Началото на края

Минаваше полунощ, цикади свиреха в задушната вечер, а комари ме хапеха и се чешех. Запътих се към ливадата зад мантинелата да подремна. В този миг ме осветиха фарове и една кола удари спирачки. Разнесе се прах от триенето на гумите, която полепна по потната ми кожа, и се закашлях. Най-после клиент! Усмихнах се, пооправих сатенената си нощница с цвят на вишна (избор на сводника), спуснах вързаната си коса и тръгнах към тях с грациозна походка.

Едно от затъмнените стъкла на черната лимузина се спусна. Наведох се достатъчно, че да открия гледка към бюста си. Лъхна ме приятен хлад с аромат на цитруси и смола и поех дълбоко дъх. Усмихнах се и завъртях кичур между пръстите си:

– Търсите си компания или ще питате за посоката?

– Всъщност… – започна мъжки глас.

– Търсим си компания! – прекъсна го друг с по-нисък тембър. Звукът завибрира по кожата ми, замая ме и потъна в слабините ми. Можех да го слушам с часове.

Вратата се отвори, качих се в луксозния автомобил и потеглихме. Вътре беше тъмно като в рог. Главата ми клюмаше. Никой не харесваше мълчаливите. Отворих уста да кажа нещо, когато ръка в кожена ръкавица стисна коляното ми с такава сила, че изохках. Разроших косата си да ѝ придам малко обем и пернах някого с лакът. Той изсъска. Прибрах длани между краката си. Щях да бъда неподвижна като статуя. Побиха ме тръпки, вероятно от студа. Сърцето ми биеше лудо и дишах учестено. Забивах нокти във възглавничките на пръстите си. Хапех устна. Исках да пищя, да се боря и да избягам. Параноя, просто разумен страх, ще мине. Парите ми трябваха.

Облегнах се назад в мекия кожен салон. Чуваше се само свистенето на вятъра през отворения прозорец на шофьора. Той намали скоростта и минахме през легнал полицай. Значи вече бяхме в града. Наострих слух, долових електронна музика, дрънчене на камион и клаксони. Ускорихме и скоро завихме надясно. От многото завои загубих ориентация. Шумотевицата ни изостави след кръговото кръстовище. Напрегнах се. Къде отивахме? Солун бе на 15 минути път.

– Може ли да спуснеш прозореца, искам да погледам навън? – промълвих.

Направиха го. Намирахме се в индустриална зона. Подминавахме автосервизи, халета, комбинати и прекосихме мост над буйна река. Светлините от уличните лампи привличаха нощни пеперуди. Останалата част от пътя бе полета с житни култури, които стърчаха като пирони в тъмното. Прекосихме гора, чиито клони дращеха по стъклата. А в далечината зърнах светлини.

С напредването ни малките хотели и големите вили с архитектура на замъци отстъпиха на високи модерни сгради сред макети на световни забележителности, като Сфинкса на Египет, миниверсия на Статуята на Свободата и Айфеловата кула. Дивях се на огромните табели на дискотеките и силната музика, ала не видях ресторанти. Беше пълно с хора, които се забавляваха и целуваха, но никой не ядеше. Забавихме ход, а шофьорът натискаше клаксона. След още двадесетина метра паркирахме на ливада. Бях запленена от големия метален бик отсреща (като от Уолстрийт), поставен пред сграда от варовикови блокове и със статуи на русалки по терасите.

– Каква еклектика! Все едно съм в Лас Вегас, а не в Гърция! – възкликнах.

– Вие сте там, където пожелаете, госпожице – дочух непознат глас.

Щом вратата се отвори, видях, че всъщност бяха трима, облечени в черни костюми, а цилиндри хвърляха сянка над очите им. Двама отсреща – русокос и риж, а третият – чернокос, настанил се до мен сериозен и замислен. Излезе, поклони се и ми подаде ръка в кожена ръкавица.

