Олтарът

Мисълта „Тези двамата са нещо повече от извратени” ме осени за миг, когато гледах как мъжът- Дургам* (така се казваше), пъхна нашареният си с рогати черепи юмрук в гърлото на сестра си (Идимба*) и задърпа езика й, докато свършваше в мен. Но после всичко изведнъж уж стана нормално. Лежахме, павкахме коз и си говорихме- казаха, че са ме избрали, заради татуировката ми- отдавна търсели точно такава, а явно бяха виждали и правили доста, нали са татуисти. После ги чух докато се къпех аз имам свръхразвит слух като на нощна птица. Сестрата каза „да повторим и след това да я довършим още тук”. „Не, каза братът, нека отидем в студиото, там имаме повече инструменти, тя заслужава цялата болка”. Когато излязох от банята двамата ме посрещнаха с усмивки на невинни идиоти все едно надупчените им от пиърсинги устни никога не биха изрекли такива неща, но аз ги чух много добре. Братът каза: „Искаш ли да отидем на цирк, правят хубав номер с едни мотори?”. Кимнах, докато си обличах дънките на голо. Двамата съзерцаваха татуировката разпростряна из целия ми торс и ръцете, докато якето ми я скри.

Седнах между двамата в ложата. Те платиха билетите. Моторите наистина бяха яки- въртяха се като побеснели стършели в металната сфера, бях гледала запис в нета и се изкефих, като ги видях на живо. Досега не бях ходила, билетите ми се струваха скъпи или може би нямаше с кой да отида. След цирка двамата бяха много екзалтирани, освен моторите им харесал и номерът с въртящите се кънкьори. Братът предложи да се отбием в студиото им „там имали нещо по-силно от коза”. Казах- ок, докато вървях с тях и пушех. Купиха бутилка уиски, тъмен шоколад и някакви крекери. Аз се усмихнах в отговор на техните усмивки.

Студиото се намираше в някакъв подлез, не беше голямо, но в него имаше още едно помещение освен тоалетната. Имаше доста снимки на работата им- бяха добри, но не и нещо особено, явно клиентите са били скучни. Братът каза, че имали изненада за мен- щели да ми направят безплатна татуировка, защото много съм ги кефела. После каза че ще излезе за малко и помоли Идимба да ни направи от „специалните коктейли” и да ме подготви за процедурата. Тя кимна и извади чаши, спринцовки и игли, аз се излегнах на един от специалните им столове, пушех и се правех, че не я наблюдавам, но всъщност следях всяко нейно движение. Тя се промъкна до мен като змия, чукна чашата си в моята, целуна ме с език и прошепна, че първо ще се позабавляваме хубаво тримата, а после ще ми покажат „олтарът”. Олтарът?- казах. Там вътре е, ще го видиш, чака те. Не откъсвах поглед от очите й, чашата в ръката й бавно се изпразни, докато пиеше и продължаваше да се взира в мен, но аз си мислех за другата й ръка, която оставаше скрита…

Изведнъж тя се стрелна към мен, но спринцовката, която държеше замръзна във въздуха и преди капката на върха на иглата й да падне, аз бях забила скалпела, който носех при цигарите си в шията й. Кръвта от артерията й ме покри цялата, очите й оставаха ококорени, но този път екстазът в тях се смени с учудване. Беше майсторски удар- тя издъхваше бавно със силна хъркаща агония. Сложих я срещу вратата, за да бъде първото нещо, което брат и ще види, когато влиза. Подцених го, щом отвори вратата й я видя- цялата аленочервена и бликаща, той не се стъписа а замахна към мястото, където предполагаше, че съм с малкия хирургически сатър, който носеше, приклекнах и сатърът мина над мен и се заби в една снимка на дебел мъж с изрисувано на гърба разпятие. В същия момент той падна на колене крепейки червата си, които скалпелът ми беше освободил. Довлякох го до сестра му и се изправих над двамата със сатъра и скалпела. Те изведнъж спряха да се гърчат и ме погледнаха втренчени с благоговеен ужас. „Идимба, Дургам, празнувайте- днес Кали дойде за вас!”. Казах това и съблякох дрехите си. После коленичих до всеки и известно време се занимавах с него. Най-напред изядох езиците им, после тестисите на брата и яйчниците на сестрата. Телата им още мърдаха, докато отнасях сърцата им, но очите им бяха застинали.

Отворих вратата на другата стая и го видях- сред десетки запалени свещи- Олтарът, направен от кожите на много татуирани, неизядени части от които красяха цялата вътрешност на помещението. Имаше лица на демони, фрагменти от ада, имаше потънали в пламъци грешници заедно с техните грехове- картини излезли от нечии болни подсъзнания, за които тези някои си бяха платили с мъките на ужасни изтезания още тук на земята. В средата на Олтара имаше празен трон, който чакаше своята последна и най-важна картина, онази която аз носех на торса си. Когато седнах на трона и изпънах тялото си като котка държейки като везна двете пресни сърца, четириръката богиня изрисувана на торса ми сякаш оживя.