Сказание за Граааз и Локсандра

Граааз отряза главата и на последния защитник на границата на Оронтодоните. Този горд народ бе последният, който не искаше да влезе в състава на империята му. Младия император избърса окървавения меч в трупа на жертвата си и се огледа. Цялата му армия бе избита. Противниковата също бе изклана. Труповете и на двете воюващи страни лежаха на поляната. Реките от кръв напояваха пограничната бразда, а Граааз клатеше невярващо глава. Бе разочарован. Победата му беше блестяща – с десетхилядна армия бе победил пет пъти по-многоброен противник. А сега въпреки, че той беше последния оцелял, трябваше да се прибере и прегрупира. Но какво можеше да стори сам? Прибра меча си и тръгна обратно към лагера си да чака подкреплението. Но зад него препуснаха копита. Обърна се, и видя на прекрасен бял еднорог с малък арбалет в ръка царица Локсандра, владетелката на земите, които искаше. Красивото ѝ леко мургаво лице гледаше с цялата ненавист, на която беше способно, а прекрасните ѝ гарваново-черни коси се вееха от лекия сутрешен вятър. Очите ѝ – пурпурно-лилави – срещнаха неговите жълто-златисти. Но той се усмихна и просто продължи по пътя си.

– Стой – извика царицата. – Няма да повтарям втори път!

Императорът вдигна ръце и се обърна, лукава усмивка разтегна устните му. Локсандра скочи от еднорога Ежко, но това разсейване беше достатъчно на Граааз да извади меча си. Той го опря в шията на младата царица, която усетила студеното острие на шията си, замръзна на място.

– Красива сте! – констатира окървавения с чужда кръв по себе си император. – Най-добре го хвърлете, да не се нараните.

Арбалета шумно изтропа на окървавената земя. Усмивката на императора не се смени докато се навеждаше. Той не отмести нито поглед, нито помръдна меча си от шията ѝ докато взимаше оръжието. Изстреля стрелата към един от труповете, след което го хвърли встрани.

– Да вървим! – каза той, качвайки я обратно на еднорога. Граааз го поведе за повода, действие, което своенравният Ежко счете за възмутително и заби задните си копита в пропитата с кръв земя, но господарката му се наведе към дясното му ухо и прошепна няколко думи. Каквото и да му беше казала, ефектът настъпи веднага и еднорога се подчини. Императорът ѝ благодари, когато добичето се укроти. Лагерът не беше далеч и те бързо стигнаха. Но отдалече видяха, че той гори, а царицата се засмя:

– Какъв император си ти, щом лагера ти е в пламъци!

– Нещо се е случило… – Граааз пусна повода и се затича притеснено.

Бързо се шмугна между горящите кожени шатри да търси оцелели, които вероятно имаха нужда от помощ, оставяйки царицата без надзор с еднорога. Всички шатри бяха в пламъци, а край тях, в локви кръв, лежаха посечени неговите поданици. В главата му почнаха да се появяват идеи какво може да се е случило, но нито една от тях не му харесваше. Обърна се и видя как царицата, яхнала еднорога, препуска обратно към Оронтодония. Каквото и да е причинило това на хората му, то бе тръгнало от там. Уплашен бял кон препусна през опожарените шатри, а императорът до подгони…

Дворецът на царица Локсандра беше на малко повече от ден път с кон. Тя препускаше с всички сили, а прахолякът от препускащия еднорог се носеше зад нея от вятъра. Искаше колкото се може по-бързо да стигне до двореца , защото беше сигурна, че императорът ще тръгне след нея при първа възможност. Царицата хвърли бегъл поглед назад. Никой не я преследваше. Шатрите на лагера горяха в далечината. „Дано изгориш в ада негоднико!“ – помисли красивата владетелка, когато внезапно еднорогът се вдигна на задните си крака и я изхвърли от седлото. Всичко потъна в мрак.

