Рицарят на мрака
Йоанна Александрова
В бездната на мрака, тишина крещи,
рицарят самотен, по път, който е мрачен.
С тежка броня, душа скрита дълбоко,
в гърдите му нощта, като море широко.
В очите му звездите вече не блестят,
само мрак, смърт и сладък хлад.
Но мечът му влачи сенки на зазоряване,
докато сънят угасва в светлина тъжна, забравена.
Той върви в тишината, изгубен във вчера,
всяка стъпка е свързана с болка без мера.
Но съдбата го вика, края търси сама,
на ръба на мрака, там живее сърцето в тъма.
Подобни Поеми
На мрачна уличка живея
На мрачна уличка живея,
където паяк тихо си плете,
а нощем странни хора щъкат,
движат се напред, назад.
Аз тайничко ги наблюдавам,
и мисля си [...]
Абстрактно
Безкрайна тъма, прозрачни сенки,
Безмълвие, което обвива душата.
Безкрайни коридори, които поглъщат времето,
Синя тъма, която пречи на илюзията.
Изгубени стъпки, мъртви листа,
Скрити шумове, страховити [...]
Венец от кръв
В безлунната магия на нощта
изричам те в магична пустота,
под звездното небе трептят очи
потъвам в сенки, гъсти от мъгли.
Някъде зад тъмното, зад самотата
