Свалка за един мрак

–Ефросино, това вече минава всякакви граници.

Гърти прескочи един черен петел, който я изгледа лошо с мънистеното си око, подритна встрани котешката тоалетна, и стисна с два пръста носа си, за да възпре всеобятната миризма на обор. В другия край на стаята приятелката ѝ се беше разплула на дивана. Ефи открай време го раздаваше природна вещица, с всичките му там чайчета, кристали – и разочароваща липса на голи танци по пълнолуние – но това бе прекалено.

-Всяка вещица трябва да си има котка. – апатично ѝ отвърна Ефросина.

-Хубаво, ама ти имаш… колко – две, три… я къш от тука! Пет котки, един петел, змия, три крастави жаби… Чиба казах! Два гарвана и това тука кос ли е, бе? Не може всяко черно пиле да прибираш! И знаеш ли какво няма? Кислород няма!

Гърти замахна с облечена в черна дантела ръка и цялата менажерия, с всичките им прилежащи аксесоари и подобаващо квичене литна към съседната стая. Вратата се затвори след тях и ключът се превъртя. С друг жест подкани поток от свеж въздух да нахлуе в стаята.

-Малко по-добре.

Вещицата отиде до приятелката си, изтупа една въглавница, седна до нея и обгърна раменете ѝ с ръка.

-Ефи, крайно време е да се вземеш в ръце. Знам, че това беше неочаквана и тежка раздяла за теб. Но нека си признаем, Арман беше истински пръч…

-Да, знам. – подсмръкна Ефи. – Аз го превърнах.

-Не може да продължаваш се опитваш да компенсираш липсата му, като си взимаш все нови и нови фамилиари. А и надали и едно от тия животни има някакви магически способности.

-И да нямат, са компания на Мац Антоний.

-Мац Антоний дойде да ме повика, Еф. Фамилиарите, особено котките фамилиари, не делят току така господарите си. – Гърти реши да пробва заобиколен подход. – Отказва да се върне, докато не му върнеш титлата на единствен и пълноправен господар на апартамента. Осъзнай се, Ефи, за доброто на Мац и за моето. Защото сигурно в точно този момент той си точи ноктите основата на секс люлката в хола.

Ефросина се надигна с въздишка и домашният халат се свлече от едното ѝ рамо.

-Сигурно си права. Не е редно Мац да страда заради мен.

-А така те искам! – зарадва се Гърти. – Мац Антоний ще е добре, а сега да се погрижим и за теб. Клин клин избива! Трябва ти някой нов, за да забравиш Арман.

Ефи колебливо сви рамене.

-Не съм готова за нова връзка, Гърти.

-Че кой ти говори за връзка, моето момиче? Аз какво казах? Клин. Чеп. Чеп ти трябва, за да ти се избие оня коч от съзнанието! Бърза свалка за една нощ.

Другата вещица избърса лицето си с ръкава на пижамата и поклати глава.

-Не съм по тия неща, Гърти. Знаеш, че мразя да вися по барове и дискотеки. Да не говорим за сборищата.

-Знам, знам. – Гърти се приведе с лукава усмивка. – Затова съм ти приготвила нещо специално. Ще те посветя в един проект. Добре дошла сред бета тестерите на Квиндър!

Приятелката ѝ изглеждаше объркана.

-Това нещо като Тиндър ли е? Секси самотни мъже близо до вас?

-Нещо много по-добро! – черната магьосница махна с ръка. – Квиндър ще претърси цялата вселена, не – цялото множество от светове, за да намери идеалния партньор, с когото сте квантово обвързани!

На Ефи ѝ ставаше все по-неясно.

-Не мисля, че квантовото заплитане работи така…

-Уф, ма, Ефросино! Такъв е слоганът! И на праха ти за пране пише “квантум”, но не се оплакваш, щом гащите ти са чисти, нали? Квантовото продава! Иначе е просто мултиизмерна портална система. Айде, идвай да я инсталираме.

Половин час по-късно Гърти даде на Ефи последни наставления.

