Венец от кръв
Деница Петрова
В безлунната магия на нощта
изричам те в магична пустота,
под звездното небе трептят очи
потъвам в сенки, гъсти от мъгли.
Някъде зад тъмното, зад самотата
остава бездната, онази непозната,
но преродена съм, от капка на кръвта
ще следвам този порив на страстта.
Венец от розите червени ще си изплета
във всеки лист, живецът на кръвта,
ще диша в пурпурна магия цяла
ще бъда вечно жива, даже и умряла.
Вампирска сила, следвам дъх безкраен
във всяка тайна има ред незнаен,
написан на иврит във тъмна доба
ще зная лек за всяка истинска отрова.
Изричам те, и викам те в съня
с венец от кръв сънувай ме в нощта.
Превръща се на рози във косите
през вековете пия бавно в тишините.
Подобни Поеми
Безплодна нощ
В разядените от скръб часове
Празнувахме и пихме до забрава
Чукахме се на гроба ти в еуфория
Тази нощ гнилата трева знаеше, че си мъртъв
Лятно
Веднъж по здрач
видях случайно
през синевата
избледняваща,
как методично упорит,
от външната страна
на небосвода,
създателят на всичко,
грижливо да почиства
от звезден прах
Празнота
Нощта е моето прикритие,
абстиненцията е моя съзаклятница,
треперещите пръсти - моето оръжие.
Къщата е тиха,
безразлична към моята кражба,
тъй както към мен собствената [...]