Когато отвори очи се намираше в изящно декорирана стая, а пред нея Граааз бавно влизаше в горещо джакузи. Парата обгърна голото му тяло, но жълто-златистите му очи останаха приковани в нея и сякаш я подканваха да се присъедини. Тя стана от леглото и усети голотата си. Тънка усмивка се плъзна по устните ѝ, прокара пръсти по голото си тяло, с поглед красноречиво издаващ намеренията ѝ. Тялото му беше красиво, стройно и мускулесто. Бързо влезе в джакузито при него, а той я взе в обятията си, целувайки страстно шията ѝ. Едната му ръка се спусна между краката ѝ. Тя усети двата му пръста как си играят с клитора ѝ, и нежно прехапа устни, а другата му ръка опипваше гърдите ѝ. Нейната ръка намери надървения му член…и… Тогава усети нещо лепкаво, което опръска лицето ѝ. Тя се събуди докосвайки възбудено лицето си, но лепкавото вещество по лицето ѝ беше кръвта на еднорога. Още не отърсила се от шока, че има зелена слузеста еднорогова кръв по лицето си, чу дъвчест и хрупкащ звук. Тя уплашено си помисли: „Къде е Ежко? – бавно и замаяно почна да се изправя притеснена за животното, не осъзнаваща опасността. Тогава погледна леко встрани, където огромен пернат огнедишащ бронторнис (Brontornis)* си хапваше сладко, сладко от Ежко. Зениците ѝ се разшириха, взе да трепери, отново залитна. Пое си дълбоко въздух, изправи се бавно опитвайки се да не мисли за горкия Ежко. Еднорогът очевидно се беше опитал да я защити и така е станал жертва на бронторниста. Бавно и приведено почна да се придвижва към близката гора наблюдавайки създанието, което очевидно бе заето все още с Ежко. Но създанието спря да се храни и погледна към опожарения лагер, от където идваше звук на препускащи коне. Тогава Локсандра се спъна в един камък и създанието я чу. То се обърна към нея отваряйки огромната си димяща клюновидна паст. Тя чу огънят да се надига от дробовете на създанието преди да я опече. Но едно копие проби късата му шия. Покрай копието изпуши дим и създанието издаде давещ се звук, после взе да се тръшка на всички страни. От шията му огъня взе превес и запали перушината му и накрая падна мъртво. Граааз някак се бе сдобил с кон и в движение бе покосил бронторниста. Огромната двукрака огнедишаща птица бе убита само с едно копие. Граааз и подаде ръка, и Локсандра се качи пред него на коня, усещайки мириса на кръв и пот идващи от императора.

– Ето пак ме хванахте, и сега какво? – каза пурпурно оката красавица.

Императора поклати глава в отрицание.

– Трябва да знам кога да спра, покорих всички племена и държави на континента. Но съдбата ми показа, че със сила няма да мога да превзема вашата държава. Затова ще ви изпратя до двореца ви и ще отида да укрепя империята си.

Царицата се усмихна без да казва нищо, кимна в посока на нейния дворец, а сякаш смрадта идваща от него ѝ хареса. Граааз подкара коня към двореца.

За нея смъртта на Ежко бе тежък удар. Тя се отпусна на здравите му гърди и неусетно задряма. В съня си отново бе с него, а устните ѝ целуваха неговите, езиците им танцуваха любовен танц по телата им. Конят рязко спря и тя се събуди. Вечерта ги беше сварила насред гората. Пред тях имаше запален огън. Чуваха викове. Царицата сънено надигна глава:

– Какво става? – попита прозявайки се шумно тя.

– Шшт… – каза тихо Граааз. – Има лагер пред нас. Мисля да заобиколя от към реката под пътя.

– Толкова ли ви е страх? Та аз съм царица на всички по тези места, народа ме обича!

– Сигурна ли сте? – Граааз леко пришпори коня да вървят. – Днес се наситих на кръв.

– Не мисля, че ще се наложи – беше убедена Локсандра.

Продължиха напред и един от лагерниците се провикна:

– Хей, странници, елате при нас да си починете и да хапнете.

Поканата бе ласкава, но императора имаше лошо предчувствие. Локсандра обаче настоя на спрат за малко.

Край огъня седяха четирима мъже, те веднага познаха царицата и станаха да и се поклонят. Локсандра ги помоли да оставят формалностите. Оказаха се ловци и ги почерпиха заешко. Поприказваха си приятно, макар императорът да не говореше, той само слушаше за приключенията на ловците. И когато Граааз видя, че царицата се е нахранила я подкани:

– Време е да вървим!

