В името на мира

Стражите я хвърлиха на студения каменен под в голямо помещение. Тя се надигна на лакти и се огледа. Видя избуялата растителност по стените и счупените останки от дървени мебели. На западната стена видя голям отвор покрит с излято стъкло, който служеше за прозорец. Слънцето се намираше ниско над хоризонта и всичко бе потопено в златната му светлина. Елара потрепери от студа, после се изправи и започна да се разхожда и да докосва непознатите предмети. Имаше два стола, останки от библиотека и няколко книги на пода, които се разпаднаха при допира ѝ. В далечният северозападен ъгъл на стаята, видя старо дървено легло покрито с кожи наместо чаршафи. Отправи се към него, за да седне и веднага усети колко е уморена. Тя знаеше, че има много порязвания и ожулвания от борбата и това, че я бяха влачили през гората. Знаеше също, че утре ще съжалява, че не успя да се погрижи добре за раната на гърба си, причинена от нападението на дивата пантерата. Усещаше я как пулсира и сълзи под дрехите.

Преживяното за този един ден беше изцедило силите ѝ. Елара искаше единствено да спи, да падне по гръб в меките кожи и никога да не се събуди. Тя затвори очите си за миг и отново ги отвори, щом чу тихия звук на ключовете, плъзгащи се в ключалката на вратата. Помисли си, дали не е дошло времето, да я изведат на площада и да я екзекутират. Тя не знаеше какво иска кралица Алеса от нея, така че предположи най-лошото.

Вратата се отвори и тя чу как стражите извлачиха нечие тяло и го хвърлиха в залата, точно както бяха направили с нея. Този някой изръмжа в отговор, но вратата бързо се затвори. Елара не можеше да помръдне дори и да искаше. Умората притискаща тялото ѝ я приковаваше върху старото легло. Тя чу как непознатия се движи тихо из стаята. Помещението беше тъмно, но луната, която надничаше през прозореца, хвърляше достатъчно светлина, за да може Елара да види основните очертания на непознатия. Тя го позна веднага – беше Терон. Той застана до големия прозорец и тя ахна неволно, щом луната освети лицето му – той изглеждаше разярен, като животно хванато в клетка.

Терон също я забеляза и яростта в очите му видимо омекна. Гледаше я втренчено и вероятно се чудеше защо тя е тук с него. Елара най-накрая проговори:

– Защо ни сложиха в една и съща килия?

– Не знам. Това не е нещо, което обикновено правим – отвърна той и се приближи с крачка към нея. – Знам, че сигурно няма да ми повярваш, но аз всъщност не исках да те нараня.

– Определено не ти вярвам – каза Елара и присви очи.

Той погледна встрани, но тя можеше да се закълне, че видя проблясък на болка в очите му. Знаеше, че това е невъзможно – той беше Алдореанец, принц на Ледената Нация и беше същият този, който я бе отвлякъл от дома ѝ и хвърлил право в краката на кралица Алеса. Въпреки всичко това, непознато чувство свиваше вътрешностите ѝ. Нещо ѝ нашепваше, че той казва истината и това силно я тревожеше.

Терон се приближи с още една крачка към нея и тя видимо потрепна. Той се закова на мястото си и я погледна в очите.

– Няма да те нараня, имаш думата ми.

– Това не ми вдъхват особено доверие. Не беше ли ти този, който ме взе от дома ми и ме доведе тук? – отвърна му тя, като се опитваше да държи страха си далеч от изражението и гласа си.

Той беше по-голям и по-силен и тя знаеше, че е способен да счупи врата ѝ като съчка, ако поиска. Елара не се плашеше лесно, но и не беше глупава – намираше се в заключена стая с принца на враговете им. Баща ѝ ѝ бе разказвал ужасяващи истории за битките, в които влизаха с Алдорианците и Елара от малка знаеше, колко кръвожаден беше този народ. Баща ѝ казваше, че често в името на мира, трябва да се пролее кръв. Той твърдеше, че Алдорианците желаят единствено да плячкосат страната им и дори да искат, да сключат примирие с тях, това би било невъзможно.

Кралство Летуриа, от което идваше Елара се намираше в местност, където магията се беше пропила дълбоко в земята. Природата ги даряваше с ценните си дарове година след година и поданиците ѝ не познаваха лишения. Драконите бяха живи и топлеха земята с дъха си. В Летуриа никога не пролазваха ледените пръсти на зимата и затова Елара не познаваше студа.
Кралство Алдориа, от своя страна, беше ледена пустош населявана от студени хора и магове, които имаха най-различни сили. Тази, която най-много плашеше баща ѝ беше магията, която караше ледовете да се движат към техните земи. Тя знаеше, че ако грамадните ледени блокове стигнеха до кралството им, дори драконите нямаше да могат да ги разтопят с горещия си дъх, ледовете щяха да задушат земята и да впримчат животворната ѝ магия в ледената си клопка. Тогава и Летуриа щеше да стане ледена пустош, също като Алдориа. Това ѝ бе разказвал баща ѝ и тя му бе вярвала.
Терон въздъхна, вероятно видял вътрешната борба изписана на лицето ѝ.

