За тебе, мамо
Кристина Мешулам
Под леглото е тъмно до блясък
чаткат с нокти и влачат опашки
същества с остри зъби и люспи.
Пак са тук да изпият съня ми,
за да чуя поредния крясък,
удар, стон, процеденото: “Курва!”,
от които стените се пукат –
и те не искат да бдят над дома ни.
Влиза тихо, с коса като злато,
а в очите – изстрадана бездна,
мокър блясък по бузата синя,
а на устните – кръв и усмивка.
А онези отдолу притихват,
душат с нос и преглъщат виновно.
Не са зли, те са просто орисани
от страха ми и болка потискана.
Ще чета забранени папируси,
ще превърна гнева си в оръжие,
съществата ще станат по-питомни
и ще знаят КОГО да разкъсат.
Някой ден ще попият в дивана
кръв, живот и вонящи фекалии.
Не юмруци – тресящи се пръсти
ще придържат изпадащи вътрешности.
Болка, смърт и тъма, но приятелка,
ще останат със мене завинаги,
но косите от злато и погледът
ще са светли, обични, закрилящи…
Подобни Поеми
Тъмнината говори
В тъмната стая без светлина,
създания шепнат в мрак и тъга.
Проклятие тежи, зад всеки ъгъл,
и нощта не прощава с тихото си гърло.
Тъмни ръце [...]
Лятно
Веднъж по здрач
видях случайно
през синевата
избледняваща,
как методично упорит,
от външната страна
на небосвода,
създателят на всичко,
грижливо да почиства
от звезден прах
Болка
Очите ти са толкова красиви,
дълбоки езера от мрачна страст.
Удавен в тях забравил съм пътеката обратна,
и тъй боли, боли, боли.
Веднъж достигнал дъното аз [...]
