В студа на идващата тъмнина
Мъгливият покой на залеза
Прикрива тайна, мъртва за света
Заровена в отломки и сгурия
В порутената къща сред дърветата
Покрай стените, черни от графити
В утробата на някогашна изба
Сред фасове и счупени бутилки
Стои олтар.
На него връз прокъсания плат
Лежи дете, студено, неподвижно,
Труп в тихата река на дните.
Чие тогава е туптенето
На някакво сърце сред мухъла
На времето?