– Ще постеля наметката си в отсрещния ъгъл на стаята и се кълна в трона, че няма да те докосна. Може да ме мислиш за чудовище, но ти обещавам, че никога не съм имал намерението да те нараня. Можеш да спиш спокойно тази нощ, без да се тревожиш за мен.

– Действията говорят повече от думите. Запомни само, че сънят ми е лек и чувам всичко, веднага ще разбера, ако си намислил нещо. – Тя знаеше, че това е празна заплаха и в момента, в който затвореше очи дори глутница гладни вълци нямаше да могат да я събудят с тракащите си челюсти.

Терон не ѝ отвърна, а се запъти към отсрещната страна на помещението. Съблече дългата си сива, кожена наметка и седна върху нея с гръб към стената, после отправи поглед през прозореца. Принцесата на Летуриа усети клепачите си натежали от умора и най-накрая се предаде на изтощението.

Слънцето вече се издигаше над хоризонта, когато Елара отвори очи. Не можеше да си поеме дъх, не спа добре през нощта и се страхуваше да погледне към Терон. Радваше я единствено мисълта, че той все пак не я бе удушил в съня ѝ. Тя стъпи на студената земя и протегна ръце над главата си. Мигновено усети парещата болка, която се изстреля от рамото ѝ. Тя неволно ахна по-силно, отколкото ѝ се искаше и веднага стрелна поглед към Терон. Той седеше с кръстосани крака на земята и я гледаше с искрена загриженост в очите. Изправи се и тръгна към нея, спря само на метър от леглото и ѝ каза:

– Не се страхувай, принцесо. Искам само да погледна раната на рамото ти. Опасявам се, че може да е инфектирана.

– Нямам нужда от твоята помощ.

– Може и да имаш. Ако ноктите на пантерата са били отровни може да умреш.

– Добре, тогава няма да бъда принудена да прекарам още една нощ заключена тук с теб – сопна се Елара като малко дете.

Очите на Терон се разшириха и той понечи да каже нещо, но в този миг и двамата чуха познат звук от дрънкащи ключове и обърнаха погледи към вратата. Терон стоеше неподвижно, дланите му се свиха в юмруци, но той не помръдна. Двама войници отвориха вратата и застанаха от двете ѝ страни, държейки копията си насочени към тях. Три прислужнички влязоха в стаята и оставиха на пода купи с храна, дрехи и две кофи с вода. Терон изръмжа дълбоко, но войниците просто насочиха копията към него и излязоха заднишком от стаята.

Елара не знаеше какво да мисли. Тя стана и държейки дясната си ръка тръгна към храната и дрехите. Имаше плодове, месо, топъл хляб и бутилка с някакъв алкохол, сигурно вино. Дрехите не изглеждаха като нещо, което биха дали на двама затворници. Тя вдигна изящната кремава рокля обшита със злато и спускаща се, от кръста надолу, бяла козина – беше изключително красива. Другото облекло беше мъжко и беше също толкова изкусно ушито като роклята. Терон застана до нея и проговори пръв:

– Искат да ни оженят.

Елара завъртя глава толкова бързо, че вратът ѝ изпука. Тя го погледна поразена и каза:

– Какво говориш? Ти грешиш!

– А, ти не познаваш порядките в Алдориа. Това тук са сватбени одежди. Ако наистина бяхме затворници, щяха да ни завържат за стените в подземието. С тези дрехи ни показват намеренията си и мога само да предполагам защо го правят.

– Тогава ми кажи защо! – извика Елара и отстъпи назад.

– Изглежда, че кралица Алеса иска да принуди баща ти да се предаде. Решила е, че само така ще го убеди, че ти си в безопасност и не сме те екзекутирали.
Главата и рамото на Елара пулсираха от болка, мислите ѝ се рояха като пчели и тя отново не можеше да си поеме дъх. Почувства как се олюлява, стаята се завъртя пред очите ѝ и погледа ѝ се замъгли. Тогава настана тъмнина.

Елара се събуди за втори път тази сутрин и първото нещо, което видя, беше загриженото лице на Терон.

