Нощта и злото
Людмила Данова
В черната, непрогледна нощ
вървеше звярът с остър нож.
Приведен той сам вървеше,
сякаш крачките броеше.
Попадна на една
пропаднала жена.
Ръка й подаде и
така той я спаси.
После до просяк стигна
даде му ножа и намигна.
А той получил сила в ръка
на часа заби му го в гърба.
И звярът веднага издъхна безславно в нощта,
а злото и днес се предава от ръка на ръка…
Подобни Поеми
Смълчани гарвани
Смълчани гарвани.
Чакат.
Бесилото да спре да се люлее.
Бяла, фаянсово бяла,
сифон на пода на празната стая
която има само врата.
Пресни [...]
Отпивам
Отпивам.
От жажда изпитвам тревога.
Тревога и нежност,
разпъната в пламъци клада
горя, не изгарям..
душата ми истински страда..
Отпивам.
От кана на кърваво вино,
На война
Влажна пръст бълбука
с червеи на път пътуват
към горната земя проклета,
осъдена на нова война.
Войникът начело подбужда
за кръв, за чест, за победа
