Тъмните сенки
Йоанна Александрова
В нощта, която крие истините,
Тъмни сенки танцуват,
Моменти, загубени в кръгове на тъга,
Изплакани сълзи, въздишат.
Вещици с огнени очи,
Шепнат тайни на вятъра,
Крила, които дерат небето,
Отвъд надеждата, там където всичко угасва.
Сърцето ми разкъсва мракът,
Търсене в стари светове,
Светлината на зората не може да влезе,
В пространства, където страховете живеят.
Но душата не се предава,
На магията на съня, която зове,
В сенките ще намеря истината,
В свят, който никога не спи.
Изправени пред ужаса,
Моменти на тишина, които крещят,
На всяка крачка, стара обещана дума,
Че мракът не е краят, а началото.
Подобни Поеми
За тебе, мамо
Под леглото е тъмно до блясък
чаткат с нокти и влачат опашки
същества с остри зъби и люспи.
Пак са тук да изпият съня ми,
за [...]
Гладът на смъртта
Вечер мрачна, в тишината гробна,
Смъртта въздиша гладна, ненаситна и злобна.
През тъмата дебне, търси своята жертва,
Без значение – дете, възрастен, бебе.
С неясен шепот, [...]
Празнота
Нощта е моето прикритие,
абстиненцията е моя съзаклятница,
треперещите пръсти - моето оръжие.
Къщата е тиха,
безразлична към моята кражба,
тъй както към мен собствената [...]