– Време е да слизаме – думите на тъмнокосия мъж прозвучаха като нежен шепот, галещ сетивата ми. Той бе казал, че търсят компания, и мигновено ми стана любимец. Слязох непохватно, ударих си главата в тавана на колата и се запрепъвах с токчетата.

Застанахме пред копие на петзвездния хотел Ritz в Париж.

Хванах чернокосия под лакът, а другите двама ни следваха. Пиколо ни отвори вратата и попита на френски за багаж. Щом навлязохме във фоайето, всички погледи се обърнаха към нас. Кавалерът ми ме загърна със сакото си, което ми стигаше до средата на бедрата. Вдъхнах аромата му на сандалово дърво и отърках буза в ревера.

Огледах се. Всичко вътре бе покрито с мрамор, дори скамейките и вазите с изкуствени цветя. Мозайки от цветно стъкло блестяха по стените. Огромни златисти полилеи висяха от тавана като пълзящи цветя. Елегантно облечени гости в ярки цветове пиеха вино и се смееха.

Русият мъж от лимузината се запъти към рецепцията, а ние продължихме към асансьорите. Помислих си, че ще ни остави, но бързо ни настигна. Погледнах рецепционистката. Беше ухилена до уши и ни махаше. Досега не съм виждала толкова дружелюбни служители. Пиколото бе пребледнял и гледаше напред, без да мига.

Качихме се в асансьора и русият мъж натисна бутон с цифрата четири. Пристигнахме на етажа, облицован отново с мрамор. Очите ми бяха привлечени от еротични статуи, каквито нямаше във фоайето. Замислих се дали този етаж не беше специален. Русият ни отвори вратата с номер тринадесет и ни въведе вътре. Събух се на прага да усетя пухкавия черен килим. Дадоха ми път. Какви джентълмени. Фръцках се като на ревю.

Апартаментът бе двустаен. Завесите бяха плътни с избродирани бели рози. В средата на стаята имаше висока кръгла маса от мрамор. Около нея в крещящо червено бяха наредени шест плюшени фотьойла. До стената се намираше минибар, от цяло парче дърво, с лампички, стъклени витрини и рафтове. Отляво бе струпан багажът на спътниците ми в продълговати кашони и обемни куфари. Скоро са пристигнали.

– Нещо за пиене? – попита мъжът с рижавата коса, запътвайки се към минибара. Притежаваше същия ефект с гласа, но исках да чуя ниския тембър на чернокосия.

– Не, благодаря! Не пия на работа – насочих се директно към спалнята, оставяйки плътния им смях зад себе си. Направих още крачка и се блъснах в гърдите на рижия. Сякаш изникна от нищото. Разтрих чело. Той ме поведе за китката към масата. Дланите му бяха хладни и нежни. Погали бузата ми и леко ме одра с острите си нокти.

– Колко невъзпитано! Седни, нека се опознаем – русият мъж се настани на един от фотьойлите и преметна крак. Приглади златистата си коса, която му стигаше до кръста и се стелеше като буен бляскав водопад. Очите му бяха с цвета на утринно море, най-светлите от на тримата. Заплеснах се, очарована от блясъка им като диаманти. Не мигах, сълзи текнаха по бузите ми. Усмихвах се, знаех го, но нямах контрол да спра. Толкова е красив! Главата ми се опразни от мисли. Мравучкане плъзна по скалпа ми и се спусна до върха на пръстите. Стана ми студено. Отваряха уста, но не ги чувах. Ушите ми бяха заглъхнали от приток на кръв. Костите ме боляха от опит да помръдна.

Тогава чернокосият мъж щракна с пръсти и се освободих от чара на приятеля му. Бях се озовала в скута на рижия мъж, а деколтето на нощничката ми бе разкъсано. Дишах тежко, а сърцето ми биеше лудо. Допрях длан до гърдите си да се успокоя.

– О, ама тя била срамежлива! – възкликна рижият и се засмя. Звукът ме обгърна като пухено одеяло и се почувствах уютно. Ухилих се, свих рамене, станах и се съблякох. Наведох се, като знаех, че задникът ми е в лицето на рижия мъж, и му метнах нощницата си. Седнах на съседния фотьойл, изпънах гръб и кръстосах крака.

