Комуната

– Г-н Лори, приветстваме Ви за добре дошъл в нашата комуна „Път към Рая“ – приветливо го покани да влезе през портата гуруто на общността Похавей Мирт и продължи. – Тук ще се чувствате много добре. Бъдете сигурен. Птичките пеят от сутрин до вечер, времето винаги е хубаво, а настроението на всички е заразително добро. Няма да Ви липсва суетата на града. Тук на почит е простичкият живот, радостта от чистия въздух и добрите помисли. Радвам се, че избрахте нашата комуна, а не някоя от тези в съседство. В тази от дясно почти винаги вали и е доста кално, а в тази от ляво има прекалено много растителност и прилича на джунгла. Уверявам Ви, че не искате да знаете какви видове се спотайват в храстите. Нея я избират предимно хора, които дивото ги зове. А Вие ми приличате на човек, който обича питомното. Сигурен съм, че ще си паснем добре. Казаха ли Ви при Нулевия вход колко време ще бъдете в кома?

– Около шест месеца, но изходът засега не е ясен – изморено промърмори г-н Лори.

Вече цял ден го размотаваха наляво-надясно по разни стаички, докато от някъде не потвърдиха със сигурност, че става въпрос за кома, а не за директен трансфер към Крайната порта. Обясниха му процедурата – трябваше да изчака окончателното решение накъде ще поеме в комуна по свой избор. Любезна дама, облечена в жизнерадостна лилава рокля на цветя, му даде петдесетина брошури на комуни. От тях той трябваше да избере къде да прекара следващите шест месеца в очакване на решението от Ниво 10. Още на петата г-н Лори се измори да чете едно и също и просто избра „Път към Рая“. Описаното в брошурата за тази комуна не се различаваше по нищо от останалите.

– Нека бъде тази – отсече той, надявайки се никой повече да не му разяснява нищо. Цял ден не беше хапвал, а и беше толкова уморен, че просто искаше да поспи някъде. Без много да му мисли, а и за късмет, бе уцелил идилична комуна с хубаво време, в която дори имало био ферма за плодове и зеленчуци.

– Чудесен избор за престой от шест месеца, докато бъде взето решението.

– Как ще разбера, че решението е взето?

– Повярвайте, ще разберете. Когато му дойде времето, всичко ще Ви стане ясно.

– Може ли вече да тръгвам?

– Моля, застанете тук – каза дамата в лилаво и посочи към една малка стъклена кабинка.

Само след миг г-н Лори се озова пред комуната „Път към рая“, където вече го очакваше гуруто Похавей Мирт. Висок и внушителен мъж – истинска грамада с прошарена коса и глас, толкова плътен и кънтящ, че можеше да пробие дупка в някоя скала. Той подкани почти заспалия от умора г-н Лори да го последва. Настани го в малка спретната къщичка и му пожела хубав и здрав сън. За вечеря на масата в кухнята имаше няколко сочни току-що изпечени кроасана със сирене и чаша топло мляко. Всичко изглеждаше съвършено, даже подозрително съвършено. Но какво пък – г-н Лори заслужаваше поне малко късмет в скапания си живот. Понеже не го получи там, явно тук щяха да го компенсират. Беше само на двадесет и четири. Докато вървеше по улицата и гледаше снимката на приятелката си, с която току-що се бе разделил по нейно желание, му падна куфар пълен с вещи върху главата. Караща се двойка се замеряше с различни предмети, докато на жената не ѝ падна пердето и без да мисли за последствията не го изхвърли от балкона. За зла участ на точното място в точното време г-н Лори минаваше по същата улица. Ударът бе толкова силен, че той изпадна в безсъзнание. Миг след това се озова сред тичащи наляво-надясно хора, които търсеха под дърво и камък някакъв си мениджър на име Бони Биуки, който отговарял за разпределението на новодошлите. Оказа се, че си бил взел отпуск и хаосът с регистрирането беше неописуем. Прехвърляха г-н Лори от стая в стая, докато разберат какво му е. Накрая всичко се изясни – беше в кома. През цялото време сякаш го знаеше. Прие усещането нормално още от мига, в който куфарът го фрасна по главата. Беше изключително спокоен и уравновесен, както би изглеждал човек, изпаднал в кома за пред околните, които не бяха.

