Мрежа от желания

Лейди Филомена наблюдаваше в транс представлението на човека-паяк на сцената. Предпочиташе по-изтънчени забавления от Цирка на изрудите, но споменаването на човек-паяк в афиша я привлече и възбуди любопитството ѝ. Остана разочарована, че това си беше най-обикновен човек с мутация и вместо две имаше четири ръце, и нищо общо с осмокраките същества. В изпълненето му все пак имаше доза грация – облечен в черен лъскав костюм се провираше между въжета, закачени на различни места по сцената, оплиташе ги и прилепяше с нещо, за да създава различни форми, сякаш плетеше паяжина. Странният му танц се разми пред погледа на Филомена и съзнанието ѝ се пренесе надалеч и години назад. Отново беше малкото любопитно момиченце, което надничаше през дупката на ключалката на бащината стая, за да разбере какво предизвиква звуците, които преминаваха през стените. Толкова време бе минало и не можеше да заличи образа на разсъблечения ѝ баща, задоволяващ нуждите си с робините им по толкова болезнен за тях начин, че някои предпочитаха да се самоубият. Често се чудеше дали садистичното му желание не стоеше зад смъртта на майка ѝ. Когато не можеше да издържа на горещината и звуците в къщата, бягаше навътре в тропическата гора. От дете обичаше да наблюдава насекомите и паякообразните, наслаждаваше се на мисълта, че живота им е в нейните ръце, че може да ги стъпче за секунда, ако пожелае. Но също така се възхищаваше и на огромната сила на някои, скрита в малките им телца – отрова, можеща да повали и слон. Филомена знаеше с кои да внимава, баща ѝ беше арахнолог и тя обичаше да прекарва време с него. Като изключеше нестихващия му нездрав интерес към телата на робините им, той беше добър и начетен човек, който не смяташе, че Филомена трябва да умее единствено да бродира, само защото се е родила без израстък между краката. И така по време на едно от тези бягства, малката лейди Филомена се натъкна на изящна, майсторски оплетена паяжина. Знаеше всичко, което може да се знае за паяжините – видове, изграждане, на кой паяк принадлежат. С часове можеше да наблюдава как малката гадинка изработваше капана си. И докато с интерес разглеждаше и проследяваше всяка нишка, дантеленият воал потрепна и погледът ѝ бе привлечен от двойка едри космати осмокраки. Единият сякаш се фукаше пред другия, като рисуваше причудливи фигури около него с копринената си нишка. После започна да извършва странни движения, каквито Филомена не беше наблюдавала досега. Търкаше коремчето си в паяжината с ритмични движения, докато от тялото му не се отдели малко количество сребрист секрет, блестящ красиво под прокрадналите се измежду гъстата растителност слънчеви лъчи. Паякът потопи педипалпите си в слузта и се насочи към другия. Двете същества се съединиха в магичен танц, а Филомена наблюдаваше захласнато съвокуплението им, чак сега съзнаваща какво точно се случва и кой е мъжкият, кой женският екземпляр. След като свършиха с играта си, женският нападна партньора си, уби го безжалостно и започна да го разчленява и яде. Филомена още не знаеше за оплодителните им процеси и ритуали и остана много озадачена. Различни чувства се появиха в нея – смут, тъга, любопитство, но и нещо ново, непознато, което по-късно щеше да разбере, че е възбуда.

През годините продължи да наблюдава и изучава паяците. Възхищаваше се на самоотвержеността на мъжките паяци, как задоволяват женската, вместо своето желание и как ѝ се поднасят в жертва, за да си набави тя необходимото да отгледа потомството им. Каква огромна разлика с поведението на човешките мъже, които използваха жените, за да погасяват само личните си страсти. Изводите ѝ се основаваха освен на наблюденията на баща ѝ и на лично изживяване с един от ратаите, който освен лошото представяне, си беше позволил да я заплашва, че ще разгласи какви ги върши малката бяла лейди, ако не му позволи да я обладае пак. Допусна го отново в тайното си място, което копнееше за ласки, но оставаше неощастливено. На другия ден намериха момчето безжизнено, не установиха причина от какво е умряло. Филомена не повтори грешката да търси отдушник на бушуващите в нея копнежи в друг мъж. Ако не можеше да издържа повече и мислите за проникване не ѝ даваха покой, се освобождаваше сама с помощта на пръстите си или подходящи предмети. Веднъж в пристъп на умопомрачена изобретателност беше омотала шала си с ресни върху готварската лъжица, надявайки се да имитира крак на паяк. След като възбудата примина и я заля вината и срамът, ги захвърли в пещта.

