Нощта и злото
Людмила Данова
В черната, непрогледна нощ
вървеше звярът с остър нож.
Приведен той сам вървеше,
сякаш крачките броеше.
Попадна на една
пропаднала жена.
Ръка й подаде и
така той я спаси.
После до просяк стигна
даде му ножа и намигна.
А той получил сила в ръка
на часа заби му го в гърба.
И звярът веднага издъхна безславно в нощта,
а злото и днес се предава от ръка на ръка…
Подобни Поеми
Азбучно
Aмвонът пуст е
светците пенсионирани са
Бог отдавна дезертира
а раят му пустиня е
Вълци вият в глухи гори
и надбягват се с безкрили ангели
666
шест-шест-пет гниещи душѝ
(ехо, ехото пълзи)
поглъщат светлина под наем
(кости, костите мечтаят)
с усмивка, врязана в плътта
(убий, изяж страха)
мъж без лице, лице [...]
Град
Нощта спи
Тишината пее
Градът беснее
Хората вървят
Кръвта се лее
По лицата, в носовете
В очите черни
Птица прелита
и умира
