За тебе, мамо
Кристина Мешулам
Под леглото е тъмно до блясък
чаткат с нокти и влачат опашки
същества с остри зъби и люспи.
Пак са тук да изпият съня ми,
за да чуя поредния крясък,
удар, стон, процеденото: “Курва!”,
от които стените се пукат –
и те не искат да бдят над дома ни.
Влиза тихо, с коса като злато,
а в очите – изстрадана бездна,
мокър блясък по бузата синя,
а на устните – кръв и усмивка.
А онези отдолу притихват,
душат с нос и преглъщат виновно.
Не са зли, те са просто орисани
от страха ми и болка потискана.
Ще чета забранени папируси,
ще превърна гнева си в оръжие,
съществата ще станат по-питомни
и ще знаят КОГО да разкъсат.
Някой ден ще попият в дивана
кръв, живот и вонящи фекалии.
Не юмруци – тресящи се пръсти
ще придържат изпадащи вътрешности.
Болка, смърт и тъма, но приятелка,
ще останат със мене завинаги,
но косите от злато и погледът
ще са светли, обични, закрилящи…
Подобни Поеми
Кръв по тухлата
ВЪЛЧАТА НОЩ стръвно изпи от мен всичката кръв
Изпълни сърцето ми, в празните вени вля тъмнина
Аз се изгубих. Сляп подир сенките тръгнах
С тухла [...]
Рицарят на мрака
В бездната на мрака, тишина крещи,
рицарят самотен, по път, който е мрачен.
С тежка броня, душа скрита дълбоко,
в гърдите му нощта, като море [...]
Нощ над Нил
Слънцето бавно умира
погубено в черната диря.
Който замисля лоши неща
нощем превръща мисли в дела.
Кучета диви смелост добиват,
пресните гробове почват да рият.
Лъвове [...]
