Нощ над Нил
Чемби Чембърс
Слънцето бавно умира
погубено в черната диря.
Който замисля лоши неща
нощем превръща мисли в дела.
Кучета диви смелост добиват,
пресните гробове почват да рият.
Лъвове гладни напускат гората,
човешко месо да дирят в селата.
Вещици стари отвари варят,
живота ти искат те да скъсят.
Прозорец залостаи,
вратата подпри,
че прилепи черни нощем летят
човеците чакат те да заспят
кръвчицата топла искат да пият
сутринта като труп ще те открият.
Подобни Поеми
Той обичаше космоса
Най-накрая бе в космоса –
цял живот бе мечтал.
Той и червенокосата
астронавка с бял шал.
Бяха двама в совалката
сред безкрайната шир.
Близо бяха до [...]
Къщата
Смъртта ми се прокрадва по скалите
Изпод кръвта по призрачните камъни
Внимателно, внимателно, внимателно
В нощта покрай високите врати на Къщата
Пресича пътя ми за [...]
Козя луна
Не замръквай из тези гори,
дори вятърът тук не остава.
Щом на запад денят догори,
нещо кобно и зло оживява
и играе среднощни игри.
Виж [...]
