Венец от кръв
Деница Петрова
В безлунната магия на нощта
изричам те в магична пустота,
под звездното небе трептят очи
потъвам в сенки, гъсти от мъгли.
Някъде зад тъмното, зад самотата
остава бездната, онази непозната,
но преродена съм, от капка на кръвта
ще следвам този порив на страстта.
Венец от розите червени ще си изплета
във всеки лист, живецът на кръвта,
ще диша в пурпурна магия цяла
ще бъда вечно жива, даже и умряла.
Вампирска сила, следвам дъх безкраен
във всяка тайна има ред незнаен,
написан на иврит във тъмна доба
ще зная лек за всяка истинска отрова.
Изричам те, и викам те в съня
с венец от кръв сънувай ме в нощта.
Превръща се на рози във косите
през вековете пия бавно в тишините.
Подобни Поеми
Посмешище
Бутилката – празна;
пепелникът – пълен.
А нощта е тъй млада –
дълга и плътна ивица нищо,
която около врата ти се стяга
подобно на [...]
Darkness colder than death
My days retreat into the mists of delusion,
To the grave so hollow where dreams are interred.
In their inception, gleaming with false hope,
Laid [...]
Град
Нощта спи
Тишината пее
Градът беснее
Хората вървят
Кръвта се лее
По лицата, в носовете
В очите черни
Птица прелита
и умира