Разгледа къщата набързо, хапна лакомо и накрая просто заспа от умора в спалнята. Сънува куфар пълен с бански и лятната си шапка, на която се появи красиво начервена женска уста, която почти припевно го прикани да скочи в басейна. Ненадейно бе надвиснал над една скала, а долу виждаше океана. Той се усмихна на лятната си шапка, която започна да пее, реейки се над пропастта, след което се засили и скочи, за да я хване. Докато падаше надолу, чу в началото тих, а после все по-силен и кънтящ глас, който завладя съзнанието му и го събуди:

– Време е да ставаш – се бе надвесил над леглото му Похавей Мирт. Той му посочи към някакви дрехи, оставени на един дървен стол. – Облечи това, изяж си закуската, след което ела във фермата.

Г-н Лори се облече, закуси и се запъти към единствената голяма постройка, която забеляза. Интересно бе, че не видя други хора по пътя. Когато стигна до нея и влезе, за негова изненада там нямаше нищо друго освен най-различни семена подредени в пакети. Огледа се наоколо, но никъде не откри нито гуруто, нито някой друг, който да му обясни какво да прави. Започна да разглежда пакетите със семена и установи, че на всеки от тях бяха написани имена – Пипи Тоник, Мари Рон, Факси Лойд, Гейджа Филул и много други, които не му говореха нищо. Откри и своето – взе пакета и го разгледа. В него имаше някакви зелени и оранжеви семена, които му заприличаха на малки бонбони. Незнайно защо реши да ги глътне вместо да ги посади в празната саксия, поставена до пакета. В този момент във фермата влязоха двайсетина мъже и жени, намериха пликовете с имената си, но за разлика от него засадиха семената в саксиите си. Не след дълго по телата им започна да пониква растителност и те до един се превърнаха в плодни дръвчета. Г-н Лори невъзмутимо започна да бере плодове от тях. Намери щайги и не след дълго ги напълни догоре. Точно когато се чудеше дали да не отиде да обядва, доволен от беритбата, от някъде се появи Похавей Мирт. Той недоволно огледа пълните щайги.

– Знаех си, че ще ми създаваш много главоболия с тази кома. Досега с такива като теб все проблеми съм имал. Надявах се да приключим бързо и да излезеш от тук. Честно казано не обичам да се занимавам с половинчати работи.

– Какво да направя, че да изляза от тук? – попита г-н Лори, объркан от грубостта на гуруто.

– Там е работата – засега не можеш да си тръгнеш. Трябва да станеш част от общността. Ето за това не искам да си имам работа с такива като теб. Все усложнения създавате. Събирай си крушите и изчезвай!

– Но аз крушови дървета не видях – отвърна му троснато г-н Лори.

– Сега и на луд ли ще се правиш?

– Защо? Да не би да трябваше да се превърна в крушово дърво?

– Да, точно така. И щеше да дадеш хубави плодове.

– Но аз точно круши не обичам. Защо пък не ябълково или портокалово? Да разбирам ли, че описанието в брошурата за тази комуна е фалшиво?

– Не, разбира се. За нормалните хора всичко си е наред. За другите като теб, комаджиите, ако не успеят да се впишат, всичко им изглежда фалшиво.

– Тоест, ако бях посял семената в саксията и се бях превърнал в крушово дърво, щях да се впиша?

– Точно така. Хайде сега изчезвай, да не те виждам повече днес! – отвърна му с кънтящ глас Похавей Мирт, отдалечавайки се с бързи крачки. – Колко трябва да съм сгрешил, че да попаднеш точно в моята комуна…

На следващата сутрин последва същото. Отново бе събуден от гуруто, отново трябваше да отиде до фермата, този път обаче реши да се впише. Намери пакет със своето име и пося семената. След миг нахлуха хората от предишния ден и за негова изненада всички до един изгълтаха семената си. Озадачен, г-н Лори усети как тялото му се втвърдява, пуска корени, и накрая се превърна в крушово дърво. Всички се затичаха към него като всеки се стремеше да набере колкото е възможно повече круши. Накрая не остана дори една. После хората си тръгнаха, носейки пълни щайги.

