Лешояди

Когато те оставих да умреш
онази сутрин във смрадта на влака,
под сивите лъчи на слънцето
през калния прозорец на вагона
с коса, подгизнала в кръвта ти,
очите ти, отворени, се взираха
в тавана над прокъсани седалки.
Tогава през разбитото стъкло
влетя врабче и кацна на гръдта ти,
седя така безмълвно, неподвижно,
докато слънцето не се издигна
над прах, скали и жилести трънаци
и не дойдоха лешоядите,
с пронизващ грак към другите навън,
за да им кажат:
‘Елате, братя! Тука е трупът.
Елате, да гуляем до насита
с месата на поредния злощастник,
предаден от ръката на любим.’
Изплашено, врабчето се озърна
и отлетя далеч.