Ноктурно

Вратът ѝ застърга в грубата повърхност на необработената дървесина. Болката изригна като вулкан. Бичът разцепи кожата под тънката конопена риза, едва прикриваща я от ледения дъх на северняка. Ноктите ѝ се забиха в дланите ѝ и тя прехапа езика си, удавяйки болезненото стенание. Нямаше да им даде поне това удовлетворение. Можеха да я съдят. Можеха да я накажат, но никога нямаше да им покаже слабост.

Срещна го в нощта посветена на Лугх, богът на плодородието, чиято жрица беше самата тя. Пламъците на жертвения огън подхранваха мистиката на ритуала на вречените. Лютнята на даровит музикант разплиташе нишките на стара балада, а младоженците и техните гости танцуваха обладани от звуците и ферментиралата медовина.

Той стоеше встрани от суматохата на тържеството. Лицето му, полускрито в сянката на дървото на което се беше подпрял, периодично озарено от извисен пламък. В профила му имаше нещо загадъчно, опасно, като неопитомено животно. Профил на хищник. В ръката му сребрист бокал, рефлектиращ червените отблясъци на огнената стихия по голите му гърди. Очите ѝ се плъзнаха от здравата мъжка ръка, усукала пръсти около сребристата повърхност към твърдата плоскост на стомаха му. „Уау! Изглеждат като издялани от мрамор!“, помисли Валерия, съзерцавайки осемте плочки, изсечени над прекъснатото от кожата на панталона му V. Очите му засякоха погледа ѝ и незнайно защо тя получи усещането, че е прочел мислите ѝ. Два тъмни въглена се впиха в нея, обхождайки я от глава до пети. Топлина се разля по страните ѝ, обагряйки ги в руменина, предизвикана от картината изплувала за миг в съзнанието ѝ – тези здрави ръце вкопчени в плътта ѝ. Непознатият вдигна бокала към устните си с очи все още попиващи всяка нейна извивка. Отнякъде към лютнята се присъедини пулсираща тарамбука, бавно отмерваща такта на влудяващ ритъм. Струйка изкряща течност се спусна от ъгъла на плътните му устни и се стече към мускулестата му гръд. Все още държейки взора ѝ, окован към неговия, странникът прихвана искрящата течност с върха на пръста си и я върна към устните си. Засмука, а слабините на Валерия откликнаха на движението. Цялото ѝ същество зарида от желание да се превърне в тази капка медовина и да бъде засмукана в тази мускулеста, непозната, тъмна бездна.

Възлите на ръката му отпуснаха чашата върху полусухата, августовска трева. Пръста му се повдигна и с властно движение я призова да го последва в полусенките на гората. Завъртя се и потъна между дърветата.

Секундата наложи избор си. Валерия се огледа. Видя, че никой не я наблюдава и се спусна в светлосенките под призива на обсебващия първичен нагон запален в дълбините ѝ. Ударите на забързаното ѝ сърце се качиха в гърлото. Желанието събудено в нея беше по-силно от всяка мисъл за благоприличие. Пречупи клетвените думи и я тласна към властния повик на непознатия.

Пламъкът на обредния огън се процеждаше едва-едва между клоните, когато забързаните ѝ стъпки бяха спряни от гранитена хватка иззад гърба ѝ. Едната му ръка сграбчи здраво дясната ѝ гръд, а другата покри устните ѝ, заглушавайки неволния писък на изненада. Наклони главата ѝ встрани и нежно захапа основата на бялата ѝ шия. Пръстите му си проправиха път под тънката ленена риза и обхванаха зърното ѝ. Ръката, притискала устните ѝ в първия момент, се спусна и повдигна долната шевица, намирайки точката на пулсиращото ѝ желание с опитна увереност. Докосване, което освободи напрежението с няколко потрепвания на ловките му пръсти. Тялото ѝ омекна в здравата му прегръдка. Надигналият се в гърдите ѝ вопъл, отново заглушен от дланта му. Повдигна я като перце и опря все още треперещото ѝ тяло до грапавата повърхност на вековния дъб. Сочните му устни се впиха в нейните изисквайки тишина от закопнялата ѝ за ласки плът. Черните му очи не се отделяха от нейните. Властни, контролиращи, нетърпящи възражение. Тя е негова. Сега, в този задъхан от страст момент. Обожавана робиня на неговия мъжки зов.