Когато навърши 22, баща ѝ се разболя и се върнаха в мрачната им родина, където тя започна работа като научен асистент, благодарение на връзките му. Не че беше по-малко способна или умна от мъжете, но обикновено не се очакваше от жена да се занимава с важни работи. Не след дълго и вторият ѝ родител умря и тя остана сама и свободна, без да се налага да крие странностите си и без да се прави, че не вижда тези на баща си. Ежедневието ѝ беше еднообразно и скучно, липсваха ѝ влажните гори и обитателите им, затова когато видя афиша за човека-паяк, не можа да устои.
След спектакъла му прати картичка, че негова почитателка го моли за частно представление. Бележката завършваше с адрес и час, и молба да носи костюма си на паяк и картичката.

Артистът изпълни инструкциите ѝ, беше свикнал с ексцентрични дами и увлечението им по хора с нетрадиционна външност, и се възползваше максимално от благоволението им, за да задоволява и своите нужди. Поведението му беше безупречно и ако нещо в изискванията на мистериозната лейди го беше смутило, той не го показа по какъвто и да е начин. Филомена беше достатъчно доволна от изпълнението, за да му предложи чай преди да го изпрати.

На другия ден вече беше възвърнала нормалния ритъм на живота си и тръгна за работа както всяка сутрин преди посещението ѝ в цирка. Спря се да си купи геврек от същата количка, от която го купуваше винаги преди да влезе в института. С периферното си зрение забеляза еднаквото заглавие на всички вестници от дневната преса, но не се спря да прочете подробности. В лабораторията по-разговорливите колеги обсъждаха смъртта на артист от Цирка на изродите. Тялото му било намерено на няколко пресечки от цирка, нямало следи от насилие. Лейди Филомена не се включи в разговорите, а се потопи в работата си както винаги.

Няколко дена след това се случи нещо, което щеше да внесе промяна в стриктното ѝ ежедневие. Дочу разговор между двама от колегите ѝ за подготвяща се експедиция до отдалечен тропически остров, без пълнолетни мъже, населен само от жени, чиито деца се раждаха с различни аномалии като допълнителен чифт ръце или повече от две очи. Филомена не губи време и отиде при научния си ръководител, за да го убеди защо тя трябва да присъства в екипа на експедицията. Месец по-късно морският бриз улавяше пръските, които се образуваха, докато плавателният съд пореше водната повърхност, и ги завихряха в гальовна ласка около лицето на лейди Филомена. Градът, останал отзад, бързо потъваше в обятията на смога. Тя му хвърли бегъл поглед и продължи да се взира с вълнение към хоризонта, сякаш можеше да види тропическия остров към който се бяха отправили.

След голям брой нощи прекарани в открито море, най-накрая бреговете на острова се откриха пред очите на Филомена. Растителността беше различна от тази в детството ѝ, все пак се намираха от другата страна на земята, но екваториалната влага и топлина, звуците на джунглата, бяха сякаш същите. Филомена не беше предполагала колко ѝ е липсвала тази дива свобода. Слязоха на брега само с дрехите по себе си. Щяха да нощуват в кораба, защото на острова нямаше никакви удобства и постройки, освен колибите на местните.

