Тъмните сенки
Йоанна Александрова
В нощта, която крие истините,
Тъмни сенки танцуват,
Моменти, загубени в кръгове на тъга,
Изплакани сълзи, въздишат.
Вещици с огнени очи,
Шепнат тайни на вятъра,
Крила, които дерат небето,
Отвъд надеждата, там където всичко угасва.
Сърцето ми разкъсва мракът,
Търсене в стари светове,
Светлината на зората не може да влезе,
В пространства, където страховете живеят.
Но душата не се предава,
На магията на съня, която зове,
В сенките ще намеря истината,
В свят, който никога не спи.
Изправени пред ужаса,
Моменти на тишина, които крещят,
На всяка крачка, стара обещана дума,
Че мракът не е краят, а началото.
Подобни Поеми
Той обичаше космоса
Най-накрая бе в космоса –
цял живот бе мечтал.
Той и червенокосата
астронавка с бял шал.
Бяха двама в совалката
сред безкрайната шир.
Близо бяха до [...]
Безплодна нощ
В разядените от скръб часове
Празнувахме и пихме до забрава
Чукахме се на гроба ти в еуфория
Тази нощ гнилата трева знаеше, че си мъртъв
Смълчани гарвани
Смълчани гарвани.
Чакат.
Бесилото да спре да се люлее.
Бяла, фаянсово бяла,
сифон на пода на празната стая
която има само врата.
Пресни [...]
