Двойничката

Телефонът иззвъня и Вера отиде да провери кой я притеснява по това време. Беше полунощ, една дъждовна тъмна нощ. На светещия екран на смартфона се появи непознат номер. Тя вдигна, а от отсрещната страна някой настояваше за видеовръзка.

– Моля ви, кажете кого търсите ? – започна Вера.

– Моля ви, кажете кого търсите – се чу повторно ехо в устройството.

Това всъщност бе ехото на нейния собствен глас. Вера се зачуди, някой звъни, а тя чува гласа си като ехо…

Беше сама в къщата, живееше само с малкият мопс Рон. Той обичаше да играе, като гонеше различни предмети и ги дъвчеше неуморно.

Смартфонът отново присветна, и пак позвъни. На екрана се появиха странни вълни, оцветени в цветовете на дъгата на прескачащи се линии.

Вера е поколеба дали да вдигне отново, но се престраши.

– Да, моля! Кажете кого търсите ? – започна тя отново, но не прие желанието за видеовръзка.

Този път отсреща някой проговори.

– Вера ? Вера ли е на телефона ? – непознат глас зазвуча в ухото ѝ.

– Да, аз съм на телефона. Кажете с кого разговарям ? – продължи тя.

– Търси ви Адреон, извънземен съм, не съм от вашата планета. Моята планета е на милиони галактически години далече от вашата Земя. Сигурно се чудите защо ви търся… на нашата планета Флукс правим проучване за земните години, колко дълго живеят вашите жители, и дали може техния живот да бъде удължен, как би реагирал един различен организъм при вашите условия…

– Какво общо имам аз с това проучване? – попита уплашено Вера.

– Да, нормално е да се чудите. Избрахме ви, за нашия експеримент. Искате ли да ни помогнете ? – запита Адреон.

– О, аз… – заекна Вера, – не съм сигурна, че бих могла да ви бъда полезна. По-точно аз не знам какво мога да направя за вас. Как попаднахте на моя телефонен номер?

– Можете да ни съдействате, Вера. Аз ще ви кажа как ще се случи това. Номера ви намерих лесно. На нашата Флукс имаме база от данни със записи на всички хора от вашата планета Земя.
Кажете ми само, имате ли желание да ни помагате ?

– Да! – изведнъж смело заяви Вера. Дори самата тя беше изненадана от своя спонтанен отговор.

– Добре, Вера! Радвам се, че прие моята покана за експеримент. В следващите дни аз ще дойда до вашето жилище и ще ви взема за известно време на нашата планета Флукс. Докато си ми на гости, ще направим в нашата лаборатория твоя двойничка, която ще прилича досущ на теб. После ще ви разменим за един земен месец, за да проверим как реагира нашето направено копие на земните ви условия.
После контактът с извънземното прекъсна внезапно. Вера започна да се чуди на себе си как можа да каже, че е съгласна… но в същото време някакво странно любопитство я водеше, и без това животът ѝ не бе толкова интересен. „Нищо не губя“, помисли си тя в заключение.

След около един месец на вратата се позвъни. Вера отвори, а пред нея стоеше висок мъж с тъмни очила и елегантно куфарче в ръка. Беше облечен в изискан мъжки костюм в цвят каки. Вера почти бе забравила за онзи разговор с извънземното, дори оттогава започна да си мисли, че някой си е направил шега с нея, за да се представя за извънземно от друга планета.

Непознатият протегна ръка към нея, и каза сдържано:

– Вера, нали така ? – обърна се той, като леко повдигна тъмните си очила. Под тях изникнаха красиви пъстро-зелени, дълбоки очи.

– Да, Вера съм. С какво да ви помогна, господин… ?

– Ах, как забравих… господин Адреон, Вера. Приятно ми е да се запознаем и на живо. Говорих с теб по телефона от Флукс, нашата планета.

– Но… как ? Приличаш на… – заекна Вера. Пред очите ѝ се бе изправил нормален човек с висок ръст. Как можеше да бъде извънземен?

