Златото на дявола

Иван се връщаше от битака, където късметът му помогна да купи на безценица един талисман от 16 век. Беше някакъв странен пентаграм, в средата на който имаше червен рубин. Стори му се, че той просветва от време на време и му се счу: „Аз ще ти посоча пътя до златото!“. На връщане срещна отчето Софроний. Иван го спря и го попита:

– Отче Софроний, помогни ми, защото от няколко дена ме връхлитат кошмарни видения, веднага щом се опитам да заспя. Изпадам в някакво странно състояние на полусън и тогава ужасиите яростно ме връхлитат. Сред мрака се появява някакво същество, което ми внушава, че скоро светът ще свърши и ще оцелеят само неговите следовници. Ако го последвам, ще ме остави жив. Какво да правя, отче?

– Не вярвай на сатаната, а се моли на Бога, чадо! Ела в светата обител и там ще откриеш лек срещу злото, което те е обладало!

Вечерта Иван си легна с надеждата за здравословен сън, но отново го сполетяха кошмари и го хвърлиха в някакъв мистериозен свят на ужаса. В просъница той видя рогати същества, които се караха за душата му. Появиха се странни ужасяващи видения и Иван помисли, че полудява. И в тоя миг на ужас съзря един гигантски черен паяк, който бавно пристъпяше в паяжината над него. Изпадна в паника и се разкрещя като обезумял. Нечовешкият му вопъл разкъса нощната тишина на заспалия град. Съседите – младо семейство, нахлуха в стаята му и го видяха с широко отворени очи, гърчещ се в спазми. Извикаха д-р Донков от същия етаж. Докторът го прегледа и забеляза убождане на врата и характерното издуване при ухапване от отровен паяк. Сложи му една инжекция и нареди:

– Веднага извикайте линейка, защото тук нямам от необходимия серум, който ще го върне към живота!

Линейката пристигна навреме и в спешното отделение му сложиха животоспасяващ серум, който го свести. На третия ден го изписаха и Иван веднага се отправи към църквата да се срещне с отец Софроний. Там му казаха, че отец Софроний паднал в кладенеца зад черквата и загинал. Иван отчаяно се запита какво да прави и подозрението го връхлетя:

– Не мога да повярвам, това е дяволски заговор! – възкликна той отчаяно и продължи да разсъждава на ум: – Тук има дяволски заговор, но аз ще разбера какво се крие зад него.

И той се упъти към своя приятел Тервел, с когото заедно откриха пещерата, която представляваше тъмна дупка. Оттогава почнаха и тия видения. Бяха чули легендата, че в нея е скрито дяволско съкровище. На два пъти влизаха в нея, но нещо необяснимо все им попречваше да достигнат до съкровището и те се връщаха. Сега Иван взе твърдото решение да достигнат до края.

Тервел го посрещна радушно:

– Натоварил съм оборудването и съм приготвил две защитни каски, които ще неутрализират онези зловредни вълни, които ни карат да изпадаме в ужас!

Иван доволно викна:

– Да тръгваме тогава, златото на Сатаната ни очаква и виж този талисман ще ни носи късмет! Купих го от битака почти без пари, а е от 16 век!

Иван подкара пикапа към Вълчата могила, където бе така наречената „дяволската крепост“. Отдавна се носеха легенди за големи златни съкровища. Споменаваше се дори името на Вълчан войвода и наоколо стотици иманяри копаеха къде ли не. Но Иван имаше един коз, а това бе картата на ярешка кожа, която му продадоха в Истамбул. Той много се съмняваше да не е фалшива, защото по това време Истамбул беше наводнен от фалшификати. Но Мустафа, когото бе спасил от удавяне, го увери, че тази карта е още от времето на прадядо му. Затова той ѝ се довери и тя го заведе до Вълчата могила, а под нея бе тъмната дупка. Нямаше път до тая скалиста местност затова оставиха пикапа край пътя и натоварени с оборудването започнаха да се изкачват към мистичната пещера. Слънцето превалеше, когато достигнаха до пещерата и изтощени, спряха да починат. След час нетърпеливият Тервел възкликна:

– Е, май вече е време да пипнем златото на дявола!

Двамата нарамиха раниците, взеха лост и лопата и запалиха мощни фенери. После предпазливо навлязоха навътре в пещерата. Посрещна ги застоял въздух, беше задушно. Достигнаха до някаква голяма зала, в средата на която имаше малко езеро. Едва тук въздухът стана по-свеж и те си отдъхнаха.

– Тук да лагеруваме, а утре в ранни зори ще открием златото! – предложи Иван и Тервел кимна мълчаливо, след което предложи: – Да пием тогава по една домашна гроздова! – и той извади бутилката от раницата. Едва когато я изпиха, сънят ги връхлетя и те полегнаха.

Минаваше полунощ, когато ненадейно Иван отвори очи и видя странни сенки да излизат от езерото. После те грабнаха двамата златотърсачи и ги завлякоха в езерото. Ужасен, Иван се разкрещя, призовавайки Бога на помощ. И тогава чу смразяващ кикот, след което в главата му прозвуча: „Нали пожела моето злато, ще го получиш! Но първо ще те пренастроим и тогава ще виждаш нещата, които искаш да видиш!“.

Това още повече го уплаши и той усети как го обхваща смразяващ ужас и се замята отчаяно. По едно време му се стори , че чува гласа на Тервел:

– Ванка, какво ти става, кошмари ли сънуваш?

Едва сега Иван излезе от унеса си и държейки талисмана в ръка, промълви:

– Давай каската, защото старите кошмари отново ме връхлетяха, но ми се струва, че талисманът ще ми помогне!

