#nonhorror за Свети Валентин

Миналото лято се запознахме с Валентина. Не знам какво хареса в мен това момиче. Залепи се за мен, и не ме остави на мира, докато не станахме гаджета. Ученолюбива и отличничка в университета, плейлистите ѝ само с класическа музика, винаги стегната и спретната, абе, пълна противоположност на четвъртокурсника рокер – моя милост. В началото приятелите ми се притесняваха, че можела да ме промени. Уви – както майка ми въздъхна, когато се запознаха на Коледа. Неизменната ѝ усмивка ме посрещаше с чаша горещо кафе, след всеки луд купон. Тези неделни следобеди, докато приятелите ми безсилни изтрезняваха, излизахме навън в парка. Нашето време заедно. Не занимаваше кънтящия ми мозък с нейните неща. Докосваше ме, прегръщаше ме – до толкова и по нейния ненатрапчив начин, че да ми е приятно, без да е досадно. Не ме промени, но признавам си свикнах. Как съм оцелявал преди, след бутилка водка вечерта, нямам на представа. За Коледа, забравих да ви кажа, дори ми подари нов карбуратор за мотора. Приятелите цъкаха с език, а тези с гаджета не смееха и да споделят за вълнените пуловери и копринени ризи. И ето, че дойде Свети Валентин. Хардрок душата ми в миналото се присмиваше на тази розова глупост. Обаче с новия ъпгрейд моторът ми летеше, а неделите, казах ви, без тях купоните щяха да са поне наполовина. Тайно от другарчетата разрових в интернет. Романтични ресторанти – резервирани от месеци, романтични екскурзии – немислима скъпотия. Отчаях се. Зубърите в университета, след втори-трети курс се окопитваха и започваха да ползват мозъците си да мамят апетитните ябълки в градината. Ще опазя моята, струва си. Рових, рових и попаднах на неща от сорта “Направи ѝ романтична вечеря под звездите.”. Иво, братовчед ми, е хижар на един язовир. Идеално.

Дойде и Големият Ден. С “ОК”, Валентина се качи на мотора и ме прегърна, притискайки се в мен, през целия път.

Оставих я да чете книга пред камината, казвайки нещо от сорта, че мъжете ще пробваме нова ракия и се изнизах.

Наредихме барбекюто, салатите, покривка една даже. Намерихме компот от праскови и десерта се получи перфектен. Запалих факлите. Точно като на видеото в интернет се получи. Леко подранихме, а исках да я изненадам със залеза към язовира. Сипахме си по едно доволни и заразказвах за купоните в големия град на Иво. А ракията му по-добра и от 12 годишен бърбън, сипахме си по още едно.

Брррр потреперах – кучи студ! Заскрежените от сланата мустаци на братовчеда се подаваха от родопското одеяло и изгрева се промъкваше през тях бодейки очите ми. Валентина метна и едно върху мен. Вмъкна се под него с чаша горещо кафе и неизбежната си усмивка. И ме промени. Завинаги.