Днес съм мъст
Verity Own
Шепот.
Намачкано късче от мисли.
Тайна, която от вътре изгаря.
Боли.
Съсък.
Плът от плътта ми запалена се разтапя…
Восъчна фигура.
Факла.
Гори.
Крясък.
Жалейка в черно и смрад на койоти.
Жадно впити в невинност остри резци.
Остави!
Опрости!
Забрави!
Вой.
От утихваща пепел извадени въглени.
От напукани устни – последна капка вода.
От изпъната струна – звук на разкъсване.
Не!
Никога!
Няма прошка!
Днес ще съм мъст.
Verity Own
Подобни Поеми
Болка
Очите ти са толкова красиви,
дълбоки езера от мрачна страст.
Удавен в тях забравил съм пътеката обратна,
и тъй боли, боли, боли.
Веднъж достигнал дъното аз [...]
Broken pieces of soul
Glass shards.
Broken pieces of soul on the tinned roof.
Where to head in the dark?
Love is a torture invented by exquisite sadist.
Another [...]
Посмешище
Бутилката – празна;
пепелникът – пълен.
А нощта е тъй млада –
дълга и плътна ивица нищо,
която около врата ти се стяга
подобно на [...]