Пръстите му се впиха в ленената тъкан и я раздраха. Зърната ѝ, погалени от хладния въздух, се втвърдиха до пръсване плачещи за милувка. Дланите му сграбчиха двете набъбнали полукълба. Езикът му потъна между полуотворените ѝ зъби. Изследващ, опитващ, настоятелен. Усука твърдите тъмни ареоли, подчиняващ я. Границата между удоволствие и болка започна да се размива. Мускулестото му тяло я притисна към грапавата кора. Усети напиращото му желание. Освободените ѝ ръце намериха катарамата на колана му и освободиха напращялата му плът. Той я повдигна, застъргвайки гърба ѝ в набраздената кора, но лекото неудобство беше потушено от плътната твърдост на проникването му. Стонът се изтръгна неволно от пресъхналите ѝ устни. Той впи зъби в аленината им. Отпусна глава и засмука лявата ѝ гръд, продължавайки ритмично да прониква все по-надълбоко под ритъма на далечната тарамбука. Болката от разкъсването беше мигновенна. Рязко опарване размито от силата на горещите му устни и допира на члена му до точката на удоволствието ѝ. Нова топла вълна. Конвулсиращите ѝ мускули затрепераха. Ритъмът се забави.

– Ти си девствена? – Гласът му бе дълбок и пълен с изненада.

– Вече не – отговори Валерия, почти шепнейки, като се опитваше да овладее хриптящото си дишане.

В черните въглени проблесна нещо ново, диво, необуздано и почти плашещо. Пръстите на дясната му ръка обгърнаха брадичката ѝ насочвайки главата ѝ встрани. Устните му се отдръпнаха и оголиха два удължени, заострени резеца, които потънаха в шията ѝ. Тарамбуката учести ритъма, а с него и неговите проникващи движения. Тласък, засмукване, отдръпване. Тялото ѝ отделяше течност по толкова много начини. Капчиците пот избили под настоятелните му тласъци. Реката от сладък сок, обливаща разтворените ѝ, заключени като скоба, около таза му крака. Кръвта вливаща се от вените ѝ в жадните му устни. Болка и удоволствие преплетени в неспиращ ураган от желание.

Ударите на далечния инструмент преминаха във френетично кресчендо. Тялото му я притисна. Белите игли забити в шията ѝ се отдръпнаха и топлото му семе се изля в утробата ѝ.

– Не съм очаквал една девственица да е толкова смела. – Напрежението като че ли се стопи, а от заплашителната му аура не беше останала и следа. Опасната тъмнина в погледа му отстъпи място на искра любопитство, а може би възхищение.

Опиянението отмина и Валерия за първи път осъзна последствията от загубата на контрол. Тя беше жрица на Лугх, омъжена за бога на плодородието и заклета в доживотна девственост. Паниката се просмука в думите ѝ:

– Как ще обясня … – Тя посочи раздраната си, весталска риза скупчена до корените на вековното дърво.

Странникът отново обхвана челюстта ѝ и с нежност постави устните си върху нейните.

– Ела с мен.

Тя кимна.

Тялото му започна да се разлива в безформен, черен вихър. Тъмнината я обгърна и издигна над гората. Събраните около огъня в чест на Лугх заприличаха на малки точки върху озарената от луната поляна. Обгърналата я тъмнина, в която незнайно как все още усещаше две мускулести, здрави ръце, обгръщащи голото ѝ тяло, я понесе към планината. Влетяха в чернотата на пещера, в която дори лунните лъчи нямаха достъп. Навътре в недрата на вечната, каменна маса.

Прегръдката на мрака я отпусна върху скалната повърхност и плътният мъжки глас зареди заклинателни слова на непознат ѝ език.

