Таратор

– Радвам се, че дойде – Милър ме придърпа в обятията си, преди да поставя длани помежду ни. Близостта с мъже не ми понасяше, колкото и мили и нежни да бяха. Милър приличаше на огромна пухкава мечка. Рижата му коса бе окастрена сякаш чинки са си мътили яйцата в нея. Той беше изключително пестелив и водеше природосъобразен живот, според думите си. Според мен бе просто скръндза. Въпреки това ми оставяше щедри бакшиши. Отне ми време да осъзная, че бе такъв само по мой адрес и не знаех как да тълкувам това. Имах наем да плащам, не можех да си позволя да бъда груба. Може би ме имаше за приятелче, а не сексуален обект въпреки възрастовата ни разлика.

– Виж пич, имам си граници. Дори на приятелите си не давам да ме прегръщат така – поставих длани на раменете му и стиснах докато фокусира погледа ми. Имаше очи с цвят на изгнили есенни листа. Всичко в него беше нюанси на кафяво, като на… лайно.

Очаквах да се отдръпне. Той още-повече се притисна в мен. Заби коляно в слабините ми и ги отърка. Добре че вчера ходих на маникюр, та си заострих ноктите. Впих ги в бицепсите му и струйки кръв се стекоха. Той прехапа устна и се усмихна лениво. Жълти зъби с зелени остатъци храна между тях.

– Искам да бъдем повече от приятели, а ти? – издиша в ухото ми. Дланите му се спуснаха до кръста ми, заиграха се с колана на панталона ми. Не можех да помръдна, ръцете ми бяха приклещени под мишниците му. Не направих опит да се откопча. Това щеше само да го развесели. Запазих самообладание.

Пъхна длани под дънките ми. Стисна дупето ми и го замачка сякаш бе от тесто. Признавам, биваше си го, беше приятно. Ако беше някой друг, бих се възбудила…може би…какви ги говоря, никога! Дланите му се насочиха към цепката. Пъхна дебел като кебапче пръст в ануса ми. Потъна без съпротива. Ахнах. Прехапах език, защото не спрях реакцията си. Той отърка нос в челото ми. Целуваше ме по протежение на скалпа. Спрях да дишам, ял е риба. Мразех риба. Насилих се да се отпусна. Тялото ми откликваше и се притискаше към него. Болката не го смущаваше, ами ако наранях егото?

– Чувала съм, че на тези с дебели пръсти, пенисите им са колкото червейчета – измърках ухилвайки се като Череширския котарак. Той нацупи устни и ги долепи до моите. Пъхна и двете си длани в цепката на дупето ми и ме притисна към себе си. Отне време на мозъка ми да осъзнае, че това което взе да набъбва не бе трети крак. Бях възхитена. Имаше потенциал в този мръсник, и то голям! Отърках се в него.

– Не си ли изплашена? – Милър повдигна вежди.

– Ни най-малко. Впечатлена съм. Какво ли може да прави? – изплъзна ми се. Прехапах устна.

– Да разширява тесни дупки…– дланта му се спусна и зарови пръсти между краката ми. Всичките. Бях толкова подгизнала, че влязоха без проблем. Той разшири очи. О, да, обичах изроди да си играят с мен. Още повече, когато идваше мой ред да си играя с тях.

–…като моята? – запърхах с мигли – Виждаш, че мога да бъда супер еластична – отвърнах с ласкав тон. Пазех го само за специални случаи. Този го заслужаваше. Едната му длан ме чукаше отпред, другата отзад. Егати му машината, все едно правех тройка, но с един човек, с дрехи и без опасност от забременяване, мечта! Справяше се страхотно. Затворих очи и си представих, че ме чукат Джаред Лето и Джони Деп. Знаех си, че си ги бива в леглото. Дишането ми се ускори. Стоновете ми ставаха все по-шумни. Той отвръщаше с пъшкане. Бях близо, толкова близо, да изпитам най-мощния оргазъм в двадесет годишния си живот. Чудех се чие име да изкрещя. Джони бе по-благозвучно. И… изведнъж спря. Застинах. Още не бях свършила. Отворих очи и го изгледах кръвнишки. Нямаше и следа от миловидността му. Край с доброто ми впечатление. Той ме пусна рязко. Олюлях се. Гърбът ми опря стената. Постави ръце между главата ми. Надвеси се над мен сякаш за целувка:

– Ела утре и ще получиш още.

–Довечера! – задъхах се. Той кимна. Прегърна ме през рамо и съпроводи до вратата. За последен път усетих тези вълшебни пръсти върху дупето си, когато ги избърса в панталона ми и затръшна вратата.

Усмихнах се. Тръгнах да си ходя свирукайки си, когато застинах. Копелето дори не ми даде бакшиш! Ей сега вече ме ядоса.

