Нощ над Нил
Чемби Чембърс
Слънцето бавно умира
погубено в черната диря.
Който замисля лоши неща
нощем превръща мисли в дела.
Кучета диви смелост добиват,
пресните гробове почват да рият.
Лъвове гладни напускат гората,
човешко месо да дирят в селата.
Вещици стари отвари варят,
живота ти искат те да скъсят.
Прозорец залостаи,
вратата подпри,
че прилепи черни нощем летят
човеците чакат те да заспят
кръвчицата топла искат да пият
сутринта като труп ще те открият.
Подобни Поеми
Синдром на Кандински – Клерамбо
Не ме виждаш, защото
Умрелите никой не вижда
Не ме чуваш, защото
Тъгата слуха ти зазижда
Но ти ми говориш, макар безответно.
Ранен
И твоята [...]
Тъмнината говори
В тъмната стая без светлина,
създания шепнат в мрак и тъга.
Проклятие тежи, зад всеки ъгъл,
и нощта не прощава с тихото си гърло.
Тъмни ръце [...]
За тебе, мамо
Под леглото е тъмно до блясък
чаткат с нокти и влачат опашки
същества с остри зъби и люспи.
Пак са тук да изпият съня ми,
за [...]
