Тъмните сенки
Йоанна Александрова
В нощта, която крие истините,
Тъмни сенки танцуват,
Моменти, загубени в кръгове на тъга,
Изплакани сълзи, въздишат.
Вещици с огнени очи,
Шепнат тайни на вятъра,
Крила, които дерат небето,
Отвъд надеждата, там където всичко угасва.
Сърцето ми разкъсва мракът,
Търсене в стари светове,
Светлината на зората не може да влезе,
В пространства, където страховете живеят.
Но душата не се предава,
На магията на съня, която зове,
В сенките ще намеря истината,
В свят, който никога не спи.
Изправени пред ужаса,
Моменти на тишина, които крещят,
На всяка крачка, стара обещана дума,
Че мракът не е краят, а началото.
Подобни Поеми
Рицарят на мрака
В бездната на мрака, тишина крещи,
рицарят самотен, по път, който е мрачен.
С тежка броня, душа скрита дълбоко,
в гърдите му нощта, като море [...]
Къщата
Смъртта ми се прокрадва по скалите
Изпод кръвта по призрачните камъни
Внимателно, внимателно, внимателно
В нощта покрай високите врати на Къщата
Пресича пътя ми за [...]
Гладът на смъртта
Вечер мрачна, в тишината гробна,
Смъртта въздиша гладна, ненаситна и злобна.
През тъмата дебне, търси своята жертва,
Без значение – дете, възрастен, бебе.
С неясен шепот, [...]
