Mistress Pain
O B S C U R I A
the clock ticks on, immensely slow
grey fog engulfs life’s muddy thoughts
a wall of rain obscures the world
no trace of sound can be heard
you’re suffocating, no air left
you choke and squirm and think of Death –
how often do you think of Death?
how often?
once, twice a day – is this the norm?
or is it just how you were born,
trapped in an open coffin?
that’s when you grasp the simple truth
that Death won’t ever come for you
he’s stalling, busy –
instead, guess what? – your oldest friend
returns to haunt you once again
she’s here now,
her strokes dizzying
the wind grows wild, intones her name
the ever present
Mistress Pain
O B S C U R I A
Подобни Поеми
Нощ
На топка във гърлото
се свива омразата.
С окървавени ръце
разбих на късове черепа
на свойта амбиция.
Таралежът в мен
надига бодлите си.
Не давам [...]
Гладът на смъртта
Вечер мрачна, в тишината гробна,
Смъртта въздиша гладна, ненаситна и злобна.
През тъмата дебне, търси своята жертва,
Без значение – дете, възрастен, бебе.
С неясен шепот, [...]
Болка
Очите ти са толкова красиви,
дълбоки езера от мрачна страст.
Удавен в тях забравил съм пътеката обратна,
и тъй боли, боли, боли.
Веднъж достигнал дъното аз [...]