– Защо не останете да преспите тук.? Утре може да наваксате – каза единият от ловците. Локсандра погледна императора с очакване, но той поклати глава и тя стана, сбогува се с ловците и потеглиха отново.

– Защо не останахме с тях? Бяха забавни – попита сънено царицата.

– Докато градях империята си се научих да разпознавам хората. На тези четиримата не им е чиста работата. Почти всичко, което разказаха бе добре скалъпено.

– Мислиш ли? – Някак без да усетят бяха минали на „ти“.

– Да, сигурен съм.

– И все пак ще пренощуваме ли някъде?

– Добре, нека да е тук. – Граааз скочи от коня и галантно ѝ помогна на да слезе от коня. Пурпурно-лилавите ѝ очи го опияняваха.

– Ще се наложи на спим на земята – каза Граааз, който извади манерката си и сипа в шепа малко вода, която подаде на коня. Локсандра кимна в знак на съгласие. Той завърза коня и след малко стъкми огън от няколко съчки и сухи клони събрани в близост. Докато огънят се разгоря царицата, легнала край него вече бе затворила очи. Императорът свали плаща си и я зави. Тя усети този жест и сънено се усмихна. Той легна от другата страна на огъня. След този дълъг ден заспа веднага. Там, в съня, Граааз усети голотата ѝ за първи път. Нежната ѝ плът допряна до него, прекрасни целувки, които обсипваха голото му тяло. Устните на Граааз срещнаха нейните. Целувката беше като експлозия на хормонални елементи, езикът ѝ подгони неговия из цялата му устна кухина, когато го хвана неговият тръгна през нейната уста. Тази приятна гонитба и двамата не искаха никога да свършва. Но той я повали нежно върху копринените чаршафи на спалнята си. Езикът му едва напуснал устната ѝ кухина, почна да обхожда шията, а оттам проникна в едното ѝ ухо. Докато се прехвърляше от другата страна на шията ѝ, едната му ръка обходи гърдите ѝ, после веднага се спусна между краката ѝ. Царицата присви устни, когато усети пръстите му върху клитора си. Граааз първо бавно, а после и по-бързо го стимулираше, а когато вкара двата си пръста, тя изви шия от задоволство. Гърдите ѝ щяха да се пръснат от възбудата, която изпитваше и тя ги хвана с ръце гърчейки се от удоволствие. Устните и езикът на императора почнаха да си играят с възбудените ѝ зърна, а Локсандра извика от удоволствие. Едната ѝ ръка потърси члена му. Бързо го намери и почна да го масажира. В момента, в който мислеше, че няма как да ѝ стане по-хубаво тя му помогна бавно и нежно на проникне в нея. И двамата леко и сладко изохкаха. Императора усети ноктите ѝ впити в гърба му. Той се изправи усетил топлата и нежна влага на влагалището ѝ. Хвана я за двете гърди и почна по-бързо да прониква в нея. Удоволствието което изпитваха беше върховно. Ръцете ѝ се спуснаха надолу и се впиха в дупето му. След малко се изправи и я обърна, тя предизвикателно си поклати дупето подавайки му го за да проникне в нея отзад. Граааз нежно намести отново члена си в нея и спалнята му се разтресе от бързите му движения. Когато се умори, легна по гръб, а Локсандра на свой ред се качи върху него. Първо нежно погали красивото му изпотено лице. Наведе се и преди да намести члена му в себе си, закачливо облиза носа му и страстно го целуна. Устните ѝ се разходиха по леко окосмените му гърди, после се изправи вдигна глава подпряла ръце на стегнатите му гърди. Тя се отпусна допускайки члена му в себе си и почна да люлее своите прелестно стегнати гърди, но шепите му бързо ги обхванаха. Императорът обожаваше гърдите ѝ, сякаш бяха изваяни за да стоят в ръцете му. Пасваха перфектно, а чувството да ги докосва го караше да изпитва невъобразимо удоволствие. Но удоволствието от този прекрасен сън бе прекъснато от тропот на копита. Граааз отвори очи и стреснато се надигна. Огледа ситуацията. Четиримата ловци се опитваха да отведат царица Локсандра. Една стрела профуча към главата му, но той я избегна претъркаляйки се. Отново се изправи, леко залитна, защото усети възбудения си член опънал панталона му. Веднага извади меча си и отби следващата стрела, без да му обръща внимание. Царицата риташе с крака, докато двама от ловците се опитваха да я вържат с въже. Граааз прескочи догарящия огън и разсече първия, докато зареждаше стрела в арбалета си, след което отби поредната стрела изстреляна от ловец с лък, прикриващ отвличащите принцесата. Той побягна след тях, но императорът извади кама и прониза шията му. Чу се давещ се звук и ловецът тупна мъртъв. Другите двама запокитиха царицата на земята и извадиха мечовете си. Единият се втурна право към Граааз надал боен вик. Той наклони ядосано глава, парирайки удара му. Вторият го нападна отляво, но със силен ритник Граааз го прати на земята. Първият отново нападна, насочвайки острието към стомаха на императора. Граааз успешно отби удара и мигновено атакува, насочвайки своя меч в рамото му. Вторият се изправи и понечи да разсече гърба му. Но Граааз, бърз като светкавица, разпори открилия му се стомах и се обърна към другия. Ловецът се възползва от разсейването на императора и нападна стремейки се да отреже главата му. Граааз парира и с всички сили избута противника си. Последва ритник между краката, толкова неочакван и болезнен, че ловецът изрева и се преви, падайки на колене пред императора, който мълниеносно посече главата му. Тя се претърколи до вързаната царица, която изпищя.

