Венец от кръв
Деница Петрова
В безлунната магия на нощта
изричам те в магична пустота,
под звездното небе трептят очи
потъвам в сенки, гъсти от мъгли.
Някъде зад тъмното, зад самотата
остава бездната, онази непозната,
но преродена съм, от капка на кръвта
ще следвам този порив на страстта.
Венец от розите червени ще си изплета
във всеки лист, живецът на кръвта,
ще диша в пурпурна магия цяла
ще бъда вечно жива, даже и умряла.
Вампирска сила, следвам дъх безкраен
във всяка тайна има ред незнаен,
написан на иврит във тъмна доба
ще зная лек за всяка истинска отрова.
Изричам те, и викам те в съня
с венец от кръв сънувай ме в нощта.
Превръща се на рози във косите
през вековете пия бавно в тишините.
Подобни Поеми
Deja vu
От умора изпускаш ръката ми
Падам в бездната,
Колко е тихо… Крещиш?
Няма болка, излишни стенания.
Ти напразно се молиш на своя бог
Да се [...]
Мечти
Дните –
сломени в мъгли от заблуди,
впряг са към гроб запустял,
пълен с гнили мечти.
В зората,
под звезди от фалшиви илюзии,
пред поглед [...]
Сънуване
Като вехта подводница
в абсурден сън съм потънал!
Под житейски тонове страх,
там на дъното стряскащо
всяка нощ грехове изкупувам,
скъпо, като злато на грам.
