Синдром на Кандински – Клерамбо
Пламен Глогов
Не ме виждаш, защото
Умрелите никой не вижда
Не ме чуваш, защото
Тъгата слуха ти зазижда
Но ти ми говориш, макар безответно.
Ранен
И твоята болка е просто осколка
От мен
Взривих се, изпьлнен с отрова
Сврьх нова,
Която удави в крьв небосвода
На всяка планета
От “алфа” до “зета”
Галактика бе озарено:
Парсек по парсек – времето стана червено
Аз превьрнах сьзвездията в драни животни
Сьс забити в пльтта им игли
А сльнцата запратих да гнат доживотно
В черни дупки мьртвешки и зли
Оцелях- моят гняв ме направи безсмьртен
Но за теб-ти си страх
Аз умрях
И отвьтре
Ти сам се страхуваш, тьгуваш,
Затова не ме чуваш
С транса ти аз се боря
Говоря
През твоите устни
Щом страха те напусне
Гласьт ми е кряськ на бесове
В пуста кула заключени
А навьн се разлагат обесени
Бляновете измьчени
Ветрове прокьлнати, помогнете ми
Очите, скрьбта издерете и
Сляп да прогледна през рани, изял сьрцето си
Моят труп ще въстане
Ще трьгне
Кьдето си
…
…Който виждам е в мен
Покрай пьтя ми живите бягат
Който чувам е в мен
Под краката ми мьртвите лягат
Моят глас е и негов-аз знам
Както знам, че небето е с цвят на отворена матка
А плодьт й изгря, но за кратко
В моя кьрвав океан.
Пламен Глогов
Подобни Поеми
Тъмнината говори
В тъмната стая без светлина,
създания шепнат в мрак и тъга.
Проклятие тежи, зад всеки ъгъл,
и нощта не прощава с тихото си гърло.
Тъмни ръце [...]
Broken pieces of soul
Glass shards.
Broken pieces of soul on the tinned roof.
Where to head in the dark?
Love is a torture invented by exquisite sadist.
Another [...]
Пътят на изгубените души
Потънала в мрака, нощта тежи като скала,
а луната, кървавочервена, се носи над мъртвите улици.
Сенките се простират, студени като ръцете на смъртта,
в пукнатините [...]