– Знаех си! От самото начало бях сигурен, че ще създаваш проблеми – намусен се появи гуруто отнякъде.

– Но аз посадих семената, както направиха всички вчера – проговори крушовото дърво с гласа на г-н Лори.

– Днес е четен ден, на четен ден, процесът върви на обратно.

– Но аз откъде можех да знам!?

– Ако беше като останалите, щеше да се държиш като нормален човек. И на тях не съм им давал обяснения кое как се прави, но те знаят как да се впишат тук.

– Еми, явно ми има нещо.

– Да, има ти. В кома си. От два месеца си тук, а ще трябва да те търпя още цели четири.

– Но как така? Не минаха ли само два дни?

– Явно си глух. Кое не разбра? Казах – от два месеца си тук.

– Виж сега, гуру Хахавей или както там се казваш. Нито съм глух, нито пък ще остана повече в тази абсурдна комуна. След като не мога да се впиша, аз се махам от тук.

– Единственият начин да се махнеш е да минеш през Дупката. Няма как да излезеш по друг начин. Когато и ако успееш да преминеш през нея, просто ще забравиш всичко, което се е случило тук.

– Дадено, нека мина през Дупката пък да става, каквото ще става. Няма да остана повече тук.

В този миг говорещото крушово дърво г-н Лори започна да потъва в почвата. Усети, че му се появява уста, която се пълнеше с пръст. Пропадаше все повече и повече. Останалите части от тялото му също започнаха да се появяват, докато накрая не възвърна човешкия си облик. Събуди се целият разтреперан.

– Добре ли сте, г-н Лори? Всичко е наред. Постепенно ще възвърнете спомена къде се намирате.

Зашеметен, г-н Лори се огледа около себе си. Намираше се в една малка стая и някаква апаратура беше привързана към главата му.
– Не се притеснявайте. Нормално е да сте дезориентиран. Свързан сте с нашата машина за предсказания. Искахте да разберете какво ще предизвика Вашата смърт.

Г-н Лори постепенно възвърна паметта си и седна в края на леглото.

– И сега какво следва?

– Разкажете ми какво Ви направи най-силно впечатление. Нещо, което е било твърде изненадващо, може би дори сюрреалистично. Важни са символите, а не конкретните ситуации.

– Бях в някаква комуна и един гуру на име Хахавей Мирт – как е възможно някой да се казва изобщо така, се държеше агресивно и все не беше доволен от мен. После се превърнах в крушово дърво, а накрая ме погълна някаква дупка.

– Да, тази дупка се появява при всички – естествена реакция преди да се събудите. Значи казвате, че сте се превърнал в крушово дърво. Интересно. Може да се изтълкува по различни начини. Може да пострадате от крушово дърво, може да Ви падне дебел клон на главата или нещо подобно. Съветвам Ви да се пазите от крушови дървета, а и от крушите като цяло. Вече знаете каква би била причината за Вашата смърт.

След този дълъг, сякаш безкраен и изпълнен с вълнения ден, в който г-н Лори по собствено желание реши да разбере какво ще предизвика неговата смърт, той всячески избягваше крушите.

Осемнадесет години по-късно г-н Лори седеше на верандата на братовчедка си Тоти, отпивайки малки глътки кафе. Тя обичаше да експериментира с различни рецепти за сладкиши и го канеше често на гости. Тоти не знаеше за машината за предсказания. Г-н Лори беше запазил тази тайна само за себе си. Поради тази причина братовчедка му нямаше как да знае какво ще последва, когато му поднесе голямо и сочно парче шоколадов кекс с круши, което г-н Лори лакомо погълна.