Светлина от десетки, малки, блестящи в синьо сфери разкри огромна стая. Подът – блещукащ, като ледена пързалка, обсипан с кварцови късове рефлектираше сините лъчи към високите стени и тавана. Стените бяха покрити с красиви стенописи на голи тела в различни стадии на удоволствие. Разголената плът не я накара да сведе поглед. Гледката отново надигна вълната от желание в нея. Непознатият проследи плъзналата по шията ѝ червенина и я понесе по масивното стълбище, виещо се към втория етаж на това необикновенно жилище. Тежките, обковани с метал врати на стаята, на върха на стълбите, сами ги пропуснаха в голяма спалня с огромен балдахин и кърваво-червени стени. В средата ѝ имаше деликатна маса отрупана с плодове, гарафа вино и две кресла. Странникът изчезна за секунда и се върна с чисто нова риза от плат, който беше толкова мек и гладък, че когато се спусна по настръхналата ѝ кожа, тя почти не усети докосването му върху охлузения си гръб.

– Трябва да се нахраниш – каза тъмният непознат и подхвърли златиста, сочна круша към нея.

Посегна към кристалната гарафа и отля от рубинената течност в изящна чаша, която ѝ предложи. Едва сега Валерия усети глада заглушен от страстта, прокрадващ се като крадец в стомаха ѝ. Отхапа от плода и неописуема сладост се изля върху езика ѝ. Отпи от чашата и се опита да улови капките стекли се и започнали да се изплъзват извън нея. Засече погледа му. Опасната тъмнина отново пропълзя във вторачения му в капките вино взор. Черната му коса се спускаше на вълни и частично покриваше онези черни въглени прегорили дупка в целомъдрената ѝ броня само преди час. А може би бяха два? Желанието, горящо в самата нея се изписа върху красивото му, смугло лице. Дъхът му се накъса и зареди въздуха с ново, наелектризиращо напрежение.

– Кой си ти? – прошепна тя, с трепет балансиращ на ръба на пропастта между желанието да прокара устни по матовата твърдост на коремните му мускули и ужас пред неизвестното.

– Имам много имена Ноктурно, Ноче, Ултимо Муерте, но ти може да ме наричаш Ник… Яж, изгуби доста кръв тази вечер. – Подхвана ръката ѝ и я настани в единия от столовете.

Пръстите му бяха дълги и тънки, като на музикант, но дланта му обгърна нейната като покривало, забеляза Валерия.

Тя впи зъби в сочния плод неотделяйки зениците си от неговите.

– Какво си ти? Дух, дявол? – „Бог на страстта“, помисли тя.

– Точното наименование е ревенант, но и вампир става. – Ъглите на клепачите му се присвиха преценяващо, очакващ реакция.

Устните ѝ се разтвориха в беззвучно “О”. Какво, в името на Лугх, беше направила? Тя, жрицата на живота и плодородието, беше пристъпила клетвата си с нежив. Но той нямаше вид на мъртвец. Погледна го и дъхът ѝ отново се учести. Ник забеляза паниката, противоречието между доктрина и страст. Забеляза промяната, уплахата заменена от накъсано, възбудено дишане и пристъпи към нея. Коленичи пред креслото и прошепна:

– Няма от какво да се страхуваш, аз не съм заплаха за теб!

