Рицарят на мрака

В бездната на мрака, тишина крещи,
рицарят самотен, по път, който е мрачен.
С тежка броня, душа скрита дълбоко,
в гърдите му нощта, като море широко.

В очите му звездите вече не блестят,
само мрак, смърт и сладък хлад.
Но мечът му влачи сенки на зазоряване,
докато сънят угасва в светлина тъжна, забравена.

Той върви в тишината, изгубен във вчера,
всяка стъпка е свързана с болка без мера.
Но съдбата го вика, края търси сама,
на ръба на мрака, там живее сърцето в тъма.