Първите два дни минаха в опознаване на дивата природа и жителите ѝ. Жените не бяха гостоприемно настроени и си лечеше, че не им е приятно проявеното любопитство към странните им деца. Филомена все пак остана изненадана да види, че наистина голяма част от децата притежаваха няколко очи, допълнителен чифт ръце или други аномалии, напомнящи за така любимите ѝ паяци. В селото на местните не се виждаха хора от мъжки пол над 14-16 години. Желанието ѝ по-скоро да се отправят навътре в джунглата, в търсене на какво (или кого) причиняваше тези мутации, беше изпълнено след като не можаха да изкопчат никаква информация от жените и те упорито отказваха да им обърнат внимание. Взеха най-необходимото и си запреправяха път през лианите и непознатата растителност, разчитащи на едва забележимите пътеки да ги водят. Напредваха бавно, но с всеки изминал час навлизаха все по-дълбоко във влажната сърцевина на пулсиращата джунгла. Филомена не можеше да се отърси от чувството, че са наблюдавани от хиляди очи. Когато почна да се спуска мрак и тъмнината да превзема зелените цветове около тях, разчистиха малко от растителността, която ги заобикаляше, за да опънат палатка за лейди Филомена, а мъжете си вързаха хамаци по продължението на пътеката.

Имаше чувството, че тъкмо е заспала, когато нещо я изтръгна от съня и тя рязко отвори очи. В първата секунда я обзе паника, че нещо се е случило със зрението ѝ, защото виждаше точно толкова, колкото и със затворени очи. После го почувства. Малкиат гъдел по ръката ѝ. Нежната тръпка караше косъмчетата ѝ да настръхват и продължаваше нагоре под тънката тъкан на ръкава ѝ. Дишането ѝ започна да се учестява и капчици пот, наситени с женския ѝ аромат избиха по чувствителната ѝ кожа. Когато невидимата за очите ѝ ласка пропълзя около мишницата ѝ на сантиметри от гърдата ѝ, но вместо да се насочи към нея, продължи към ключицата ѝ, Филомена стисна бедрата си и получи конвулсии там долу. Последния път, когато допусна член от плът и кръв във влагалището си, беше с човека-паяк от онзи цирк, а морската болест, която я налегна на кораба, не предразполагаше да развихри фантазията и пръстите си. Тропическият климат будеше сетивата и спомените ѝ, което я караше отчаяно да жадува да усети нещо в себе си. Пъплещото чувство спря в ямката на шията ѝ и вече разбудена, Филомена успя да различи, че усещането беше породено от лазенето на някоя гадинка по нея. Положи внимателно ръката си в основата на гърлото си и пълзенето се прехвърли на пръстите ѝ. Завъртя се внимателно на другата страна, където оскъдната светлина от факлата вън, разсейваше мрака и можеше да види какво беше предизвикало тези усещания в нея. Повдигна длан пред погледа си и в нея се взряха няколко чифта очи, блестящи като черни диаманти и принадлежащи на малък мъхест паяк. Тя прокара показалеца си по мекото му гръбче и животинката потръпна от допира ѝ. Огледа се около себе си и успя да различи, че е заобградена от множество паяци, по-малки и по-големи от този, който спокойно си стоеше на дланта ѝ. След като разбраха, че ги е видяла, те започнаха да се изнизват от палатката ѝ в криволичеща редица, без да се блъскат. Филомена просто знаеше, че трябва да ги последва. Сякаш я бяха уловили в паяжината си и я теглеха след себе си. Тихо излезе от палатката и като в транс запристъпва след осмокраките. Когато светлината от импровизирания им лагер беше погълната от мрака, тя виждаше само отразяващите се по очите на паяците лъчи на пълната луна, които успяваха да се прокраднат през гъстата растителност. Беше я обзела някаква трескавост, въобще не мислеше за налудничавостта на ситуацията, към какво отива или как ще се върне. Или дали въобще ще се върне. Съзнанието ѝ бе изчистено от мисли, някаква първичност се бе настанила вместо тях. Следваше паяците, докато не стигнаха до голямо изчистено от растителност пространство с формата на кръг. В другия му край започваше скален масив. Филомена се оглеждаше и преди да се зачуди какво следва, усети гъделичкащото чувство от преди малко по краката си, като бързо нарастваше нагоре към колената ѝ, а после и към бедрата ѝ. Погледна към босите си нозе, подаващи се под долната ѝ риза, с която си беше легнала. Кожата ѝ беше почерняла. Удивлението ѝ премина в разбирането, че по нея лазеха паяците. Вече бяха достигнали гърдите ѝ, не оставаха и милиметър непокрита кожа. В нея се бореха ужас и възбуда. Когато първенецът постави тънкото си краче на устната ѝ, сякаш подканващ я да разтвори уста, откъм скалата се чу звук. Секунди след това, в огряното от луната петно пред камъка, се появи огромен космат крак. Останалата част от гигантското му тяло го последва. Филомена се досети, че в скалата има пещера, чийто отвор не е видяла в тъмнината. Паяците по нея замръзнаха след появата на големия им събрат. Чудовището изтрака с хелицерите си и малко след това, сякаш получили заповед, те започнаха да се оттеглят от тялото ѝ, разкривайки отново белотата му. Филомена беше поразена. Никога преди не беше виждала