Лешояди
O B S C U R I A
Когато те оставих да умреш
онази сутрин във смрадта на влака,
под сивите лъчи на слънцето
през калния прозорец на вагона
с коса, подгизнала в кръвта ти,
очите ти, отворени, се взираха
в тавана над прокъсани седалки.
Tогава през разбитото стъкло
влетя врабче и кацна на гръдта ти,
седя така безмълвно, неподвижно,
докато слънцето не се издигна
над прах, скали и жилести трънаци
и не дойдоха лешоядите,
с пронизващ грак към другите навън,
за да им кажат:
‘Елате, братя! Тука е трупът.
Елате, да гуляем до насита
с месата на поредния злощастник,
предаден от ръката на любим.’
Изплашено, врабчето се озърна
и отлетя далеч.
O B S C U R I A
Подобни Поеми
Азбучно
Aмвонът пуст е
светците пенсионирани са
Бог отдавна дезертира
а раят му пустиня е
Вълци вият в глухи гори
и надбягват се с безкрили ангели
Mistress Pain
the clock ticks on, immensely slow
grey fog engulfs life’s muddy thoughts
a wall of rain obscures the world
no trace of sound can be [...]
Darkness colder than death
My days retreat into the mists of delusion,
To the grave so hollow where dreams are interred.
In their inception, gleaming with false hope,
Laid [...]
