Днес съм мъст
Verity Own
Шепот.
Намачкано късче от мисли.
Тайна, която от вътре изгаря.
Боли.
Съсък.
Плът от плътта ми запалена се разтапя…
Восъчна фигура.
Факла.
Гори.
Крясък.
Жалейка в черно и смрад на койоти.
Жадно впити в невинност остри резци.
Остави!
Опрости!
Забрави!
Вой.
От утихваща пепел извадени въглени.
От напукани устни – последна капка вода.
От изпъната струна – звук на разкъсване.
Не!
Никога!
Няма прошка!
Днес ще съм мъст.
Verity Own
Подобни Поеми
Мечти
Дните –
сломени в мъгли от заблуди,
впряг са към гроб запустял,
пълен с гнили мечти.
В зората,
под звезди от фалшиви илюзии,
пред поглед [...]
Затвор
подрязани крила
изсъхнала боя
изстрадала жена
череп без коса
пет бутилки празни
въргалят се в нощта
нападали листа
гниещи в прахта
покриват вечния ѝ дом
Празнота
Нощта е моето прикритие,
абстиненцията е моя съзаклятница,
треперещите пръсти - моето оръжие.
Къщата е тиха,
безразлична към моята кражба,
тъй както към мен собствената [...]