-И така, нали запомни? За да се свържеш с някого, даваш надясно. За да отправиш покана връзката да стане по физическа, втори път надясно. За да го махнеш и преминеш на следващия, даваш наляво. Може да ползваш и магическата си пръчка, но за по-лесно съм ти свързала джойстика с огледалото.

-Ама как… с огледалото.

-Е как. С Блутут. Моля ти се, Ефо, природа и фамилиари хубаво, ама осъзнай се в кой век живеем. Хайде, оставям те. Тази вечер забий нещо, а утре ще те чакам да си прибереш Мац Антоний. Забавлявай се, момиче! Отпусни му края!

Гърти се завъртя на пета, воалите от черна дантела се завихриха около нея и с леко “Пук!” магьосницата изчезна. Ефросина остана сама в спалнята. Съвсем леко на фон се чуваше ръмжене и трясъци от животните, които тарашеха кухнята, но както всяка добра вещица, и в къщата на Ефи всяка стая бе старателно шумоизоилрана. Писъците остават вътре, съседите – вън.

Тя въздъхна с примирение и завъртя джойстика в ръце.

-Е, какво пък толкова. Само ще погледам, за разнообразие.

Тя се намести срещу голямото огледало на тоалетката. На стената зад нея Гърти беше изрисувала седмоъгълна звезда, а на масичката отпред, след като изцъка неодобрително при вида на евтината ѝ козметика, бе сложила голям букет от самакитка.

-За по-добър обхват. – бе пояснила приятелката ѝ.

Ефи натисна бутона за включване и из времепространството се понесоха търсещи вълни. Повърхността на огледалото се набразди, като езеро във ветровит ден. Отражението на Ефросина се изгуби. Вместо него, под повърхността заплаваха сенки на други образи, но близо минута нищо не идваше на фокус. И тогава…

-А гиууууу!

Едно мъжко достойнство изпълни цялата рамка.

-Това е въпрос за възпитание! И на перспектива. На бас, че не е нищо особено.

Без колебание, тя даде наляво.

Половин час по-късно Ефи продължаваше да разцъква с отегчение.

Хм, кентавър. Щеше да е лъжа, че не си бе фантазирала по въпроса. Освен от хм, очевадните дадености, разчиташе и че енергията няма да се изчерпи с една конска сила. Но…. уф, този преден чифт копита. И така неоформени…. Тя попипа рамото и плешката си. Плекситът ѝ пак се обаждаше, но едва ли щеше да се оправи с къчове от такъв чекръкчия.

Пипала. Октолюбовта си беше класика и си имаше своите плюсове, На Ефи ѝ харесваше едновременната стимулация, която ѝ доставяха, но развълнуваха ли се, имаха навика да стават така некоординирани. А и всички тези смучки.

Някакъв сатир. Ъгх, напомни ѝ на бившия, кочът му с коч.

Ефросина въздъхна. Все едно беше тръгнала да си дири новия принц прекрасен със секс търсачката на Гърти. Квантово свързани сродни души, ама моля ти се.

Огледалото привлече вниманието ѝ. Естествено, беше запратила горкия сатир наляво със завидно V нулево. Сега обаче на негово място нямаше нищо. Да не би да беше прекарала вече всички тестери на Гърти? Или пък беше някаква грешка, за която тя самата като бета трябваше да докладва?

Тя се поизправи на дивана и се вгледа. Нямаше статичен шум по повърхността или друго, подсказващо нередност. Всъщност…. Ефи се поправи. Огледалото не показваше нищо. Показваше мрак.

Младата вещица, като всяка друга желаеща да напредне в занята, се беше сблъсквала с мрак. Но не и с такъв мрак. Беше все едно да си намериш късче нощно небе без звезди и да се втренчиш в него; и взорът ти да продължи да пътува все по-надълбоко и по-надълбоко. И никога да не срещне дори и отразен отблясък; нищо, в продължение на стотици хиляди светлинни години – термин, който се обезмисляше, защото никога светлина не бе пресичала този мрак; и така до края на времето.

Да, това не беше банално отстъствие на светлина. Беше… присъствие.

Ефросина бутна джойстика надясно. Видимо нищо не се промени, но на нея ѝ се стори, че тъмата в огледалото стана… не по-наситена, но по-съсредоточена към нея.

