#nonhorror за Свети Валентин

Ridensium

Миналото лято се запознахме с Валентина. Не знам какво хареса в мен това момиче. Залепи се за мен, и не ме остави на мира, докато не станахме гаджета. Ученолюбива и отличничка в университета, плейлистите ѝ само с класическа музика, винаги стегната и спретната, абе, пълна противоположност на четвъртокурсника рокер – моя милост. В началото приятелите ми се притесняваха, че можела да ме промени. Уви – както майка ми въздъхна, когато се запознаха на Коледа. Неизменната ѝ усмивка ме посрещаше с чаша горещо кафе, след всеки луд купон. Тези неделни следобеди, докато приятелите ми безсилни изтрезняваха, излизахме навън в парка. Нашето време заедно. Не занимаваше кънтящия ми мозък с нейните неща. Докосваше ме, прегръщаше ме – до толкова и по нейния ненатрапчив начин, че да ми е приятно, без да е досадно. Не ме промени, но признавам си свикнах. Как съм оцелявал преди, след бутилка водка вечерта, нямам на представа. За Коледа, забравих да ви кажа, дори ми подари нов карбуратор за мотора. Приятелите цъкаха с език, а тези с гаджета не смееха и да споделят за вълнените пуловери и копринени ризи. И ето, че дойде Свети Валентин. Хардрок душата ми в миналото се присмиваше на тази розова глупост. Обаче с новия ъпгрейд моторът ми летеше, а неделите, казах ви, без тях купоните щяха да са поне наполовина. Тайно от другарчетата разрових в интернет. Романтични ресторанти – резервирани от месеци, романтични екскурзии – немислима скъпотия. Отчаях се. Зубърите в университета, след втори-трети курс се окопитваха и започваха да ползват мозъците си да мамят апетитните ябълки в градината. Ще опазя моята, струва си. Рових, рових и попаднах на неща от сорта “Направи ѝ романтична вечеря под звездите.”. Иво, братовчед ми, е хижар на един язовир. Идеално.

Дойде и Големият Ден. С “ОК”, Валентина се качи на мотора и ме прегърна, притискайки се в мен, през целия път.

Оставих я да чете книга пред камината, казвайки нещо от сорта, че мъжете ще пробваме нова ракия и се изнизах.

Наредихме барбекюто, салатите, покривка една даже. Намерихме компот от праскови и десерта се получи перфектен. Запалих факлите. Точно като на видеото в интернет се получи. Леко подранихме, а исках да я изненадам със залеза към язовира. Сипахме си по едно доволни и заразказвах за купоните в големия град на Иво. А ракията му по-добра и от 12 годишен бърбън, сипахме си по още едно.

Брррр потреперах – кучи студ! Заскрежените от сланата мустаци на братовчеда се подаваха от родопското одеяло и изгрева се промъкваше през тях бодейки очите ми. Валентина метна и едно върху мен. Вмъкна се под него с чаша горещо кафе и неизбежната си усмивка. И ме промени. Завинаги.

Ridensium

Ridensium

Пиша разкази в жанровете сайфай и малко хорър , забавлявам се да творя флашфикшън и поезия. В края на 2023 ще съм готов с първата си книга и имам идеи за още 13.

Намери ме в:
https://ridensium.com/
https://www.facebook.com/pauleyridens

Подобни Микроистории

Абонирай се за бюлетина ни за да следиш последните предизвикателства, конкурси, авторски творби и други новости.

Използваме Brevo като CRM платформа. С изпращането на тази форма се съгласявате, че информацията ви ще бъде прехвърлена към Brevo за обработка. Научете повече за практиките за поверителност на Brevo.
Успех

Успех

Успешно се абонирахте за бюлетина ни или обновихте данните си в списъка ни.

Греда

Нещо не е наред

Не можахме да ви абонираме. Презаредете страницата и опитайте отново.

Затвори