– Как реши да станеш проститутка? – попита русият мъж. Прокара пръст по кървавочервените си устни и подпря брадичка. Страните му бяха поруменели. Ирисите му отново заискряха. Съзнанието ми пропадна в тях и забравих историята. А гласът му… Исках да го чуя как пее в катедрала, как ехти и се разбива в стените като вълни в скали.

– Извинете, може ли да повторите? – премигах.

– Как стана проститутка? – повтори, а гласът му прозвуча в главата ми.

– За пари. Израснах в бедно семейство, а когато завършвах, носех подарена старомодна рокля, която даже ми беше голяма. Трудно се задържах на работа, защото не харесвах условията. Хванах си богато гадже да ме глези и в един момент започна да ме споделя с приятелите си. Те се грижеха за мен, купуваха ми всичко и задлъжнях, а после ме продадоха. Е, изкарвам по-малко пари, но… има секс, а аз обожавам секса.

– И аз! – изкикоти се мъжът с рижа коса. Стигаше му до раменете и блестеше като пламъци. Исках да заровя пръсти в нея, да видя колко е гладка и мека. Очите му, ах, теменужен нюанс, който преливаше като река и потъвах към дъното. Задържах дъха си.

– Не те ли беше страх, или срам, не потърси ли помощ, какво мислят близките ти?

– Какво? А, изобщо. Отдавна прекъснах връзка с тях. Свободна съм! – възкликнах.

– Значи си щастлива с новото си положение? – повдигна вежди русият мъж.

– О, имам конкуренция, сводникът ме бие, клиентите са груби. Вие сте чудесни!

– Нямам повече въпроси – сви устни русият мъж и стисна основата на носа си.

– Е, как го предпочитате? – спазвах учтивата форма, но гледах настойчиво чернокосия мъж. Той бе свел глава. Косата му – вързана с панделка. Още носеше цилиндъра и криеше очите си, за разлика от приятелите си.

– Правим го бавно.

– С всички ли?

– Да – потвърди той. – Е, какво ще кажеш?

– Отивам да се освежа, не започвайте без мен – смигнах им. Запътих се към банята. Сребристи плочки и окачен таван с луни. Насладих се на хладен душ с шампоан, ухаещ на ванилия, и подсуших косата си. Усмихвах се, докато се гледах в огледалото. После забелязах тъмните кръгове под очите, хлътналите бузи, бледата кожа и синкавите устни. Очите ми искряха сякаш съм болна. Ощипах се да проверя дали това не е кошмар.

– Идваш ли, красавице? – до вратата застана рижият мъж с протегната ръка.

Другите ни очакваха в спалнята, по чиито стени бяха запалени свещи в изкусно оформени светилници като бръшлян, а кралско легло заемаше почти цялата площ.

– Знаете ли какво сме, госпожице Смит? – проговори чернокосият. Очите му бяха най-тъмни и поглъщащи… като черна дупка, сякаш се разпадах и възраждах от нищото.

– Откъде знаете името ми?

– Прочетох мислите ти току що – усмихна се.

– Хора? – предположих.

– Вампири – изсъска рижият и облиза острите си кучешки зъби.

Надвеси се над мен, стисна ме за гърлото и ме повдигна без усилие. Опитах се с пръсти да разхлабя хватката и издрах дланите му. Ритах сякаш срещу скала. Виждах бели петна, а слепоочието ми бумтеше. Ръцете натежаха. Краката се тресяха в спазми.

– Достатъчно, Адриан! Не обичам изплашени госпожички, когато искам да ги изчукам – стана чернокосият мъж. За миг стигна рижия, стисна го за рамото и го захвърли през стаята. Проследих с поглед как увисна във въздуха и изтупа дрехите си. Смигна ми. Пак се захласнах по ирисите му. Дали имаха нюанси на залез? Размечтах се.

