Mistress Pain
O B S C U R I A
the clock ticks on, immensely slow
grey fog engulfs life’s muddy thoughts
a wall of rain obscures the world
no trace of sound can be heard
you’re suffocating, no air left
you choke and squirm and think of Death –
how often do you think of Death?
how often?
once, twice a day – is this the norm?
or is it just how you were born,
trapped in an open coffin?
that’s when you grasp the simple truth
that Death won’t ever come for you
he’s stalling, busy –
instead, guess what? – your oldest friend
returns to haunt you once again
she’s here now,
her strokes dizzying
the wind grows wild, intones her name
the ever present
Mistress Pain
O B S C U R I A
Подобни Поеми
666
шест-шест-пет гниещи душѝ
(ехо, ехото пълзи)
поглъщат светлина под наем
(кости, костите мечтаят)
с усмивка, врязана в плътта
(убий, изяж страха)
мъж без лице, лице [...]
Пламъци от лед
По улиците на тишината, нощта се събужда,
сенки танцуват около светлината на луната,
пламъци студени като лед, които изгарят душата,
в дълбините на земята, където [...]
Посмешище
Бутилката – празна;
пепелникът – пълен.
А нощта е тъй млада –
дълга и плътна ивица нищо,
която около врата ти се стяга
подобно на [...]