– Разбирам почудата ти – продължи той, – но ще ти обясня. Както ти казах по телефона, ние имаме лаборатория за генериране на човешкия геном, можем да направим ваши копия, дубликатен ваш образ, да бъдете като огледална капка вода, както и да правим наши образци на напълно завършени хора – обясни с ентусиазъм Адреон.

– Разбирам сега… да… – каза Вера.

– Обеща ми, че ще те взема на Флукс за пет дни. Това са ваши земни пет дни, достатъчни, за да направим твое копие. Това двойно копие, ще заживее на твоето място за период от един земен месец. Така ще регистрираме как се движи, как се адаптира към вашите условия, и как се чувства с човешки клетки.

– Да, готова съм за това, все пак съм го обещала. – Вера не бе сигурна в отговора си отново, но всичко бе толкова реално, че тя ясно си спомняше целия разговор, и сега не можеше да се отметне. Затова взе набързо една малка кожена дамска чанта, сложи смартфона в нея, остави храна на Рон, и каза на Адреон, че може да потеглят.

Отвън пред къщата я очакваше още по-голяма изненада. Нямаше летящи чинии и светещи обекти. Едно мазерати в червен цвят светеше сигнално пред погледа ѝ.

– На Флукс и ние разбираме от земни коли – усмихна се Адреон, като прочете в очите ѝ нескритата изненада.

– Всичко ли можете да пресъздадете на вашата планета? – попита Вера.

– Почти всичко – намигна ѝ Адреон в отговор. – Сега е време да тръгваме.

Вера дълго време не можа да повярва какъв красив мъж бе застанал пред вратата ѝ. „Извънземен ли?“, мислеше си тя, а в главата ѝ бе вече пълна каша. Страхуваше се, че бе харесала непознатия Адреон. „Моя двойничка“, продължаваше да разсъждава Вера –„Това ще е опасно интересно“.

Колата се движеше със скоростта на светлината. Сякаш времето бе спряло. Когато погледна през прозореца картините се движеха с необичайно бързо. Вече беше нощ, щом пристигнаха. Всичко наоколо приличаше на всичко земно и познато за нея. Помисли си, че е странно.

– Сигурно се чудиш, че всичко наоколо е като на земята, нали? – запита Адреон.

– Да – смутено отвърна тя.

– Не се учудвай. Вече ти казах за копията, които правим на човеци. Както и на всичко, свързано с вас. Сега ще влезеш в този прозрачен ковчег, който виждаш пред теб. След около час ще се образува вътрешен слой, който ще се отдели, и в него ще има достатъчно плазма, от която твоята двойничка ще бъде създадена.

Адреон се приближи към нея, за да ѝ помогне да се настани удобно. Погледите им се срещнаха и някак неусетно се сляха в дълга и продължителна целувка. Ръцете им се търсеха. Той притисна тялото ѝ към неговото. Настаниха се в прозрачния ковчег, който бе предназначен за умножение на екземпляри. Дрехите хвърчаха във всички посоки. Останали съвсем голи, те се насладиха на своите нестихващи ласки. Една незабравима нощ, на едно толкова необичайно място. Вера не помнеше да е правила подобен секс. Мисълта, че той е извънземен, мястото… всичко беше така възбуждащо, и привличащо.

Тя усещаше горещите му длани по цялото си тяло. Цветни сенки се движеха по горната повърхност на помещението, което изглеждаше като обикновена стая. Той я обладаваше, както никой друг досега. Доставяше ѝ истинско удоволствие. Искрите на страстта рисуваха неподозирани огнени пламъци. Пламъци, които стопяваха болката и съмненията. Откъсната от реалния свят, тя се наслаждаваше на всеки миг. Попиваше неговата плът.

Носеше се в полет, който чертаеше нови хоризонти.

Ръката ѝ се плъзна по чаршафа. Усети, че е мокър. Цялата беше потна. Постепенно започна да се събужда, и отвори очи. Лежеше в своята стая. Изпитваше болка в лявата част на главата. До леглото на шкафчето стоеше бутилка каберне. Имаше нужда от огромна чаша черно кафе за изтрезняване. Ароматът на кафе се носеше на ивици вече в нейното съзнание. Цялата нощ бе сънувала нелеп, но всъщност и хубав сън.