Сънуване
Джанино Даскалов
Като вехта подводница
в абсурден сън съм потънал!
Под житейски тонове страх,
там на дъното стряскащо
всяка нощ грехове изкупувам,
скъпо, като злато на грам.
От непознатите ми приятели,
внимателни верни до смърт
и скъпите кръвни роднини,
всички прилежно записани
в елитен отбор от предатели!
В път забравен без изход,
съществуването презряно
бързащо уж за някъде там,
а всъщност оглежда се плахо
за табела, сочеща пътя назад.
Онзи път от спомен забравен
в който ти и държеше ръката
и като клетва обеща й звезди,
но разби й сърцето със камък
и невинно напред продължи.
Просветва сивата пяна на дните,
матрични с измислен копнеж
по дъгата от детската книжка
и тихите улици есенно златни.
Как ти се искаше само веднъж
в онази нощ отдавна отминала,
без обещания и клетвени думи,
звездата сияеща да беше свалил!
Джанино Даскалов
Подобни Поеми
Електрическият стол
“Петелът пропя и възвести часа,
когато идва Онази, с пръсти от рози.
Вее утринен вятър и още свети една
звезда, която ще угасне по съвпадение,
Днес съм мъст
Шепот.
Намачкано късче от мисли.
Тайна, която от вътре изгаря.
Боли.
Съсък.
Плът от плътта ми запалена се разтапя...
Восъчна фигура.
Факла.
Гори.
Крясък.
Жалейка в черно [...]
На война
Влажна пръст бълбука
с червеи на път пътуват
към горната земя проклета,
осъдена на нова война.
Войникът начело подбужда
за кръв, за чест, за победа
