме до забрава
Чукахме се на гроба ти в еуфория
Тази нощ гнилата трева знаеше, че си мъртъв
