Разказът не е подходящ за лица под 18 години.

Кибер вещица

Минка Параскевова

Любовта му беше мощна като ракета. Тя беше единствената жена, за която бе готов на всичко. Всеки ден я обсипваше с подаръци, любовни ласки и внимание. В буквалния и преносния смисъл я носеше на ръце. Дори и да имаше собствени крака, пак нямаше да й позволи да стъпва по земята. Обичаше я такава каквато е със своите женски прищявки, настроения и странности.

Докато един ден тя не реши да отвърне на любовта му. Корозиралото й сърце изскърца от болка и едва не я задуши до смърт. Набръчканата кожа по ръцете й за миг се изпъна като протегна изкривените си пръсти, за да го погали. Но пръстите не й се подчиниха докрай и вместо да отърка грубата си длан о мраморната му кожа, ноктите й се впиха в нея. Свикнал на странностите й, той нежно отхлаби пръстите й и обърса тънките струйки от ъглите на очите си.

Тогава понечи да го целуне, но зъбите й се оголиха и преди да успее да захапе долната му устна, лицето му се дръпна рязко и тя отхапа парченце от лявото му ухо. Бликналата слаба струйка кръв я възбуди до полуда. Отърка се плътно о члена му, който не дочака втора покана. Изпъна се и изпълнен с копнеж затуптя по гърба й, докато я масажираше нежно…

– Колко е часът? – обади се гласът й напук на вече свършващият член в нея и разливащото се на талази блаженство по цялото й тяло.

***

Кухнята чувстваше като родно място. Страстта й към готвенето беше неутолимо. Нямаше рецепта на земята, която не познаваше и не беше сготвила. Четеше готварските книги по метода ветрило – отваряше книгата и през пръстите си прекарваше страниците й като ветрило – само толкова й бе нужно, за да попие съдържанието между кориците.

В момента беше в настроение за нещо ново и необикновено, но творчеството никога не й се беше удавало. Въпреки странните вкусове, той нито веднъж не се оплака, а напротив – винаги я хвалеше дори и трудно да поглъщаше недоизпечените й пайове, жилави котлети и вонящи коктейли. На няколко пъти успя да го натрови почти до смърт, но той приемаше всичко с търпение и гледаше на всеки такъв инцидент като на изпитание.

Забърка лигаво тесто със зеленикав цвят – смес от броколи на пара и бистри жабешки очички, чесън, копър и чашка майонеза. Преди да го сложи да се пече го остави петнайсет минути да се стегне във фризера. Наряза го на малки сърчица и ги нареди в тавата да се пекат.

От топлината жабешките очи се пукаха и издуваха като балони около сърцевидните сладки.

Не след дълго влезе с гордо вдигната глава във всекидневната, но него го нямаше. Никога досега не беше се случвало. Седна във фотьойла като внимателно пренареди сладките в чинията в кратко любовно послание. Догади й се от внезапната романтика, която я обля и тя нервно поръси сладките с черна сол от сушени хлебарки. Напълни чаша със сок от отровени мишки и пъхна слушалките за подслушване в ушите си.

Чу тежките му стъпки, но не можеше да долови дъха му. Мълчеше и размисляше. Разходките по това време на деня не бяха сред любимите му дейности. Изведнъж той спря и тя почти интуитивно усети, че не е сам. Чу лекото като перце дишане в ухото му.

– Кучка! – изсъска един непознат женски глас и кожата й настръхна като до нея достигна звукът от нежно засмукване на ухото му, точно на мястото където тази сутрин го бе ръфнала неволно.

– По-нежно, каубой! – подкани го женският глас и той изцвили в отговор като кон язден от фина богиня. Сега разбра защо не можеше да чуе дъха му – устата му бе здраво захапала „конската юзда” дърпана от ръката на другата жена.

Причерня й. Свали слушалките и в яростта си започна да се тъпче със сладките. Задави се. Ужасно я болеше главата, а устата й беше пресъхнала. Тогава зърна чантата му. Никога не тръгваше без нея. Отвори я и зърна малка стъклена бутилка. Винаги се беше чудила какво носи в скъпоценната си чанта. Пазеше я като очите си.

Надигна бутилката и отпи глътка. Течността беше леко парлива, но много сладка. Донесе й минутка покой. После тялото й започна да се тресе като лудо. Не знаеше какво ставаше с нея. Опита се да повърне, но не успя. Метаболизмът на тялото й беше като машина – за секунди усвояваше всяко погълнато нещо, но сега не можеше да се справи с тази течност. Треперенето й се превърна в гърчове. Скоро светлината изчезна завинаги…

***

Като се прибра той внимателно постави тялото й в кутията за рециклиране и бавно извади новото тяло от кутия с надпис „Кибер вещица 2.0” като го изследваше жадно с очи и ръце милиметър по милиметър. Нощта бе тяхна.

Минка Параскевова

Минка Параскевова

Накратко, писател, филолог и математик съм и стопроцентов мечтател и пътешественик Обичам кратката форма, затова и първата ми издадена книга е сборник с разкази с емблематичното заглавие "Разкази за жени" (2020 г), втората ми книга е сбор от мои спомени за пътувания и преживявания, озаглавена "Коледа на колела",(2021), а последната ми творба се появи изненадващо под формата на детски истории за познати и не дотам познати животни ("Историите на Вики и мама" през 2022г).

Намерете ме в:

https://www.facebook.com/minaparashkeva

https://www.facebook.com/razkazizazheni

Абонирай се за бюлетина ни за да следиш последните предизвикателства, конкурси, авторски творби и други новости.

Използваме Brevo като CRM платформа. С изпращането на тази форма се съгласявате, че информацията ви ще бъде прехвърлена към Brevo за обработка. Научете повече за практиките за поверителност на Brevo.
Успех

Успех

Успешно се абонирахте за бюлетина ни или обновихте данните си в списъка ни.

Греда

Нещо не е наред

Не можахме да ви абонираме. Презаредете страницата и опитайте отново.

Затвори