Нощта и злото

Людмила Данова

В черната, непрогледна нощ
вървеше звярът с остър нож.
Приведен той сам вървеше,
сякаш крачките броеше.

Попадна на една
пропаднала жена.
Ръка й подаде и
така той я спаси.

После до просяк стигна
даде му ножа и намигна.
А той получил сила в ръка
на часа заби му го в гърба.

И звярът веднага издъхна безславно в нощта,
а злото и днес се предава от ръка на ръка…

Подобни Поеми

На мрачна уличка живея

Костадин Койчев – Kovak

Костадин Койчев – Kovak

27/08/2024

На мрачна уличка живея,
където паяк тихо си плете,
а нощем странни хора щъкат,
движат се напред, назад.
Аз тайничко ги наблюдавам,
и мисля си [...]

към публикацията

Болка

Ravehna

Ravehna

27/08/2024

Очите ти са толкова красиви,
дълбоки езера от мрачна страст.
Удавен в тях забравил съм пътеката обратна,
и тъй боли, боли, боли.

Веднъж достигнал дъното аз [...]

към публикацията

Къщата

O B S C U R I A

O B S C U R I A

27/08/2024

Смъртта ми се прокрадва по скалите
Изпод кръвта по призрачните камъни
Внимателно, внимателно, внимателно
В нощта покрай високите врати на Къщата
Пресича пътя ми за [...]

към публикацията

Абонирай се за бюлетина ни за да следиш последните предизвикателства, конкурси, авторски творби и други новости.

Използваме Brevo като CRM платформа. С изпращането на тази форма се съгласявате, че информацията ви ще бъде прехвърлена към Brevo за обработка. Научете повече за практиките за поверителност на Brevo.
Успех

Успех

Успешно се абонирахте за бюлетина ни или обновихте данните си в списъка ни.

Греда

Нещо не е наред

Не можахме да ви абонираме. Презаредете страницата и опитайте отново.

Затвори