Ръката му се плъзна под нежните гънки на роклята и погали вътрешността на бедрото ѝ. Пламъкът на страстта избухна отново в тялото ѝ. Не я интересуваше кой или какво беше той. Тя го искаше. Искаше докосването му, както пристрастеният към алкохол копнее по поредната чаша. Искаше да почувства отново стягането на мускулните му влакна върху собствената ѝ кожа, докато я накара да закрещи в екстаз. Пръстите му набраха роклята нагоре оголвайки кръста ѝ. Приплъзнаха се през деколтето и изкараха на показ набъбналите ѝ зърна. Крушата се изплъзна от пръстите ѝ, когато езикът му се завъртя и усети лекото засмукване. Сграбчи меката му коса и изви гръб, предлагайки му се без капка срам. Ник простена. Подхвана стегнатата ѝ задница и вкара два пръста в отвора на удоволствието ѝ, повдигайки го до устните си. Валерия все още не знаеше, че може да изпита толкова силен екстаз. Езикът му заигра по бедрата ѝ, описвайки концентрични кръгове, докато не докосна центъра на тайнството ѝ. Пръстите му увеличиха натиска и нов спазъм обхвана омаломощеното ѝ тяло. Той не спря. Езикът му се стрелна към втвърдения център на удоволствие. Пое го с устни и подръпна. Засмука го и натисна леко с блестящия енамел на хищните си зъби, които бяха съсредоточени в доставяне на удоволствие на жертвата му. Ревенанта я повдигна и отнесе до мекотата на огромното легло. Коженият му панталон се свлече и за първи път Валерия го видя в цялата му величествена, мъжка прелест. Висок, загорял и като че ли изсечен от камък. Бог? Протегна ръка и го придърпа към себе си. Наистина нямаше значение кой или какво беше той. Единственото, което имаше значение, тук и сега, беше пожарът на неутолимото желание. Желанието да го почувства в себе си. Любовната игра, този път, започна бавно. Проникна в нея сантиметър по сантиметър, оставяйки я тръпнеща в нетърпение, жадна за още. Гладките, смугли плоскости на стегнатия му стомах се отъркаха в порцеланово-бялата ѝ кожа. Жрицата не издържа и го притегли навътре. Ник този път не опита да заглуши стоновете ѝ. Стаята закънтя от ненаситния вой на разбуденото ѝ, женско желание. Тялото ѝ се изви под напора на мъжеството му. Краката ѝ се вкопчиха в него, сякаш от това зависеше съществуването ѝ. Пълно, безпрекословно отдаване, като на бог.

Ноктурно не можеше да се откъсне от тази безпаметна лудост на страстта. От алабастъра, обсипан с капки потна роса. От сините вирове на безбрежните ѝ, обсебени от страст очи. Остави се да бъде повлечен и придърпан в дълбините им.

Валерия се изви и го обърна под себе си. Гърдите ѝ, докоснаха устните му, извити в екстаз. Примамващи, напращели и готови за ласките му. Тялото ѝ се заизвива в сладка агония. Нежните ѝ долни устни се плъзнаха, забързвайки ритъма по налятата твърдост на мъжеството му. Ник обхвана заобления ѝ ханш, завътя я наобратно и я постави на ръба на огромното легло. От задната му част ги гледаха отраженията им. Пръстите му се впиха в косата ѝ, опъвайки и принуждавайки я да гледа образите им. Страстно вплетени. Екзалтирани. Напълно изгубени в бясния повик на ексаза на телата им.

– Не затваряй очи! – заповяда ѝ той.

Нежното, бавно проникване, трепета на изкусни пръсти, неконтролируемите контракции на телата им продължи с часове преди умаломощената жрица да се предаде и потъне в безпаметен сън.

Ноктурно внимателно издърпа ръката си изпод разпиляната, огнена грива отпусната върху рамото му. Непонятна нежност пропълзя в безсмъртното му сърце. Отмести кичур коса от фееричните ѝ черти и положи устни върху пулсиращата вена на лебедовата ѝ шия. Валерия. Простосмъртна. Какво по дяволите правеше? Та тя беше просто храна. Защо не можеше да преодолее желанието си да я докосва, да обсипе с целувки розовите ѝ, полуотворени устни? Защо изобщо изпитваше някакви чувства? Простосмъртна! Не, той не можеше да рискува.

Събуди се на развиделяване, недалеч от поляната на ритуала, облечена в точно копие на разкъсаната си весталска рокля. Шумоленето на стъпки я откъсна от страната на сънищата и тя се повдигна, за да види кой приближава. Елгар – синът на старейшината, който отдавна се опитваше да я убеди да престъпи клетвата си пристъпваше с бодра крачка към нея.

– Каква нощ, а? Цели десет семейства обещали си съжителство за цяла година. Кога… – Лицето му се изпъна в гротеска гримаса, все едно беше докоснал нещо мръсно. — Какво е това? Какво си направила? Нечиста! Клетвопрестъпница!

Истеричните му викове разбудиха и останалите празнуващи. Валерия недоумяваше какво е предизвикало реакцията му. Прокара пръсти по шията си и напипа грапавината. Две издигнати, болезнени точки. Мястото, в което Ник беше забил кръвожадно резците си.

Спомените от предната нощ нахлуха в нея като отприщен яз. Смесицата от срам и страх, потопена в топлината от спомена за прегръдките му. За изгарящите му ласки. За сладката болка на първата ѝ нощ в обятията на мъж. Не мъж, на безсмъртен. Боже, дори сега не съжаляваше за решението да се подчини на животинския му магнетизъм. А дали всъщност беше въпрос на избор?

