На война

Влажна пръст бълбука
с червеи на път пътуват
към горната земя проклета,
осъдена на нова война.
Войникът начело подбужда
за кръв, за чест, за победа
Без знание повежда
към гибел гореща.
Врагът на север от Ада
подготвя армада,
империя цяла,
на воина кракът да счупи,
на жената коса да скъси,
на детето пердах да тури.
По обед е вече тихо
Чакат звукът съдбовен
да тръгнат по пътя вековен
След миг-ей го на,там, на орловия връх-
Желязко Завейни с тръба в уста
наддава вой.
Цървулите тракат,
пушки шумят,
камъни хвърчат
Пада един
след него двамина
Чудо ли стана,
Бог ли помогна,
врагът предводител и
войникът корав,
лице в лице,
един срещу друг
Лиги текат,
пот се лее,
но само ръмжене се чува.
Нито единият, нито другият
не смее оръжие да извади.
От страх се свиват,
ръце преплитат
пред новия страшен звяр.
Зашепват молитви
Но милост за грешния няма
Войникът пихтия стана,
без душа, без същност остана
Чудовището скала метна,
на врага скелета строши
И тръгна към село да сее разруха.
Децата плачат,
майките ги няма
Стъпка по стъпка
нищо не остава
Ни село, ни хора, ни живот
Само земя като в началото.
Отново е тихо.
Гарвани прелитат под жаркото слънце.
Червеят пак е в дупката си