толкова едър екземпляр. Никой не беше предоставял сведения за толкова едър екземпляр. Краката му бяха масивни, но стройни, туловището му се извисяваше малко над нея, а очите му бяха колкото главата ѝ и я поглъщаха. Най-красивото и величествено същество, което някога бе виждала. Филомена чувстваше толкова различни емоции, но нито една от тях не беше страх. Продължаваха да се гледат в очите и беше сигурна, че усещат един друг чувствата и мислите си. Бавно тя протегна ръка към чудовището и когато то не реагира, тя погали меката му козина. Всяко едно косъмче по паяците завършваше с нервни окончания, изпращащи сигнали в мозъка им. Чудовището изпусна въздишка под формата на тихичко ръмжене. На свой ред вдигна предния си крайник и внимателно го прокара по насълзената ѝ буза. Когато не отблъсна милувката му, то я обгърна през талията и я положи на гърба си. После се обърна и двамата потънаха в тъмнината на леговището му. Филомена беше положена на най-меката постеля, в която някога бе лежала. Трябваха и няколко секунди да осъзнае как така е в почти вертикална позиция. Чу съскащ звук и усети по корема ѝ да се разлива нещо топло. Докосна внимателно консистенцията с ръка и по пръстите ѝ остана лепкав секрет. Чудовището я беше привързало с паяжина към мрежата си. Младата жена можеше само да усеща, но не ѝ да вижда в заобикалящия я мрак. Единият му крайник съдра ризата ѝ отпред на гърдите ѝ и тя веднага почувства влагата на пещерата по настръхналата си гола кожа. Дишането ѝ се учести, когато той прокара крайника си през вече твърдото ѝ зърно, а после започна да обикаля по ареолата ѝ. Тя си изви нагоре, за да се притисне в него и той засили натиска по нежната ѝ гръд. Продължи надолу през корема ѝ, като по пътя си разкъсваше материята на облеклото ѝ. Възбуждаше я мисълта, че той също усеща докосванията и му носят наслада. Когато ризата ѝ беше напълно разполовена и незащитената ѝ плът изложена на погледа на осемте му очи, той се покатери по паяжината и застана точно над нея. Спусна се бавно към тялото ѝ и притисна коремчето си в гърдите ѝ. Тя се раздвижи под него, надявайки се че натискът на зърната ѝ по плътта му му носи удоволствие. Той се надигна и после пак се притисна към нея, като леко завъртя тялото си. Действието се повтори, този път по-бързо. С предните си крайници потропваше в ритъм, който беше най-опияняващата музика, която Филомена беше чувала. Тялото му се поклащаше върху краката му в див и еротичен танц, позволяващ триене в гърдите и тялото ѝ. Филомена спусна смело ръце между тях и започна да търка енергично корема му. Не след дълго той изхвърли семенната си течност и след като успокои дишането си, се отдръпна от нея толкова, колкото да потопи педипалпите си в еякулата си. Луната се бе издигнала високо и надничаше през пукнатина в скалата. Спермата му лъщеше на оскъдната светлина, която ѝ позволяваше да наблюдава как с голяма прецизност той омазваше педипалпите си в течността. Филомена цялата се тресеше от предстоящия акт. Беше толкова възбудена, без още нищо да се е докосвало до входа към вътрешността ѝ. Разкрачи се със свити колене и спусна ръка към срамните си устни. Чудовището издаде звук, бутна ръцете ѝ отново над главата ѝ и ги залепи с паяжината си. После стори същото и с краката ѝ, но оставяйки ги в позата, която тя беше заела. След като всяко косъмче от вторите му крайници беше покрито с изхвърлената от него течност, той притисна единия към клитора ѝ, и тя изгубила търпение се надигна, за да се отрие в крайника му. Другият поднесе към устните ѝ Филомена свенливо близна течноста, облиза се и след това лакомо го засмука. През това време другият педипалп бавно напредваше към вътрешността на Филомена. Вагината ѝ бе повече от гостоприемна, отваряше се за огромния крайник на този величествен звяр и секретът, показващ възбудата ѝ, се смеси с неговия. Въпреки ограничената си възможност за движение, тя клатеше таза си, но сега основната работа вършеше той. Все по яростно вкарваше и изкарваше педипалпа си под различен ъгъл, докато не нацели правилния, след което започна да го върти вътре в нея, за да я омаже хубаво със спермата си. Предната му двойка крайници си играеше с гърдите ѝ, като ту ги галеше едва докосвайки ги, ту ги притискаше грубо. Нямаше умора, движенията му вътре в нея не забавяха, спряха чак, когато мускулите ѝ се свиха около педипалпа му. Минаха няколко секунди, а може би и минути, докато дишането ѝ започне да се успокоява и разумът ѝ да се връща, но това не беше краят. Той изкара педипалпа си и започна да масажира клитора ѝ. Когато вълните на възбудата започнаха отново да я обливат, той подпъхна друтия си педипалп под дупето ѝ и бавно, но настоятелно навлезе в другия ѝ отвор. Когато тя свикна с него, той вкара крайник и във влагалището ѝ отново. Никога преди това Филомена не се бе чувствала толкова изпълнена. Вече нищо не ѝ липсваше. Остави се чудовището да ѝ донесе търсената цял живот наслада, докато денят не измести тъмнината на тази така жадувана нощ.

