Смълчани гарвани
Чемби Чембърс
Смълчани гарвани.
Чакат.
Бесилото да спре да се люлее.
Бяла, фаянсово бяла,
сифон на пода на празната стая
която има само врата.
Пресни гробове.
Диви кучета вият.
Скоро ще почнат да рият.
Бръснарят кълца месо,
свинско не е то.
Суини Тод, Суини Тод.
Потна длан и дръжка на кинжал,
през “Сохо” той минава сам,
Биг Бен отмерва полунощ…
Джаг…Джак…Джаг…Джак…
The RIPPER…
Сапун, въже, не е пране
безпомощно потрепват
чифт нозе.
Подобни Поеми
Пътят на изгубените души
Потънала в мрака, нощта тежи като скала,
а луната, кървавочервена, се носи над мъртвите улици.
Сенките се простират, студени като ръцете на смъртта,
в пукнатините [...]
666
шест-шест-пет гниещи душѝ
(ехо, ехото пълзи)
поглъщат светлина под наем
(кости, костите мечтаят)
с усмивка, врязана в плътта
(убий, изяж страха)
мъж без лице, лице [...]
Електрическият стол
“Петелът пропя и възвести часа,
когато идва Онази, с пръсти от рози.
Вее утринен вятър и още свети една
звезда, която ще угасне по съвпадение,
