Нощ над Нил
Чемби Чембърс
Слънцето бавно умира
погубено в черната диря.
Който замисля лоши неща
нощем превръща мисли в дела.
Кучета диви смелост добиват,
пресните гробове почват да рият.
Лъвове гладни напускат гората,
човешко месо да дирят в селата.
Вещици стари отвари варят,
живота ти искат те да скъсят.
Прозорец залостаи,
вратата подпри,
че прилепи черни нощем летят
човеците чакат те да заспят
кръвчицата топла искат да пият
сутринта като труп ще те открият.
Подобни Поеми
Град
Нощта спи
Тишината пее
Градът беснее
Хората вървят
Кръвта се лее
По лицата, в носовете
В очите черни
Птица прелита
и умира
666
шест-шест-пет гниещи душѝ
(ехо, ехото пълзи)
поглъщат светлина под наем
(кости, костите мечтаят)
с усмивка, врязана в плътта
(убий, изяж страха)
мъж без лице, лице [...]
Затвор
подрязани крила
изсъхнала боя
изстрадала жена
череп без коса
пет бутилки празни
въргалят се в нощта
нападали листа
гниещи в прахта
покриват вечния ѝ дом
