Нощта и злото

Людмила Данова

В черната, непрогледна нощ
вървеше звярът с остър нож.
Приведен той сам вървеше,
сякаш крачките броеше.

Попадна на една
пропаднала жена.
Ръка й подаде и
така той я спаси.

После до просяк стигна
даде му ножа и намигна.
А той получил сила в ръка
на часа заби му го в гърба.

И звярът веднага издъхна безславно в нощта,
а злото и днес се предава от ръка на ръка…

Подобни Поеми

Рицарят на мрака

Йоанна Александрова

Йоанна Александрова

19/11/2024

В бездната на мрака, тишина крещи,
рицарят самотен, по път, който е мрачен.
С тежка броня, душа скрита дълбоко,
в гърдите му нощта, като море [...]

към публикацията

Нощ

Стелиана Петкова (Ив-Ана Драгомирова)

Стелиана Петкова (Ив-Ана Драгомирова)

29/09/2024

На топка във гърлото
се свива омразата.
С окървавени ръце
разбих на късове черепа
на свойта амбиция.
Таралежът в мен
надига бодлите си.
Не давам [...]

към публикацията

Нощ над Нил

Чемби Чембърс

Чемби Чембърс

27/08/2024

Слънцето бавно умира
погубено в черната диря.
Който замисля лоши неща
нощем превръща мисли в дела.

Кучета диви смелост добиват,
пресните гробове почват да рият.
Лъвове [...]

към публикацията

Абонирай се за бюлетина ни за да следиш последните предизвикателства, конкурси, авторски творби и други новости.

Използваме Brevo като CRM платформа. С изпращането на тази форма се съгласявате, че информацията ви ще бъде прехвърлена към Brevo за обработка. Научете повече за практиките за поверителност на Brevo.
Успех

Успех

Успешно се абонирахте за бюлетина ни или обновихте данните си в списъка ни.

Греда

Нещо не е наред

Не можахме да ви абонираме. Презаредете страницата и опитайте отново.

Затвори