Синдром на Кандински – Клерамбо

Не ме виждаш, защото
Умрелите никой не вижда
Не ме чуваш, защото
Тъгата слуха ти зазижда
Но ти ми говориш, макар безответно.
Ранен
И твоята болка е просто осколка
От мен

Взривих се, изпьлнен с отрова
Сврьх нова,
Която удави в крьв небосвода
На всяка планета
От “алфа” до “зета”
Галактика бе озарено:
Парсек по парсек – времето стана червено

Аз превьрнах сьзвездията в драни животни
Сьс забити в пльтта им игли
А сльнцата запратих да гнат доживотно
В черни дупки мьртвешки и зли

Оцелях- моят гняв ме направи безсмьртен
Но за теб-ти си страх
Аз умрях
И отвьтре
Ти сам се страхуваш, тьгуваш,
Затова не ме чуваш
С транса ти аз се боря
Говоря
През твоите устни
Щом страха те напусне

Гласьт ми е кряськ на бесове
В пуста кула заключени
А навьн се разлагат обесени
Бляновете измьчени

Ветрове прокьлнати, помогнете ми
Очите, скрьбта издерете и
Сляп да прогледна през рани, изял сьрцето си
Моят труп ще въстане
Ще трьгне
Кьдето си
…

…Който виждам е в мен
Покрай пьтя ми живите бягат
Който чувам е в мен
Под краката ми мьртвите лягат
Моят глас е и негов-аз знам
Както знам, че небето е с цвят на отворена матка
А плодьт й изгря, но за кратко
В моя кьрвав океан.