– Извинете мадам… – каза Граааз, който измъкна камата си от трупа на единия убит ловец и сряза въжетата, с които бе вързана. Локсандра се хвърли право в прегръдките му и прошепна:

– Благодаря ти.

Двамата се изправиха и очите им не искаха да се отделят едни от други. Някак естествено се привличаха. Той я помилва по главата и каза с лека закачка:

– Народът те обича, а? – Локсандра се усмихна и сведе засрамено глава.

Бузите ѝ бяха поруменели, но това не се видя на слабата сутрешна светлина. Той копнееше да я целуне. Но не посмя. Все пак преди ден изби петдесетхилядната ѝ армия. Граааз се отдръпна и тръгна да отвързва коня. Но тя го хвана нежно за ръката, и той спря. Придърпа го към себе си, и влажните ѝ устни застанаха пред неговите в очакване. Той се усмихна и я целуна плахо, но езика ѝ си проби път между устните му и срещна неговия. Двамата се усмихнаха леко притеснени.

– Да се спуснем долу. Там има река и ще измием кръвта на тези негодници от телата си преди да продължим. – предложи той.

Тя просто кимна и хукна по склона надолу, а той взе поводите на коня и я последва. Когато стигнаха реката, слънцето вече бе осветило гората и лъчите му преминаваха през клоните на дърветата. Сутрешните птички пееха прекрасните си песни. Граааз натопи окървавените си ръце и почна да ги търка във водата. Когато вдигна поглед Локсандра се изправи от вира. Той видя прекрасното голо тяло на царицата. Тя се наведе и взе да се полива с вода. Бавно загреба в шепите си вода и още по-бавно поля гърдите си. Пурпурните ѝ очи го гледаха втренчено, а леката усмивка по лицето ѝ бе облизана от палавото ѝ езиче. Стегнатите ѝ гърди леко потрепваха, докато тя ги поливаше предизвикателно с вода. Зърната ѝ настръхнали от възбуда го очакваха. След гърдите, Локсандра взе в едната си шепа вода и бавно поля вагината си, а с другата нежно се докосна. Граааз гледаше като младо момче виждащо за първи път гола жена. Той бързо се съблече и не обръщайки внимание на острите камъни отиде при нея. Докато я целуваше внимателно докосна прекрасните ѝ гърди, те наистина пасваха в шепите му както в съня му. Императорът я придърпа към себе си, като едната му ръка стисна леко голото ѝ дупе а другата още не беше се отлепила от лявата ѝ гърда. Локсандра усетила надървения му член опрян в корема ѝ, веднага го хвана с ръка, и почвана да си играе с него. Другата ръка на Граааз се спусна върху дупето ѝ, като нежно проникна с пръст във влагалището ѝ. Езиците им продължаваха играта си от съня му, докато телата им бавно се сливаха. Той я вдигна държейки я за дупето с една ръка опитвайки се с другата да намести члена си в нея. Тя опаса краката си около кръста му, и се хвана през шията му. И двамата извикаха от задоволство, когато той бавно проникна в нея. Усетил топлото и влажно място почна по-бързо. Когато Граааз се умори я пусна и отидоха на брега. Там я положи леко върху леко влажната почва и проникването този път бе много по-лесно. Тя впи ноктите си в гърба му, докато той целуваше врата ѝ. Локсандра го преобърна и пое контрола опъвайки се назад и гърдите ѝ почнаха да се клатят в такт с проникването му в нея. Неговата бяла кожа от възбудата бе станала червена, а ръцете му отново обхванаха в гърдите ѝ. Тези прекрасни гърди. Звуците на удоволствие, които издаваха ехтяха в утринната гора…