Не можех да спра да си мисля за срещата ни довечера. Какво ли да му спретна? А, сетих се – таратор! Щеше много да му хареса. Личеше си по дъха му, че обичаше чесъна.
Набрах номера на най-голямата оранжерия за краставици сорт „Гергана”.

– Здравейте! Обажда ви се една сексуално незадоволена жена – изплаках в слушалката.

– Слушам ви – отвърна незаинтересован глас.

– Моля ви, помогнете, съпругът ми е изключително надарен, но вече импотентен. Водя природосъобразен живот и искам да си преизползвам вибратора. Не сме правили секс от двадесет години. Парите не са проблем. Колко краставици можете да ми изпратите?

– Дайте си адреса – отвърна незаинтересовано мъжът, преди да добавя изкуствен плач. Дадох този на Милър.

– Утре сутрин ще са при вас.

– Моля за експресна доставка до 18 часа. Ще си платя колкото струва.

– Добре – слушалката заглъхна. Гледай какво те чака, копеле, ухилих се.

Получих поръчка. Докато карах колелото още ме държеше. Седалката ми лепнеше от соковете ми. На няколко пъти си сменях бельото и свършвах в тоалетната на някое заведение. Денят ми се струваше безкраен. Работя до късно като доставчик в „Glovo”. Ах, какъв потенциал имаше този Милър щом ме докарваше до екстаз само от мисълта за третия му крак. Можеше да си го осиновя, израстъка му, де. Какво ли яде?

Вечерта се изкъпах и напарфюмирах. Облякох си къса черна еластична рокля. Взех всичко необходимо в раницата и изприпках до апартамента на виновника за мокрите ми дни. Преди да почукам, вратата се отвори. Изглеждаше уморен и миришеше на вкиснато.

– Какво е това? – размаха пред очите ми краставица с размерите на бейзболна бухалка.

– Секс играчка. Да си я хрупкам, че не ми запуши третата дупка, а ми се искаше –Сигурно се целуваше като Антонио Бандерас, щях да разбера. Отърках се в него. Зърната ми реагираха. Той отстъпи, свъсил вежди.

– Дано издържиш на темпото, че бая краставици ще изхрупаш – разтри кокалчета на ръцете си. Краставици до тавана, с тесни пътечки, струпани на купчини сякаш изринат сняг. Боже, колко изпълнителни бяха тези оранжери. А аз си губя времето с мъже. Ебеш и ядеш!

Ухилих се.

– Сядай, ще ти направя таратор – съпроводих го до стола. Обърнах му гръб докато изваждах сатъра от раницата. Пръстите му потърсиха дупето ми. Извъртях се навреме. Не трябваше да се разсейвам. Можех да си отрежа нещо.

– Нямам достатъчно мляко – отвърна със същия нежен тон както преди. Не се вързах.

– Тогава…сперма? – повдигнах вежда прокарвайки пръст по острието на сатъра.

– Давай – смъкна гащите си. Отпусна и постави ръце на облегалката на стола. Отне ми време да осъзная, че това рунтаво нещо което изскочи оттам не бе пудел.

– Ще трябва да събудиш звяра. Рано му е.

– Добре – пристъпих към него поклащайки бедра. Приклекнах пред него.

– С уста – подхвана ме за тила и навря лицето ми там. Да не съм змия, че да се разчекна толкова. Е,налагаше се да се жертвам…за каузата.
Облизах го. Той натисна главата ми.

Измъкнах колана си. Завързах китките му за краката на стола и продължих играта.

Набъбна достатъчно. Придърпах краставица и започнах да си я кълцам във въздуха. Правех го с вниманието на майстор в гурме. Хубавият таратор изискваше старание.

– Обичам краставиците белени – излая Милър. Мамка му, всички бяха толкова нетърпеливи.

– Аз пък мъжете безполови – ухилих се. Преди да успее да реагира замахнах. Шат!

Очаквах парчето плът да побегне. Не стана.

Напъхах атрибута в раницата си и се запътих към вратата. Чудно допълнение към колекцията ми с човешки части. Три неща обичам да правя – да трепя изроди да карам колело и да готвя, винаги търся баланса. Чичо Влайко оня ден ме зяпаше похотливо. Дали обича принцеси, да му доставя? Каймата е от мен. И тази бабунка на бузата му…

– Хей, ами таратора?

Затичах се обратно. Целунах Милър с език. Знаех си, че си подхождахме.

– О, Анджелина – измърка той.

Жалко, името ми е Роузи!

Шат! Втората му глава падна.

Рязко загубих интерес, тоя нито може да ебе, нито да яде. Краставиците изглеждаха апетитно. Жалко, че не ям ГМО. И аз водя природосъобразен живот, вие какво си мислите?

Виж, тези пръсти… много ми харесаха, що пък да не си ги взема, а?