Нощта и злото
Людмила Данова
В черната, непрогледна нощ
вървеше звярът с остър нож.
Приведен той сам вървеше,
сякаш крачките броеше.
Попадна на една
пропаднала жена.
Ръка й подаде и
така той я спаси.
После до просяк стигна
даде му ножа и намигна.
А той получил сила в ръка
на часа заби му го в гърба.
И звярът веднага издъхна безславно в нощта,
а злото и днес се предава от ръка на ръка…
Подобни Поеми
Електрическият стол
“Петелът пропя и възвести часа,
когато идва Онази, с пръсти от рози.
Вее утринен вятър и още свети една
звезда, която ще угасне по съвпадение,
Лепрозариум
“Слънцето и цветът на небето натъжиха прокажения.
Когато луната изгря над ечемиченото поле
той изяде едно дете.
И плака [...]
Broken pieces of soul
Glass shards.
Broken pieces of soul on the tinned roof.
Where to head in the dark?
Love is a torture invented by exquisite sadist.
Another [...]
Абонирай се за бюлетина ни за да следиш последните предизвикателства, конкурси, авторски творби и други новости.
Успех
Успешно се абонирахте за бюлетина ни или обновихте данните си в списъка ни.
Нещо не е наред
Не можахме да ви абонираме. Презаредете страницата и опитайте отново.