Нощта и злото
Людмила Данова
В черната, непрогледна нощ
вървеше звярът с остър нож.
Приведен той сам вървеше,
сякаш крачките броеше.
Попадна на една
пропаднала жена.
Ръка й подаде и
така той я спаси.
После до просяк стигна
даде му ножа и намигна.
А той получил сила в ръка
на часа заби му го в гърба.
И звярът веднага издъхна безславно в нощта,
а злото и днес се предава от ръка на ръка…
Подобни Поеми
Любовта
Не беше есенна любов
Такава любов идва само през пролетта
Докато слънцето отмива
Сивата кръв от раните на зимата
А въздухът се прокрадва през прозорците,
Мухълът на времето
В студа на идващата тъмнина
Мъгливият покой на залеза
Прикрива тайна, мъртва за света
Заровена в отломки и сгурия
В порутената къща сред дърветата
Покрай [...]
На мрачна уличка живея
На мрачна уличка живея,
където паяк тихо си плете,
а нощем странни хора щъкат,
движат се напред, назад.
Аз тайничко ги наблюдавам,
и мисля си [...]