Тълпата я наобиколи. Възмутените празнуващи сочеха двете точки на врата ѝ и подмятаха обиди към свитото момиче. Стражите на храма пристигнаха, с маршова стъпка и я отведоха към палата на Съдника, в очакване на присъдата ѝ.

Валерия беше осъдена на клада. Тя не помоли за снизхождение. Нощта прекарана в обятията на вампира беше едно от малкото взети от нея решения, за което не изпитваше грам съжаление, дори сега, в лицето на смъртта.

Нощта се спусна отново над малкото село. Звездите блещукаха далечни и озаряваха със студената си светлина натрупаните клони и високият пилон в средата им. Стражарите я изкараха на малкия площад и спуснаха тежкото дърво около шията и китките ѝ. Обичаят повеляваше осъдените да бъдат изложени на хулите и бичуване от безгрешните, преди присъдата да бъде изпълнена.

– Позор!

– Нечиста!

– Жена на рогатия!

Ако се беше отрекла от клетвата си заради Елгар, биха ѝ простили. Не можеха да простят съвкуплението ѝ с безсмъртен.

Бичът изсвистя отново, отваряйки нова червена резка по гърба ѝ . Елгар удряше с цялата сила на отблъснат любовник, неспособен да преглътне обидата. Да избере студен труп пред него. Кучка! Как е могъл дори да си помисли, че иска да се врече на тази клетвопрестъпница? Нечиста магия беше това. Замаяла беше и него. Искаше да повлече и него по пътя на рогатия. Кладата щеше да я пречисти. Озлоблението от неправдата извършена към чувствата му се сипеше върху кожата на весталката с непримиримо ожесточение. Да разреши да я докосва друг. Да позволи на неживия да отнеме това, което той желаеше от години. Замахна отново, но ръката му се сблъска с нещо по-твърдо от камък и свързаните ресни изсвистяха във въздуха. Протегнатата за удар ръка застина в захвата на сгъстяващ се вихър от непрогледна тъмнина, непропускаща светлина и оформи висок, мускулест мъж с кожени панталони, внушителна мускулатура и тежък медальон с козя глава. Неживият! Ръката на мъжа изви неговата и отблъснатият любовник усети изпукване. Реверантът вдигна изпуснатия бич и с едно движение прониза Елгар с дръжката му, директно под отворената му за вик челюст. Синът на старейшината се стовари бездиханен върху пожълтялата трева.

Ник избухна в движение. Събраната тълпа, дошла да види наказанието на блудницата нямаше време да реагира. Понесе се от човек на човек, оставяйки след себе си само смърт. Изтръгнати гръкляни. Прободени сърца. Всяко негово движение покосяващо нова жертва, неуспяла дори да изкрещи от ужас.

Валерия чу изсвистяването и се стегна в очакване на новата болка, но болка не последва. Усети поривисто раздвижване на въдуха, но не можеше да види какво става зад нея заради дървото притискащо шията ѝ. Видя завихрената тъмнина и надеждата ѝ се възвърна. Той беше дошъл за нея. Горната част на дървените окови се повдигна и тя изправи глава срещу двете тъмни като бездни очи на мъжа, заради който беше предала своя обет. Ник внимателно прихвана брадичката ѝ, повдигна я и изтри тънката струйка кръв процедила се през устните ѝ. Струйка прехапана болка.

– Никой не може да те нарани вече.

Не ѝ позволи да извърне глава към кървавото опустошение, лежащо зад нея. Обви я в тъмнината си и заедно потънаха в каменната прегръдка на планината.

Много лета отминаха откакто Валерия предаде оброка си към Лугх и стана съпруга на безсмъртния, но оцелелите в тази нощ на ужас все още споменаваха името ѝ. В родното ѝ село разправяха, че нощите, в които майката природа изсипваше водите на яростта си по полите на планината се дължат на нея.

Един от тези порои откъсна част от планината и разкри древно светилище. Светилище на бога на плодородието. Светилище, в което изображението на богът носеше медальон с козя глава.