– Лейди Филомена, всичките ви сандъци са вече на кораба и ще потегляме.

След като младата жена не се обърна, а морякът беше сигурен, че го е чула, заради потрепването ѝ при споменаване на името ѝ, той тръгна да си върши работата. Малко след това корабът потегли, но Филомена остана на палубата, докато не забеляза, че индианките се появиха на брега, да проверят дали няма нещо оставено от белите хора, което биха могли да използват. Разбира се не пропуснаха бъчвата, която Филомена беше наредила да им оставят в благодарност за мирното им отношение. Бъчвата бе пълна с вино. А във виното имаше отрова от чудовището. Нейното чудовище. До вечерта всички пили щяха да са мъртви. Лекото и сладко вино ѝ даваше надежда, че всеки от племето ще пробва червената течност и няма да остани никой който евентуално да разкаже за съществуването на чудовището. А ако все пак някой оцелееше, щеше толкова да мрази белите, които са оставили отровна напитка, че едва ли би допуснал други светлокожи близо до себе си, какво остава да им разкаже за необичайното животно и навиците на племето му. Филомена се обърна и слезе в каютата си. Прокара длан по сандъците си, никой не знаеше какво има в последния от тях. В процепа между основата и капака се провря крайник, осеян и финни косъмчета. Тя го погали нежно и отвътре се разнесе тих звук, почти като мъркане. Усети влага между краката си, но трябваше да почака, докато се приберат на сигурно място в имението ѝ, защото не можеше да бъде тиха, когато той беше вътре в нея.