За тебе, мамо

Под леглото е тъмно до блясък
чаткат с нокти и влачат опашки
същества с остри зъби и люспи.
Пак са тук да изпият съня ми,

за да чуя поредния крясък,
удар, стон, процеденото: “Курва!”,
от които стените се пукат –
и те не искат да бдят над дома ни.

Влиза тихо, с коса като злато,
а в очите – изстрадана бездна,
мокър блясък по бузата синя,
а на устните – кръв и усмивка.

А онези отдолу притихват,
душат с нос и преглъщат виновно.
Не са зли, те са просто орисани
от страха ми и болка потискана.

Ще чета забранени папируси,
ще превърна гнева си в оръжие,
съществата ще станат по-питомни
и ще знаят КОГО да разкъсат.

Някой ден ще попият в дивана
кръв, живот и вонящи фекалии.
Не юмруци – тресящи се пръсти
ще придържат изпадащи вътрешности.

Болка, смърт и тъма, но приятелка,
ще останат със мене завинаги,
но косите от злато и погледът
ще са светли, обични, закрилящи…