Вирус

Според моите изчисления са изминали 1095 земни дни, откакто напуснахме планетата си. 26 280 часа живот в открития Космос.

1 576 800 минути прекарани в търсене. 94 608 000 секунди, в мисли дали постъпих правилно. Конструирах съвършеният кораб, самостоятелна екосистема, в която спокойно можем да пътуваме и да намерим планета, годна за обитаване. Всички ме мислят за герой, спасител на човешкия вид. Макар напоследък да странят от мен и да си шушукат, че съм се превърнал в поредния луд учен. Може би наистина полудявам. От момента, в който отпътувахме и видях в какво се е превърнала Земята, мислите ми стават все по-отчаяни и странно религиозни. Преди години, по време на първите тестови полети, в които взех участие, гледката беше съвсем различна. Земята беше величествена, красива, изпълнена с живот. Тогава си помислих, че прилича на туптящо сърце. В това сърце обаче, не е останала нито капчица кръв, нито искрица живот. То е сиво, мъртво, заразено, изцедено и после унищожено. И се боя, че допуснах ужасна грешка. Вместо да оставя природата да убие заразата по собствения си уникален начин, убивайки гостоприемника, аз събрах оцелелите вирусни частици, вакуумирах ги в защитна среда и ги пуснах в открития Космос.

– Професор Нектън, засечена планета, с възможни добри характеристики за живот,пускам подробен скрининг. – Роботизираният глас на системата отеква едновременно и в ухото и в душата ми. – Скринингът – завършен, установени източници на вода, нетоксична атмосфера, животински и растителен свят, сходен със Земния, допустимо ниво на радиация. Изпращам роботи за вземане на проби.

Господи, в който мислех, че не вярвам, грях ли е, че се моля хората, на които обещах спасение, да умрат на този кораб? Навярно да. Но се страхувам повече, че вместо да създам Ноев ковчег, съм създал кутията на Пандора.

Триста хиляди години по-късно същият кораб се отправя в търсене на нова годна за обитаване планета.