Eдно на нула за мен

Понякога съдбата чертае своите пътеки и ни бута към тях без да се съобразява с това какво искаме. Така се случи и в деня, в който Владимир, както всяка сутрин излезе с колелото си още преди кървавите лъчи на слънцето да обагрят панелената джунгла на забутания в кал и мизерия краен столичен квартал. „Явно ще има буря“, прошепна гласа на дядо му, за когото не се беше сещал от десетилетия. Но сега се изправи в цял ръст, заслонил с длан очи и вгледал се в далечните хълмове на Предбалкана. „Какво ми пука!“, отвърна му на ум младият мъж, постави в ушите си слушалките, наду новия албум на Slipknot и завъртя педалите. Профуча покрай бензиностанцията и излезе на булеварда. Светофарът мигаше анемично само в жълто. Владимир тъкмо излизаше от кръстовището, когато нещо огромно го връхлетя и запрати в стоманената подпора на метрото, което на това място излизаше от под земята и се носеше над шосетата. Миг преди да изгуби съзнание, отхвръкналата слушалка от ухото му позволи да чуе воя на линейката, чието предимство бе отнел.

– Не мисля, че има някаква надежда! – доктор в бяла престилка се бе навел над изследванията. – С толкова фрактури…

Групата студенти мълчаливо гледаха немощното тяло под чаршафа и си водеха записки. Когато тълпата излезе и се отправи към съседното помещение, в стаята остана една от студентките. Бледа, висока и слаба, с тъмно руса коса, която падаше на едри вълни по раменете ѝ. Тя се приближи внимателно към Владимир и докосна ръката му. Стори ѝ е студена. Дори по-студена от нейна. Леко сви устни, а черните ѝ очи потъмняха още повече. Наведе се над лицето му сякаш, за да го целуне и се опита да улови дъха му. Беше неуловим. Едва загатнат повей с дъх на изтичащ живот. Момичето се усмихна за момент и палави искри затанцуваха в очите ѝ. Долепи устни до неговите. Бяха мразовити и сухи. Прокара връхчето на езика си по тях, за да ги навлажни. После го мушна целия в устата му. Усети дъха му по-ясно и силно. Продължи да изследва устната му кухина и притисна малките си девичи гърди към него. Да, определено дишането на пациента ставаше по-дълбоко. Зад нея апаратът издаваше равномерни сигнали като метроном, задвижван от смъртта. Седна на леглото до Владимир и извади телефона от джоба си. Щракна снимка на пациента, а после си направи селфи с него. Изпрати двете изображения и написа под тях. „Целунах пътник, Жоси! Сега да видим как ти ще направиш нещо по-шантаво от мен!“. Прибра телефона и се огледа. Обожаваше предизвикателствата, които си отправят с нейна незнайна интернет дружка. Бяха толкова луди, че я караха да се чувства жива. Внезапно ѝ хрумна нещо още по-шантаво и се засмя. Погледна часовника на ръката си. Имаше време. Плъзна ръка под чаршафа и бръкна под нощницата на Владимир. Напипа свития му пенис и го погали. Беше тънък и сух като бирена пръчка. Засмя се на сравнението и отметна чаршафа. Наведе се и леко го близна. Имаше вкус на дезинфектант. Явно в частната болница се грижеха добре за хигиената на пациентите си. Телефонът извибрира в джоба ѝ. Получено съобщение. Отвори приложението и прочете: „А нещо повече от това?“ гласеше съобщението от непознатата ѝ позната Жоси. Сякаш ѝ четеше мислите. Написа на бързо „О, тепърва започвам“ и щракна снимка на половия орган на Владимир. Докато държеше телефона в ръка се наведе отново и внимателно лапна члена. Целият се побираше в устата ѝ в тази спихната фаза. Но беше сигурна, че в по-добри дни би бил далеч по-внушителен. Започна да върти език около него и да засмуква периодично. Времето сякаш спря, докато си играеше с пениса на Владимир. Увлече се, изследваше го милиметър по милиметър, играеше се с увисналите безсилно топки, пак засмукваше… И в един момент си даде сметка, че … той сякаш набъбва под ласките ѝ. Отдели уста за момент, докато с лява ръка придържаше основата на ствола му. Очите на Владимир бяха отворени и се взираха в нея. Дишането му бе станало дълбоко и тежко. Апаратът продължаваше да отмерва времето между живота и смъртта. Момичето се стресна и пусна достойнството на пациента. То не падна, а само леко климна към нея. Владимир изхъхри изтощено.

– Не.. . спирай… – очите му бяха вперени в нейните и сякаш зениците пулсираха.

Несъзнателно тя отново протегна ръка и го хвана. Усети пулсацията на дебелата вена и тя беше ритмична със свиването и разширяването на зениците му. Целуна го и го пое в устата си. Този път я изпълваше цялата. Погали тестисите и засмука. Чу се стон и в гърлото ѝ на равномерни тласъци нахлу изригването на вулкана. Усети ръката му притиснала тила ѝ в желязна хватка. Опита да се отдръпне, но не можеше. Течността му я задушаваше, пенисът му беше здраво затикан чак в гърлото ѝ. Не можеше да си поеме въздух. Изкрещя на ум и се опита да се отскубне с последни сили, които изтичаха подобно на белезникавата му сперма от ъгълчетата на устата ѝ и носа ѝ. Не успяваше. Съпротива ѝ постепенно намаля, докато затихна напълно. Владимир я пусна, когато усети, че вече е мъртва. Откачи системата от ръката си, изключи апарата и стана. Отиде до гардероба и облече дрехите, които намери. После се приближи до още топлото тяло на студентката и бръкна в джоба на престилката. Извади мобилния ѝ телефон и снима изкривеното ѝ в смъртна агония лице, омазано със спермата му. Изпрати я на Жоси и написа: „Едно на нула за мен! Идвам, за да те предизвикам!“.