Тръпка премина по цялото ѝ тяло, все едно статичен заряд пробяга по кожата ѝ и я остави настръхнала. Прокара език по сухите си устни.

-Ъм, здравей, ти там! Как е хавата?

Тишина.

Ами ще мълчи, как няма да мълчи, и на нея да ѝ сервират ей тъй от нищото, и тя ще мълчи! Хава, как пък ѝ дойде тая дума, дето не я беше чувала дори от десетина години! Голяма свалка стана, няма що!

-Оф, исках да кажа, да де, просто здрасти.

Огледалото бе все така неподвижно, мракът – все така дълбок.

-А… – съмнение се промъкна у Ефросина. – Има ли някой там?

“НИЕ СМЕ ТУК”

Значението отекна в мозъка на вещицата, избирайки кратък път, без да се занимава с каквито и да било помощни сетива за пренос на информация. Устните на вещицата оформиха едно “О”, идеално кръгло, също като широко отворените ѝ очи.

-Ама…Ама сам ли си, или сте там много?

“НИЕ СМЕ ТУК. НИЕ СМЕ МНОГО. НИЕ СМЕ ЕДНО.”

Ефи си помисли, че това едно от най-възбуждащите неща, които е чувала. Тя бавно стана от дивана и се приближи до огледалото. Осъзна, че не вижда ни помен от своето отражение. Вдигна ръка и бавно докосна хладната повърхност.

“НИЕ СМЕ… САМО”

-О.

Ефросина даде пак надясно.

Не беше сигурна дали тъмата я всмука или се изля като потоп върху ѝ, дали политна или пропадна надолу. Всичко бе вярно, и едновременно, и навсякъде, и Ефи се чувстваше като в окото на буря. В крехката сигурност, обгърната от главоломен хаос.

Усещането много ѝ хареса. Тя се отпусна в опит да поеме и запомни колкото се може, преди да е изчезнало.

-О! – възкликна тихо и наум пак се смъмри – излагаше се този си несъществуващ речник!

Досегашната ѝ безтегловност срещна някаква невеществена опора. Мускулите ѝ се отпуснаха и тялото ѝ застана така, както е трябвало да бъде.

-О! – изстена Ефи. – Това е толкова удобно! Ти категорично си най-ергономичният мрак, който съм имала удоволствието да срещна! Ако можеше всяка вечер да спя така, щях от раз да кажа сбогом на болките в гърба и раменете!

Вещицата се зачуди.

-А дали… би могъл да понатиснеш тук-там. О, ДА, ТОЧНО!

Сладки, леко болезнени тръпки се разнесоха от средата между лопатките ѝ встрани по цялото тяло. Тя инстинктивно изви гръбнак назад, за да подсили усещането.

-Ох, майчице! Направо ми намести чакрите! Гърти каквото ще да казва, един хубав масаж е по-добре от секс!

Не го каза на глас, но може би си го помисли – “А дали…”

Нямаше нужда и да го мисли. Тя знаеше и то знаеше, че в този мрак няма никакви тайни.

Усети жега, тази несбръкваема, ирадиираща топлина, за която Ефи считаше, че е най-силният и нечестен коз, който майката природа е сложила в арсенала на мъжете. Идеше отвсякъде, без някъде да се е въплътило тяло, което да я излъчва. А заедно с нея по кожата ѝ се разля най-бистрият и ведър хлад, който накара кожата и цялото ѝ същество да настръхнат. Не можеше да си спомни, не знаеше дали още носи дрехи. Усещането беше толкова дуалистично, почти шизофренично, и Ефросина се изкуши да се изгуби още тук и сега в невъзможната му еуфория.

Тогава всичко се концентрира само в една точка, на шията ѝ, малко под ъгъла на челюстта.

Ефи не си падаше по целувките с език. Нямаше определена причина, освен изконното право човек да харесва едни неща, а други – не; но нежеланието ѝ бе подсилено от това, че гаджетата ѝ задължително приемаха френската целувка като предизвикателство колко надълбоко могат да наврат езика си в гърлото ѝ. Повечето приемаха това странно нейно предпочитание с недоумение, но бързо се примиряваха, когато Ефи уточняваше, че няма против много други неща в устата си. Особено ако притежателите им нямаха нищо против от леко гризване тук и там; и някоя лека магийка – мъничко гъдел, мъничко вибрация, няколко волта – нищо специално.