Щом излязоха от гората огромният дворец се показа на хоризонта. Пред него имаше малко селце, в което влязоха.

– Ще те оставя на първия патрул, който срещнем! – каза той докато вървяха по главната улица. Тя кимна и посочи двама войника.

– Аз ще отида сама при тях. Ти върви… – той понечи да я целуне, но тя закачливо се отмести. Засмя се! После го целуна и слезе внимателно от коня с негова помощ. Граааз обърна коня и поглеждайки я как отива към стражите, препусна към края на селото. Не бързаше, нямаше и причина за това. Но когато напусна селцето чу зад себе си тропот на бързащи копита. Обърна се и видя десетима конници с лъкове и арбалети да го следват. Колко наивно позволи да бъде заловен. Но тази жена си заслужаваше, той се беше влюбил в това сладко кафяво цвете, и се надяваше и тя да се беше влюбила в него. Но определено всичко това беше игра, в която Граааз бе загубил…

Император Граааз Реторов бе въведен окован в тронната зала на оронтодонския дворец от четирима яки стражи, които да го пазят. Той погледна към трона. Той още бе празен. От дясната му страна беше седнал възрастен мъж облечен в червено-златиста мантия. Явно той бе първия съветник на царицата. Възрастният човек се изправи и всички го последваха. Царицата влезе от страничен вход. Граааз се направи, че не я вижда и оглеждаше залата. Но очите му се спряха на нейните. Леко тъмната ѝ кожа изпъкваше на фона на златната ѝ дълга рокля, която буквално обърсваше мраморния под. На главата си царицата носеше малка, но в никакъв случай семпла златна корона обсипана с различни скъпоценни камъни. Лицето ѝ издаваше твърдост и величие. Тя собственоръчно бе примамила и довела владетеля на най-великата империя на времето, в което живееха. Това определено бе укрепило властта ѝ в царството. Локсандра остана права и огледа цялата зала. В нея се бяха събрали всички велможи и благородници на Оронтодония. В залата присъстваше и делегат от империята, той не можеше да повярва, че неговия велик император бе паднал в капана на нежната и красива Локсандра. Царицата направи жест всички да седнат. Жълто-златистите очи на императора отново срещнаха тези на царицата. Спокойната му усмивка провокира смях у нея. Тя леко се усмихна, но се удържа:

– Днес е велик ден за Оронтодоните… – Тя се опитваше да избегне погледа на Граааз. Красивите му жълто-златисти очи я гледаха предизвикателно. Тази негова увереност, която винаги го е водела в битка, я възбуждаше. И как иначе дори между четирима от най-здравите стражи той оставаше спокоен и усмихнат. Показваше ѝ, че въпреки загубената битка, той ще спечели войната. Страхът не беше за императори. Мислите ѝ течаха в главата, а речта от устните ѝ: – „Заловихме най-великия император, който някога се е раждал. Той превзе целия континент, а армията му ни разгроми и въпреки това стои тук окован пред вас. Този велик войн, който с обикновено копие повали огнедишащ бронторнис…“ – в залата започнаха да си шушукат, но тя продължи – „Едно от най-страховитите същества на континента. Той падна в плен на моя чар, и вместо аз да съм пленената, както бе планувал, го доведох и стражите го плениха. Днес искам…“ – пурпурно лилавите ѝ очи погледнаха право в неговите жълто-златисти очи, които я гледаха с желание и страст.

