Нощта и злото
Людмила Данова
В черната, непрогледна нощ
вървеше звярът с остър нож.
Приведен той сам вървеше,
сякаш крачките броеше.
Попадна на една
пропаднала жена.
Ръка й подаде и
така той я спаси.
После до просяк стигна
даде му ножа и намигна.
А той получил сила в ръка
на часа заби му го в гърба.
И звярът веднага издъхна безславно в нощта,
а злото и днес се предава от ръка на ръка…
Подобни Поеми
Mistress Pain
the clock ticks on, immensely slow
grey fog engulfs life’s muddy thoughts
a wall of rain obscures the world
no trace of sound can be [...]
Broken pieces of soul
Glass shards.
Broken pieces of soul on the tinned roof.
Where to head in the dark?
Love is a torture invented by exquisite sadist.
Another [...]
Кръв по тухлата
ВЪЛЧАТА НОЩ стръвно изпи от мен всичката кръв
Изпълни сърцето ми, в празните вени вля тъмнина
Аз се изгубих. Сляп подир сенките тръгнах
С тухла [...]
