Нощ над Нил
Чемби Чембърс
Слънцето бавно умира
погубено в черната диря.
Който замисля лоши неща
нощем превръща мисли в дела.
Кучета диви смелост добиват,
пресните гробове почват да рият.
Лъвове гладни напускат гората,
човешко месо да дирят в селата.
Вещици стари отвари варят,
живота ти искат те да скъсят.
Прозорец залостаи,
вратата подпри,
че прилепи черни нощем летят
човеците чакат те да заспят
кръвчицата топла искат да пият
сутринта като труп ще те открият.
Подобни Поеми
Гладът на смъртта
Вечер мрачна, в тишината гробна,
Смъртта въздиша гладна, ненаситна и злобна.
През тъмата дебне, търси своята жертва,
Без значение – дете, възрастен, бебе.
С неясен шепот, [...]
Къщата
Смъртта ми се прокрадва по скалите
Изпод кръвта по призрачните камъни
Внимателно, внимателно, внимателно
В нощта покрай високите врати на Къщата
Пресича пътя ми за [...]
Deja vu
От умора изпускаш ръката ми
Падам в бездната,
Колко е тихо… Крещиш?
Няма болка, излишни стенания.
Ти напразно се молиш на своя бог
Да се [...]