Но макар Ефи да не искаше целувки, които ѝ спират дъха, тя си умираше за тези, които карат сърцето ѝ да прескочи.

И тази беше точно такава – точно както обожаваше. Тя бе сигурна, че пулсът ѝ пропусна един-два удара, когато усещането се плъзна надолу по шията ѝ и се спря в ямката на ключицата ѝ. Вещицата изви тяло назад и главата ѝ се отпусна в друга топлина, по-нежна и гальовна, като в нечия шепа. След кратката почивка, сърцето ѝ заработи на двойни обороти, когато мрачната целувка се премести точно над него, в края на гръдната кост. Тъничко гласче, забутано назад в съзнанието ѝ пошепна, че ако новата ѝ Квиндър свалка реши да го изтръгне – нещо съвсем възможно, когато си решил да се забъркваш с изтъкани от тъма същества от други измерения – дори няма да се наложи да се потруди. Ей сега, и сърцето ѝ само щеше изскочи.

Ефросина набързо сгълча гласчето, и то се загуби. Гърдите ѝ се разливаха от двете страни на това наситено усещане, твърди и копнеещи за внимание. Ефи спусна ръце надолу, пое ги и със стон ги притисна една в друга. Зърната ѝ щръкнаха между пръстите, но двете ѝ гърди се срещнаха, без да срещнат някакво препятствие по средата.

Не знаеше дали наистина е докосвана, или всички тези усещания пренебрегваха сетивата ѝ, заобикаляха нервните ѝ окончания, за да избухнат като свърхнови директно в мозъка ѝ. Но това не бе важно, единственото, което имаше значение бе, че с престъпно пренебрежение ласката подмина поканата, която Ефи държеше в шепите си. Спусна се надолу по корема ѝ, като този път не се ограничи само до кожата ѝ. Жега лумна вътре в Ефросина и несдържан стон се изтръгна от устните ѝ. Искаше да се остави да гори в този пожар, но копнееше и да освобождение. Пръстите ѝ се впиха в меката плът на гърдите и оставиха бледорозови следи по бялата кожа, които по-късно щяха да напомнят за себе си – стига всичко това да бе истина? Вещицата отпусна едната си ръка и я остави да се плъзне по хълбока ѝ; с другата се опита да обхване целия си бюст. Стисна още по-силно, и двете тъмни връхчета се допряха едно до друго.

Десният ѝ показалец бе на броени сантиметри от женствеността ѝ, когато за първи път срещна някакво физическо ограничение. Ръката ѝ се отметна от непреодолима, но внимателна сила. Ефи изнегодува тихо, но протестът ѝ бързо бе потушен, когато тайнственият ѝ любовник пое нататък. Усети лек натиск, като от тежка длан, под пъпа и над пубиса, точно както обожаваше. Стисна здраво бедра, за да усили усещането и там, долу.

В същия миг, съвсем леко по-грубо от спускащата се досега целувка, нещо се заигра с плувналите ѝ във влага срамни устни. Ефросина бегло отчете, че доре не е имало нужда да разтвори крака. Партньорът ѝ знаеше по-добре от нея какво би могла да пожелае, и комбинираше всяка възможна фантазия по начин, по който никой човешки любовник, било той магически или не, не би се справил.

Силни ръце държаха дупето от двете ѝ страни, докато безплътни пръсти продължаваха я дразнят с дълги милувки, от напъпилия клитор, по срамните устни, заиграваха се само на ръба на влагалището ѝ и продължаваха пак нагоре. Сърцеспиращите целувки се върнаха, по шията, по китките, по корема. Проследяваха гръбнака ѝ чак отгоре, като не пропускаха да подръпнат закачливо някой кичур от разпиляната ѝ коса. Вървяха надолу, като обсипваха с внимание големия белег в основата на кръста, спомен от първия път, когато Ефи беше подкарала метла. Продължаваха по дупето и бедрата, уж заети с други ласки, но някак всички усещания безпреятствено съществуваха заедно.

