Козя луна

Не замръквай из тези гори,
дори вятърът тук не остава.
Щом на запад денят догори,
нещо кобно и зло оживява
и играе среднощни игри.
Виж – двурога Луната изгрява
като жиг във плътта на нощта.
Съществото протяжно запява
гладна песен с човешка тъга.
И лице в нечий труп то заравя…

По огрени пътеки и росни поляни
аз оставям неясна, но странна следа.
И разкъсани кости из тях разпиляни
се протягат към кървава Козя Луна.
Раждах се, а тя грееше топло над мене,
по-любяща от хората там, у дома –
подивели, забравени и извратени…
Бях дете на човек и на… майка-коза.
Бяло руно, копитца и рогчета дълги,
уродливо лице със човешки очи.
Отървах свойта майка от нейните мъки,
а кръвта на баща ми ми се услади.
Аз съм призрак от плът, зъл сатир, грозен фавн.
С болна обич заченат човешки кошмар.
По жестокост и сила – на хората равен
В самотата си жална приличащ на звяр.

Не замръквай из тези гори.
Дори вятърът тук не остава.
Колко бързо се слънцето скри…
Виж – двурога Луната изгрява.
Чуй протяжната песен и… спри:
Нещо лошо към теб приближава.