Мухълът на времето
O B S C U R I A
В студа на идващата тъмнина
Мъгливият покой на залеза
Прикрива тайна, мъртва за света
Заровена в отломки и сгурия
В порутената къща сред дърветата
Покрай стените, черни от графити
В утробата на някогашна изба
Сред фасове и счупени бутилки
Стои олтар.
На него връз прокъсания плат
Лежи дете, студено, неподвижно,
Труп в тихата река на дните.
Чие тогава е туптенето
На някакво сърце сред мухъла
На времето?
O B S C U R I A
Подобни Поеми
666
шест-шест-пет гниещи душѝ
(ехо, ехото пълзи)
поглъщат светлина под наем
(кости, костите мечтаят)
с усмивка, врязана в плътта
(убий, изяж страха)
мъж без лице, лице [...]
За тебе, мамо
Под леглото е тъмно до блясък
чаткат с нокти и влачат опашки
същества с остри зъби и люспи.
Пак са тук да изпият съня ми,
за [...]
Смълчани гарвани
Смълчани гарвани.
Чакат.
Бесилото да спре да се люлее.
Бяла, фаянсово бяла,
сифон на пода на празната стая
която има само врата.
Пресни [...]
