Романтична вечеря

Още не можеше да се нарадва на сполетялото го щастие. Най-после си беше намерил приятелка! Гадже, половинка, сродна душа… И пък една такава миличка, хубавичка, сладичка… Да, несъмнено, я виждаше като “чудото на живота му”. Не е за вярване!

А ето и седмица по-късно, дойде и празникът на любовта, в който той щеше да я очарова. Все още не бяха правили секс, но тази вечер щеше да бъде първа от многото.

И наистина всичко се разви по план. Подаръците, вечерята, романтичната обстановка… До последния детайл.

Нямаше как да не дойдат докосванията и прегръдките, следвани от онези дълги и страстни целувки.

Усещаше вкуса на ягодите по нейните устни, а парфюмът ѝ го опияняваше. Ах, този неин така любим аромат!

– Искам те в мен! – прошепна му тя нетърпеливо.

– Е, ще стигнем и до това. – Усмихна ѝ се, а пулсът му се ускори още повече.

– Сега!

“Майната ѝ на любовната игра!” – каза си наум той, сграбчи я и я понесе към спалнята.

– Сваляй всичко! – продължи с преките заповеди тя, още щом се тръшнаха върху матрака със сатенени завивки. – Не, любов, не от мен! Сваляй всичко по теб!

И той, по-нетърпелив от всякога, се залови със събличането си.

– И часовника и верижката… Всичко!

“О, това ще е интересно! – продължи той да си фантазира – Явно си пада по игричките?”.

– Ела, ела в мен! – подкани го тя, лежейки по гръб.

Действително той почувства онзи възхитителен миг на наслада, когато тялото му обгърна нейното, ала след това, настъпи момент, който по-скоро донесе недоумение.

Разнесе се звук наподобяващ ръмжене, последваха неестествени движения от жената. Това го накара да се отдръпне от нея, но бързо разбра, че не може. Беше като залепен за тялото ѝ.

– Не се бой – прошепна му тя. – Няма да е чак толкова болезнено.

Нещо наподобяващо крайник на насекомо излезе от тялото на жената и го притисна през кръста.

– Махни се! Пусни ме! – викаше панически той, докато речта му не се превърна в истеричен писък.

Крайникът се впи в кожата му и продължи да притиска силно. Край него бликна кръв, а след това се чу и хрущенето на трошащи се кости.

Писъците се превърнаха в сподавени хрипове, а от тялото на жената излезе втори крайник, в помощ на първия.

Жертвата се сгъна по неестествен начин, и досущ като парче портокал, разпръскващо своите сокове през смачканата си кора, от нея изхвърчаха пръски на нещо кърваво и слузесто.

Странният отвор, появил се по неестествен начин в корема на жената, плавно поглъщаше смачканото мъжко тяло, чиито крайници все още се движеха в хаотични опити да се преборят с хищника.

– Е!? – повдигна едната си вежда жената, а на красивото ѝ лице грейна чаровната ѝ усмивка. – Искаше да влезеш в мен. Сега си вътре в мен!

Загледа се към подутия си и деформиран корем, под чиято кожа все още личаха формата на глава и нещо, което може би беше крак.

– Ще си почина малко, докато се смели напълно. После, ако е още рано, може и да изляза за нещо сладичко.