– Значи не носите лещи? – Страхът се оттече от мен като вода. Какво ми ставаше?

– Не – чернокосият сведе глава, за да скрие усмивката си. Погледна ме с бездънните си очи и прошепна: – Ще бъдеш ли моя секс робиня, Луиза Смит?

– Да, господарю – усетих се да го казвам и очаквах нова команда.

Гледахме се така няколко минути, които ми се сториха часове. Накрая се предаде и въздъхна шумно. Целувката бе груба, всмукваща, ледена. Когато отлепихме устни, езикът ми щипеше. От ъгълчето на устата му се стичаше струйка кръв.

Другите двама вампири бяха голи до кръста. В погледите им прочетох ненаситност, която имаше твърде общо със секса. Душеха въздуха, разширили ноздри. Стояха приведени, готови за скок. Едно по-рязко движение и можеше да ме нападнат.

Тъмнокосият мъж ме понесе на ръце и положи на леглото. Разкъса ризата си. Прокарах длани по гърдите му, корема, заиграх се с колана на панталона му. Кожата му бе гладка и приятно хладна в тази жега. Приклекнах, без да откъсвам поглед от тъмните му очи. Исках да му доставя удоволствие. Погалих издутината на панталона му. Той си пое накъсано дъх.

– Ти си най-красивата смъртна жена, която някога съм виждал, Луиза Смит – гласът му бе шепот, леещ се като мед по кожата ми и докосващ места, които ръцете не биха могли да достигнат. Отдадох се на това чувство и притворих клепки.

Другите, разсъблечени, се приближиха с грациозни походки. Гладки, стегнати гърди, плочки на корема, масивни бицепси… и готови за мен. Качиха се на леглото и се облизаха, предвкусвайки ме. Раздалечих крака и вдигнах ръце над главата си.

– Аз съм Харис, милейди, на вашите услуги – гледаше ме с насмешка русият мъж.

– И без глупости! Искам да ѝ доставите наслада – Чернокосият седна на ръба на леглото. Нима бе само воайор? Не ме ли иска? Защо ме споделя? Той сведе глава.

Харис приближи към мен на колене с вдигнати ръце. Дръпна ме за глезените. Целуваше пръстите на краката ми, осмука ги сякаш са близалки. Изкикотих се и ги изпънах. Прокара линия с език от вътрешната страна на крака ми от глезена до набъбналия ми клитор. Изкрещях от еуфория. Зарови глава в гърдите ми и пръхтеше. Хилех се като малко дете. Що за любовна игра е това? Спусна длани по ребрата ми, направи кръгчета по корема. Изстенах. Тогава оттам бликна кръв. Зарови лице и я облиза. Вдигна окървавена муцуна и ми направи знак да мълча. Нямах глас, не можех да мръдна, мислите ми липсваха.

Разширих очи, дишах учестено, а сърцето ми блъскаше като животно в клетка. Адриан ме повдигна като парцалена кукла. Прегръщаше ме през подмишниците и мачкаше гърдите ми. Ребрата ми пукаха. Гръдният ми кош се деформира. Дишах накъсано. Закашлях се и изплюх кръв. Адриан я облиза, целуна ме и гризна върха на езика ми. Пиеше от мен, а раната не зарастваше. Влагата потече по гърлото ми. Рижият вампир смачка гърдите ми, откъсна ги като презрял плод и ги захапа. През ребрата си виждах как бие сърцето. Тогава Харис зарови пръсти в слънчевият ми сплит и разтвори гръдният ми кош като крака на девственица. Извади сърцето ми и го поднесе на тъмнокосия мъж. Той пое последната глътка и се облиза като преяла котка.
Душата ми се отдели от тялото и наблюдавах трупа си отстрани.

– Дори не успяхме да я изчукаме! – възмути се Адриан.

– Така става, като не се владеете! Да отиваме да спим. Санитарите ще се погрижат за останките ѝ – рече чернокосият вампир и отвори широко вратата да пропусне ордата гигантски, цвърчащи сиви плъхове. Мразех плъхове!