Смълчани гарвани

Потънала в мрака, нощта тежи като скала,
а луната, кървавочервена, се носи над мъртвите улици.
Сенките се простират, студени като ръцете на смъртта,
в пукнатините [...]

В безлунната магия на нощта
изричам те в магична пустота,
под звездното небе трептят очи
потъвам в сенки, гъсти от мъгли.

Някъде зад тъмното, зад самотата

Шепот.
Намачкано късче от мисли.
Тайна, която от вътре изгаря.
Боли.

Съсък.
Плът от плътта ми запалена се разтапя...
Восъчна фигура.
Факла.
Гори.

Крясък.
Жалейка в черно [...]