Мухълът на времето
O B S C U R I A
В студа на идващата тъмнина
Мъгливият покой на залеза
Прикрива тайна, мъртва за света
Заровена в отломки и сгурия
В порутената къща сред дърветата
Покрай стените, черни от графити
В утробата на някогашна изба
Сред фасове и счупени бутилки
Стои олтар.
На него връз прокъсания плат
Лежи дете, студено, неподвижно,
Труп в тихата река на дните.
Чие тогава е туптенето
На някакво сърце сред мухъла
На времето?
O B S C U R I A
Подобни Поеми
Тъмнината говори
В тъмната стая без светлина,
създания шепнат в мрак и тъга.
Проклятие тежи, зад всеки ъгъл,
и нощта не прощава с тихото си гърло.
Тъмни ръце [...]
За тебе, мамо
Под леглото е тъмно до блясък
чаткат с нокти и влачат опашки
същества с остри зъби и люспи.
Пак са тук да изпият съня ми,
за [...]
Лятно
Веднъж по здрач
видях случайно
през синевата
избледняваща,
как методично упорит,
от външната страна
на небосвода,
създателят на всичко,
грижливо да почиства
от звезден прах