– Искам да ви кажа, че той ще стане мой съпруг и двете държави ще се слеят. – Викове на недоволство и радостни възклицания изпълниха тронната зала и гласът на царицата се извиси над тях. – Но, но… – Тя спря, а поданиците ѝ затаиха дъх. След миг продължи. – Ще запазим нашата форма на управление, съветът на нашите общини ще има водеща роля в коването на законите, а управлението на тази вече континентална държава ще се ръководи от мен императрица Локсандра Първа Велика.

Чуха се възгласи и аплодисменти, но те бяха бързо прекъснати от смеха на императора, който се опита също да ръкопляска, но оковите му попречиха. Когато залата се укроти той каза:

– Приемам, Ваше Височество, да се оженя за вас. Но знайте едно, ако управлявате империя тя се управлява еднолично! – Един от стражите посегна да го удари в стомаха. Но Граааз се предпази с ръка, и въпреки ограничението на оковите успя да отвърне на удара. Царицата кресна:

– Стига! Спрете да го удряте! Нека говори! – Все още действащия император Граааз се поклони и с чаровна усмивка продължи:

– Ако ще се женим, любима, махни оковите и ме пусни да уредя сватбата.

– Ще се бракуваме тук според нашите традиции – каза сериозно бъдещата императрица.

– Вие искате земите на империята ми, нали?

– Щом ви плених, земите ви ми принадлежат! – Локсандра отклони погледа си от жълто-златистите му очи за да остане сериозна.

– Ако искате да признаят властта ви, трябва да сключим брак по имперските традиции в нашата столица. – В момента, в който довърши изречението си Граааз в залата влетя окървавен войник, който падна на колене пред владетелката и задъхано извика:

– Господарке, нападат ни…

Тя се наведе и го погледна с тъга, а после погледна със злоба към Граааз. Но преди да изсипе цялата си ярост на него, войникът си пое дълбоко въздух и се надигна казвайки:

– Нападат ни по море…

Императорът погледна към имперския делегат, който присъстваше в двореца. Той веднага разбра какво иска и напусна тронната зала. Първият генерал на царицата коленичи пред царицата, главата му остана сведена към каменния под когато попита:

– Какво ще наредите? – Той знаеше, че бе загубил по-голямата част от войската на сухопътната им граница с империята – най-добрите му воини. По море Оронтодоните граничеха с Естеровите острови. Те явно бяха разбрали за краха на двете войски и са решили да си завземат крайбрежието. Царицата се забави, но окованият император веднага каза:

– Трябва да ги задържим едно денонощие, тогава ще пристигнат три батальона имперска войска. Колко са жителите на крайбрежните градове?

Царицата притеснено отговори вместо генерала:

– Около десет хиляди души… – В погледа ѝ се четеше страх, но когато видя неговата увереност нещо и подсказа, че ще се справят и реши да му се довери. Даде знак на стражите да му отключат оковите.

– От тях колко са мъже във военнобоева възраст? – Граааз раздвижи освободените си ръце, след това и краката си.

Генералът видя затруднението на царицата и се намеси:

– Около четири хиляди. – Императорът кимна и тръгна към изхода пред смаяния поглед на генерала и царицата, както и на останалите присъстващи. Преди да стигне врата се обърна и каза:

– Какво чакате, генерале? Имаме война да печелим, не мисля да им отстъпим нито прашинка от това крайбрежие. Това е нашата империя!

Три дни по-късно крайбрежието бе спасено, благодарение на защитната тактика на императора. Сватбата се състоя в традициите на двете държави. Девет месеца по-късно се роди първия обединител на империята Красандър Първи Обединител, който владя континента в мир и културен възход седемдесет години…

* Родът на тези праисторически безкрили, нелетящи птици е Brontornis – огромен и вече за съжаление изчезнал вид хищна птица от семейство Phorusrhacidae, населяващи Южна Америка по времето на динозаврите, преди около 60 милиона години. Нормалната им височина е около 1.75 метра, но са можели да изправя врата и главата си до над 2.8 метра. Теглото и е било невероятно за птица – над 400 килограма! Представяте ли си – птица висока колкото слон? Разбира се те не са бълвали огън. Това е от мен!