Синдром на Кандински – Клерамбо

Пламен Глогов

Не ме виждаш, защото
Умрелите никой не вижда
Не ме чуваш, защото
Тъгата слуха ти зазижда
Но ти ми говориш, макар безответно.
Ранен
И твоята болка е просто осколка
От мен

Взривих се, изпьлнен с отрова
Сврьх нова,
Която удави в крьв небосвода
На всяка планета
От “алфа” до “зета”
Галактика бе озарено:
Парсек по парсек – времето стана червено

Аз превьрнах сьзвездията в драни животни
Сьс забити в пльтта им игли
А сльнцата запратих да гнат доживотно
В черни дупки мьртвешки и зли

Оцелях- моят гняв ме направи безсмьртен
Но за теб-ти си страх
Аз умрях
И отвьтре
Ти сам се страхуваш, тьгуваш,
Затова не ме чуваш
С транса ти аз се боря
Говоря
През твоите устни
Щом страха те напусне

Гласьт ми е кряськ на бесове
В пуста кула заключени
А навьн се разлагат обесени
Бляновете измьчени

Ветрове прокьлнати, помогнете ми
Очите, скрьбта издерете и
Сляп да прогледна през рани, изял сьрцето си
Моят труп ще въстане
Ще трьгне
Кьдето си

…Който виждам е в мен
Покрай пьтя ми живите бягат
Който чувам е в мен
Под краката ми мьртвите лягат
Моят глас е и негов-аз знам
Както знам, че небето е с цвят на отворена матка
А плодьт й изгря, но за кратко
В моя кьрвав океан.

Пламен Глогов

Пламен Глогов

Роден на 25 май 1975 г. в гр. София. Завършва специалност „Театрална режисура“ през 2013 г. в НБУ. Автор на три стихосбирки и два романа, драматург и режисьор на самодейни и професионални спектакли. От 2004 г. е ръководител на театър „Via Verde“. По известни негови произведения са фантастичната сага „Ирелевантът” и комедийната пиеса „Капаро за трима”.

https://www.facebook.com/viaverdetheatre/?locale=bg_BG

Подобни Поеми

Електрическият стол

Пламен Глогов

Пламен Глогов

19/11/2024

“Петелът пропя и възвести часа,
когато идва Онази, с пръсти от рози.
Вее утринен вятър и още свети една
звезда, която ще угасне по съвпадение,

към публикацията

Безплодна нощ

O B S C U R I A

O B S C U R I A

05/08/2024

В разядените от скръб часове
Празнувахме и пихме до забрава
Чукахме се на гроба ти в еуфория
Тази нощ гнилата трева знаеше, че си мъртъв

към публикацията

Нощта и злото

Людмила Данова

Людмила Данова

29/09/2024

В черната, непрогледна нощ
вървеше звярът с остър нож.
Приведен той сам вървеше,
сякаш крачките броеше.

Попадна на една
пропаднала жена.
Ръка й подаде и
така [...]

към публикацията

Абонирай се за бюлетина ни за да следиш последните предизвикателства, конкурси, авторски творби и други новости.

Използваме Brevo като CRM платформа. С изпращането на тази форма се съгласявате, че информацията ви ще бъде прехвърлена към Brevo за обработка. Научете повече за практиките за поверителност на Brevo.
Успех

Успех

Успешно се абонирахте за бюлетина ни или обновихте данните си в списъка ни.

Греда

Нещо не е наред

Не можахме да ви абонираме. Презаредете страницата и опитайте отново.

Затвори