Лешояди
O B S C U R I A
Когато те оставих да умреш
онази сутрин във смрадта на влака,
под сивите лъчи на слънцето
през калния прозорец на вагона
с коса, подгизнала в кръвта ти,
очите ти, отворени, се взираха
в тавана над прокъсани седалки.
Tогава през разбитото стъкло
влетя врабче и кацна на гръдта ти,
седя така безмълвно, неподвижно,
докато слънцето не се издигна
над прах, скали и жилести трънаци
и не дойдоха лешоядите,
с пронизващ грак към другите навън,
за да им кажат:
‘Елате, братя! Тука е трупът.
Елате, да гуляем до насита
с месата на поредния злощастник,
предаден от ръката на любим.’
Изплашено, врабчето се озърна
и отлетя далеч.
O B S C U R I A
Подобни Поеми
Козя луна
Не замръквай из тези гори,
дори вятърът тук не остава.
Щом на запад денят догори,
нещо кобно и зло оживява
и играе среднощни игри.
Виж [...]
Пламъци от лед
По улиците на тишината, нощта се събужда,
сенки танцуват около светлината на луната,
пламъци студени като лед, които изгарят душата,
в дълбините на земята, където [...]
Рицарят на мрака
В бездната на мрака, тишина крещи,
рицарят самотен, по път, който е мрачен.
С тежка броня, душа скрита дълбоко,
в гърдите му нощта, като море [...]
