Венец от кръв
Деница Петрова
В безлунната магия на нощта
изричам те в магична пустота,
под звездното небе трептят очи
потъвам в сенки, гъсти от мъгли.
Някъде зад тъмното, зад самотата
остава бездната, онази непозната,
но преродена съм, от капка на кръвта
ще следвам този порив на страстта.
Венец от розите червени ще си изплета
във всеки лист, живецът на кръвта,
ще диша в пурпурна магия цяла
ще бъда вечно жива, даже и умряла.
Вампирска сила, следвам дъх безкраен
във всяка тайна има ред незнаен,
написан на иврит във тъмна доба
ще зная лек за всяка истинска отрова.
Изричам те, и викам те в съня
с венец от кръв сънувай ме в нощта.
Превръща се на рози във косите
през вековете пия бавно в тишините.
Подобни Поеми
Кръв по тухлата
ВЪЛЧАТА НОЩ стръвно изпи от мен всичката кръв
Изпълни сърцето ми, в празните вени вля тъмнина
Аз се изгубих. Сляп подир сенките тръгнах
С тухла [...]
Той обичаше космоса
Най-накрая бе в космоса –
цял живот бе мечтал.
Той и червенокосата
астронавка с бял шал.
Бяха двама в совалката
сред безкрайната шир.
Близо бяха до [...]
Кошмарчо
По времето когато
Часовника да бие полунощ не смее
Време е да спиш
Време е да спиш
Луната уплашена в клони се крие
Обхваната от ужас [...]
