Днес съм мъст

Шепот.
Намачкано късче от мисли.
Тайна, която от вътре изгаря.
Боли.

Съсък.
Плът от плътта ми запалена се разтапя…
Восъчна фигура.
Факла.
Гори.

Крясък.
Жалейка в черно и смрад на койоти.
Жадно впити в невинност остри резци.
Остави!
Опрости!
Забрави!

Вой.
От утихваща пепел извадени въглени.
От напукани устни – последна капка вода.
От изпъната струна – звук на разкъсване.
Не!
Никога!
Няма прошка!
Днес ще съм мъст.