Рицарят на мрака
Йоанна Александрова
В бездната на мрака, тишина крещи,
рицарят самотен, по път, който е мрачен.
С тежка броня, душа скрита дълбоко,
в гърдите му нощта, като море широко.
В очите му звездите вече не блестят,
само мрак, смърт и сладък хлад.
Но мечът му влачи сенки на зазоряване,
докато сънят угасва в светлина тъжна, забравена.
Той върви в тишината, изгубен във вчера,
всяка стъпка е свързана с болка без мера.
Но съдбата го вика, края търси сама,
на ръба на мрака, там живее сърцето в тъма.
Подобни Поеми
Празнота
Нощта е моето прикритие,
абстиненцията е моя съзаклятница,
треперещите пръсти - моето оръжие.
Къщата е тиха,
безразлична към моята кражба,
тъй както към мен собствената [...]
Болка
Очите ти са толкова красиви,
дълбоки езера от мрачна страст.
Удавен в тях забравил съм пътеката обратна,
и тъй боли, боли, боли.
Веднъж достигнал дъното аз [...]
Broken pieces of soul
Glass shards.
Broken pieces of soul on the tinned roof.
Where to head in the dark?
Love is a torture invented by exquisite sadist.
Another [...]