НИЕ СМЕ МНОГО, беше ѝ казала срещата ѝ. НИЕ СМЕ ЕДНО. Сега Ефросина абсолютно го вярваше. И всички те бяха само и единствено за нея.

О, чудо! Най-накрая невидимият ѝ любовник обърна внимание на гърдите ѝ – може би за да подразни, че още известно време няма да докосне другото място, за което Ефи копнееше. Тя отметна ръце встрани и се изви назад, за да даде пълен достъп на силата, която я обладаваше. Тя ѝ отвърна с ентусиазъм, настойчиво, току премерено грубо – пръсти, стиснали едрия ѝ бюст, бръсване на зъби по зърната, силно всмукване – последвани от хладен, живителен дъх по възбудената, настръхнала кожа.

“Хайде!” помисли си вещицата. Та нали беше в главата ѝ, беше навсякъде, нали знаеше какво иска, защо протакаше!

-Хайде! – извика Ефросина, без да крие нарастващото отчаяние в гласа си.

Изведнъж се… беше ѝ трудно да прецени в тази безтегловна тъма, но сякаш се завъртя от положение по гърб на корем. Или по-скоро на четири крака. Тежест легна на двете ѝ рамена.

-Ооо…. да!

Особено ако идеше реч за междупространствени зверове и незнайни същества, нищо не беше по-добре от добрата стара кучешка поза.

За един момент всички милувки спряха. После Ефи се почувства изпълнена докрай. Към пълнотата се добави и движение, под онзи точен, непостижим за никой от любовниците ѝ досега ъгъл. Ефросина наведе глава ниско долу. Мракът под нея ѝ даваше точно толкова опора, колкото да не избяга от нито един от тласъците, които я разтрисаха. Една по една ласките се завръщаха – горещи целувки навсякъде, хладен дъх по твърдите зърна, ту бързи, ту бавни гальовни кръгове по клитора ѝ, палаво докосване между двете бузки на дупето.

Ефи загуби чувство за време, за същност. Беше на път да изгуби себе си…

Сред плътния вселенски мрак под клепачите ѝ избухнаха свръхнови.

Ефросина се отпусна в уютната тъмнина, изтощена и блажена. След няколко дълги мига, необходими ѝ да си рестартира мозъка, тя въздъхна с благодарност и каза:

-Това беше най-добрата свалка за един мрак, която някога съм имала. Мога ли да направя нещо за теб?

“ТИ”

Ефи реши да приеме това като комплимент. Като знак от съдбата, че понякога може да поставиш себе си, и своите удоволствия на първо място.

“ЕДНА ОТ НАС?”

Това прозвуча въпросително, почти срамежливо. Затова и на Ефи и трябваше секунда повече време, за да осъзнае казаното. Тя подскочи в нищото.

-О, не, не, не, миличък, съжалявам, ама не съм готова за сериозна връзка. Може някой път пак да се видим.

В ръката ѝ се материализира вълшебната ѝ пръчка. Тя замахна рязко наляво.

Тъмнината изчезна. Нямаше постепенно просветляване, или всмукване в огледалото, просто в един момент Ефросина беше сред непрогледния мрак, в другия дупето ѝ отскочи от старата възглавница.

Тя премигна и огледа стаята. Беше си все същата. Огледалото изглежда се беше изключило от системата на Гърти и сега просто отразяваше интериора. Откъм кухнята се чуваха приглушени животински крясъци и мяучения, и от време на време, трясък на счупена посуда. С отегчение Ефи се надигна, за да иде да ги пусне. Трябваше и да помисли как да редуцира бройката на фамилиарите си. Може би щеше да потърси някоя онлайн група за продажба на магически животни, или за артефакти втора употреба.

Но първо трябваше да се преоблече. Пижамката ѝ лепнеше по тялото, от пот, и не само.

Ефросина стана, вдигна ръце към тавана, изправи се на пръсти и разкърши цялото си тяло.

-Леле, обаче гръбнакът ми наистина е като нов!