Нощта и злото
Людмила Данова
В черната, непрогледна нощ
вървеше звярът с остър нож.
Приведен той сам вървеше,
сякаш крачките броеше.
Попадна на една
пропаднала жена.
Ръка й подаде и
така той я спаси.
После до просяк стигна
даде му ножа и намигна.
А той получил сила в ръка
на часа заби му го в гърба.
И звярът веднага издъхна безславно в нощта,
а злото и днес се предава от ръка на ръка…
Подобни Поеми
Нощ
На топка във гърлото
се свива омразата.
С окървавени ръце
разбих на късове черепа
на свойта амбиция.
Таралежът в мен
надига бодлите си.
Не давам [...]
Mistress Pain
the clock ticks on, immensely slow
grey fog engulfs life’s muddy thoughts
a wall of rain obscures the world
no trace of sound can be [...]
Кошмарчо
По времето когато
Часовника да бие полунощ не смее
Време е да спиш
Време е да спиш
Луната уплашена в клони се крие
Обхваната от ужас [...]
