Тъмните сенки
Йоанна Александрова
В нощта, която крие истините,
Тъмни сенки танцуват,
Моменти, загубени в кръгове на тъга,
Изплакани сълзи, въздишат.
Вещици с огнени очи,
Шепнат тайни на вятъра,
Крила, които дерат небето,
Отвъд надеждата, там където всичко угасва.
Сърцето ми разкъсва мракът,
Търсене в стари светове,
Светлината на зората не може да влезе,
В пространства, където страховете живеят.
Но душата не се предава,
На магията на съня, която зове,
В сенките ще намеря истината,
В свят, който никога не спи.
Изправени пред ужаса,
Моменти на тишина, които крещят,
На всяка крачка, стара обещана дума,
Че мракът не е краят, а началото.
Подобни Поеми
Deja vu
От умора изпускаш ръката ми
Падам в бездната,
Колко е тихо… Крещиш?
Няма болка, излишни стенания.
Ти напразно се молиш на своя бог
Да се [...]
Нощ
На топка във гърлото
се свива омразата.
С окървавени ръце
разбих на късове черепа
на свойта амбиция.
Таралежът в мен
надига бодлите си.
Не давам [...]
Рицарят на мрака
В бездната на мрака, тишина крещи,
рицарят самотен, по път, който е мрачен.
С тежка броня, душа скрита дълбоко,
в гърдите му нощта, като море [...]
