Сънуване

Като вехта подводница
в абсурден сън съм потънал!
Под житейски тонове страх,
там на дъното стряскащо
всяка нощ грехове изкупувам,
скъпо, като злато на грам.
От непознатите ми приятели,
внимателни верни до смърт
и скъпите кръвни роднини,
всички прилежно записани
в елитен отбор от предатели!
В път забравен без изход,
съществуването презряно
бързащо уж за някъде там,
а всъщност оглежда се плахо
за табела, сочеща пътя назад.
Онзи път от спомен забравен
в който ти и държеше ръката
и като клетва обеща й звезди,
но разби й сърцето със камък
и невинно напред продължи.
Просветва сивата пяна на дните,
матрични с измислен копнеж
по дъгата от детската книжка
и тихите улици есенно златни.
Как ти се искаше само веднъж
в онази нощ отдавна отминала,
без обещания и клетвени думи,
звездата сияеща да беше свалил!