Сложиха каските, нарамиха раниците и поеха по една галерия, която след стотина метра ги отведе във втора голяма зала. Тя се оказа празна с изключение четири човешки скелета. Отново продължиха по галерията все по-навътре в пещерата. Скоро съзряха отблясъка на червена светлина и не след дълго достигнаха до зала, в средата на която гореше буен огън. Спряха озадачени и Иван възкликна:

– Май това е краят, а картата показва, че има още доста път!

Тервел се разходи из залата и в лявата ѝ страна на залата ненадейно видя отвор съвсем близо до огъня.

– Ще рискуваме ли? – запита той.

Иван стисна талисмана. Стори му се, че той го окуражава и затова викна:

– Да! Ще стигнем до края, следвай ме!

Оправи каската на главата си, бързо се спусна покрай огъня и влезе в галерията, следван от Тервел. След петдесет метра достигнаха до голяма зала и подземна река. Тук спряха и се наплискаха, за да се охладят, защото докато преминаваха на бегом край огъня, бяха се изпотили. След като си отпочинаха и хапнаха по сандвич, Тервел промърмори:

– Май твоята карта ни прати за зелен хайвер. Къде е съкровището, за което говореше?

Иван се усмихна, погали талисмана и уверено отвърна на упрека:

– Усещам, че е съвсем наблизо, върви след мен!

И те навлязоха в нова по-голяма зала. Под светлината на фенерите се оглеждаха внимателно. Ненадейно светлината попадна на някаква летяща чиния.

– Но това не може да бъде! – възкликнаха едновременно двамата търсачи на злато.

– Как е попаднало това чудо под земята, Ванка? – смаян запита Тервел.

– Навярно тук е база на извънземни, но да намерим вход в чинията и да видим има ли нещо вътре! – прекъсна го Иван и започна да обикаля, търсейки вход. Не откри такъв и се спря озадачен. Ненадейно в главата му се появи остър звук и той усети силна болка. Миг след това се отвори някаква врата и се появи странно същество, наподобяващо човек, което насочи някаква тръбичка към Иван и той застина парализиран. Същото последва и с Тервел. И тогава в главите им прозвуча:

– Веднага ни кажете къде е ключът и ще ви оставим живи, човеци?

– Какъв ключ? – недоумяващ отговори Тервел, а Иван го сръга и допълни: – Не знаем за какво говорите!

– Затворете ги в клетката! – заповяда някакво същество, но Иван и Тервел не видяха никого. След миг обаче разбраха, че са затворени в някаква клетка.

– Какво ще правим? – побледнял запита Тервел.

– Ще измислим нещо! – самоуверено отвърна Иван и погледна талисмана, който ярко просветна в червено. – Искаш нещо да ми кажеш ли? – почти ядосано го запита Иван.

И тогава неочаквано в главата му прозвуча: „Ако тези същества се доберат до ключа, със Земята е свършено, защото в него е кодиран пътят през вселената до Земята!”

– Тогава как да действаме?

– Унищожете ключа!

– Какво става, Ванка? – озадачен запита Тервел, съзрял застиналия като статуя приятел.

Иван излезе от унеса си и му отговори:

– Не знам, но в главата ми звучат странни гласове, които искат да унищожа талисмана, защото ни заплашвала някаква опасност – направо апокалипсис. Но талисманът единствен може да ни посочи къде е скрито златото на дявола!

Те продължиха напред, но внезапно спряха, защото насреща им идваха хиляди скорпиони, а в главата на Иван звучеше: „Дай ни ключа и ние ще премахнем скорпионите!“

– Тервел, виждам една странична галерия, да бягаме натам!

И той, ужасно уплашен, хукна, следван от приятеля си. След десетина метра пред тях се откри зала и те чуха шума на подземна река. Лъхна ги прохлада и в този момент рубинът започна да присветва, а Иван чу: „Реката ще ви отведе до златото, а сега ни дайте ключа!“.

– Какво ще правим? – запита Тервел и те ужасени видяха някакво същество с много пипала да се търкаля към тях.

– Реката е единственият път! – викна Иван и скочи в нея. Тервел, обхванат от ужас, го последва. Бурната вода ги повлече неудържимо сред мрака. От време на време в главата на Иван звучеше: „Златото е наблизо, веднага става ваше, ако оставите ключа на брега на реката!“.

А Иван отвръщаше:

– Докато не пипнем златото, няма ключ!

Най-после реката ги довлече в една зала, в която проникваше светлина. Двамата излязоха се загледаха в блестящите ѝ стени от истинско самородно злато.

– Боже, най-после сме богати! – изкрещяха двамата търсачи, а в главата на Иван отново прозвуча: „Е, вече можеш да ни дадеш ключа!“.

– Разбира се! – отвърна Иван и понечи да свали медальона от врата си, когато чу: „Унищожи ключа и Земята ще оцелее! Това е последен шанс за вас, човеци!“.

– Как да го направя? – извика търсачът на злато.

– Счупи червения рубин и всичко ще свърши!

Иван сложи талисмана на пода и замахна с един камък, когато чу: „Стой, ще изгубиш златото!“

В този момент те бяха заобиколени от петима извънземни. Тервел извика:

– Какво чакаш, унищожи го!

Иван замахна и тресна червения рубин, който се натроши на хиляди парчета, но се получи взривна вълна, която ги хвърли отново в реката. Колко ги влачи, не разбраха, но когато слънцето ги заслепи, въздъхнаха и се огледаха. Намираха се в някакво езеро, а небето светеше в червена светлина. Скоро разбраха, че това не е родната планета Земя…