Нощта и злото

Людмила Данова

В черната, непрогледна нощ
вървеше звярът с остър нож.
Приведен той сам вървеше,
сякаш крачките броеше.

Попадна на една
пропаднала жена.
Ръка й подаде и
така той я спаси.

После до просяк стигна
даде му ножа и намигна.
А той получил сила в ръка
на часа заби му го в гърба.

И звярът веднага издъхна безславно в нощта,
а злото и днес се предава от ръка на ръка…

Подобни Поеми

Тъмните сенки

Йоанна Александрова

Йоанна Александрова

19/11/2024

В нощта, която крие истините,
Тъмни сенки танцуват,
Моменти, загубени в кръгове на тъга,
Изплакани сълзи, въздишат.

Вещици с огнени очи,
Шепнат тайни на вятъра,
Крила, [...]

към публикацията

Синдром на Кандински – Клерамбо

Пламен Глогов

Пламен Глогов

06/09/2025

Не ме виждаш, защото
Умрелите никой не вижда
Не ме чуваш, защото
Тъгата слуха ти зазижда
Но ти ми говориш, макар безответно.
Ранен
И твоята [...]

към публикацията

Нощ

Стелиана Петкова (Ив-Ана Драгомирова)

Стелиана Петкова (Ив-Ана Драгомирова)

29/09/2024

На топка във гърлото
се свива омразата.
С окървавени ръце
разбих на късове черепа
на свойта амбиция.
Таралежът в мен
надига бодлите си.
Не давам [...]

към публикацията

Абонирай се за бюлетина ни за да следиш последните предизвикателства, конкурси, авторски творби и други новости.

Използваме Brevo като CRM платформа. С изпращането на тази форма се съгласявате, че информацията ви ще бъде прехвърлена към Brevo за обработка. Научете повече за практиките за поверителност на Brevo.
Успех

Успех

Успешно се абонирахте за бюлетина ни или обновихте данните си в списъка ни.

Греда

Нещо не е наред

Не можахме да ви абонираме. Презаредете страницата и опитайте отново.

Затвори