Рицарят на мрака
Йоанна Александрова
В бездната на мрака, тишина крещи,
рицарят самотен, по път, който е мрачен.
С тежка броня, душа скрита дълбоко,
в гърдите му нощта, като море широко.
В очите му звездите вече не блестят,
само мрак, смърт и сладък хлад.
Но мечът му влачи сенки на зазоряване,
докато сънят угасва в светлина тъжна, забравена.
Той върви в тишината, изгубен във вчера,
всяка стъпка е свързана с болка без мера.
Но съдбата го вика, края търси сама,
на ръба на мрака, там живее сърцето в тъма.
Подобни Поеми
Нощта и злото
В черната, непрогледна нощ
вървеше звярът с остър нож.
Приведен той сам вървеше,
сякаш крачките броеше.
Попадна на една
пропаднала жена.
Ръка й подаде и
така [...]
Пламъци от лед
По улиците на тишината, нощта се събужда,
сенки танцуват около светлината на луната,
пламъци студени като лед, които изгарят душата,
в дълбините на земята, където [...]
Тъмните сенки
В нощта, която крие истините,
Тъмни сенки танцуват,
Моменти, загубени в кръгове на тъга,
Изплакани сълзи, въздишат.
Вещици с огнени очи,
Шепнат тайни на вятъра,
Крила, [...]