– Принцесо, мисля че раната на гърба ти е силно инфектирана. Не исках да те местя, докато беше в безсъзнание, но трябва да ми позволиш да видя рамото ти – каза принцът и притисна мокро парче плат към челото ѝ.

– Казах ли ти, че мразя да ме наричат така? – Гласът на Елара издращи по гърлото ѝ.

Тя си пое дъх и се опита да се изправи. Болката се заби като ледена висулка в черепа ѝ. Прииска ѝ се да изкрещи и го направи.

— Не се опитвай да ставаш. — Терон стисна леко ръцете ѝ, после се изправи и отиде до купите с храна на пода, взе една от тях и се върна при Елара.

– Това е паста от корени на Оркус. Стражите сигурно са забелязали засъхналата кръв по дрехата ти, защото това е много силно лекарство. Съвсем скоро ще се почувстваш по-добре, само – той се поколеба, – разреши ми да видя раната.

– Прави каквото искаш… – Гласът ѝ бе толкова слаб, че той едва чу думите.

Терон седна на ръба на леглото и бавно я обърна, така че да може да открие рамото ѝ и част от гърба ѝ. Любимата ѝ тъмно-синя рокля беше изпокъсана, изпръскана с кал и пропита с кръв. Той разхлаби връзките, които пристягаха плата на гърба ѝ и смъкна внимателно ръкава на дрехата. Разрезите от ноктите на пантерата, която ги бе нападнала в гората, бяха дълбоки и превръзките бяха напоени с кръв и лимфа. Той внимателно започна да отлепва плата, покриващ раната. Тя изстена силно и ръцете му замръзнаха за момент. Терон взе една от кофите с вода и започна да почиства дълбоките рани. Болката беше ужасна, но тя усети, че той се опитва да бъде възможно най-нежен. Щом привърши с нанасянето на билките, превърза рамото ѝ с чисто парче плат и ѝ помогна да се намести по-удобно на леглото. Елара веднага се почувства по-добре — неприятното туптене, което усещаше в цялото си тяло, започна да изчезва. Той все още седеше на ръба на леглото; тя погледна в дълбоките му сини очи и думите сами се изтърколиха от устата ѝ:

– Благодаря ти, Терон.

Той не вдигна поглед, а само я попита:

– Мразиш ли ме?

Елара се вторачи в него и се зачуди защо ѝ задава този въпрос, тогава се сети за начина, по който той я бе отвлякъл от дома ѝ и я бе влачил през гората.

– Ти ме нарани без основателна причина и аз определено не ти вярвам.

– Разбирам, но ти ще станеш моя съпруга и мое задължение ще бъде да се погрижа да си в безопасност. Обещавам ти също, че ще спечеля доверието ти, дори това да отнеме години. – Той вдигна поглед и я погледна в очите, но Елара имаше чувството, че се взира право в душата ѝ.

Тя усети как потъва в сините му ириси, но после се сепна и каза с груб глас:

– Не можеш да обмисляш сериозно това безумие! Не искам да се омъжвам за никого – нито сега, нито някога.

– Това не е нещо, от което можеш да се откажеш. Ако не се съгласиш да сключим този съюз ще убият и двама ни и мащехата ми ще нападне кралството ти. – Терон изглеждаше напълно убеден в това, което казваше. – Този път тя може и да успее да сломи баща ти и армията му, защото новият ѝ главен генерал владее магията на промъкващите се ледове.
Елара ахна ужасено, после в ума ѝ изникна въпрос.

– Мислех, че кралицата ти е майка.

Терон въздъхна тежко и прокара ръка през гъстата си черната коса.

– Майка ми беше законната владетелка на Алдориа. След смъртта на баща ми се омъжи отново, но новия ѝ съпруг искаше властта за себе си и затова сключи договор с една магьосница, да убие майка ми. Само че той не беше от най-умните хора и накрая магьосницата уби и него. Сега тя седи на трона. Мислех, че знаеш това.

Елара го гледаше изумена, тя не бе чувала тази история, а беше сигурна, че знае всичко, което трябва за враговете си. Дали баща ѝ нарочно не бе изпуснал тези важни подробности от разказите си?

– Тогава… – поколеба се тя, – ти все още ли си принц на Ледената Нация?

– Може да се каже, че съм принц в изгнание. – Лицето на Терон посърна видимо.

– Знам какво ти причиних и съжалявам – продължи той, – но трябва да разбереш, че ти беше моят единствен път към дома и моя народ. Ако не те бях довел в Алдориа, Алеса щеше да убие първо мен, после да намери начин да се отърве и от теб.

– Вместо това те изпрати, за да ме отнемеш от баща ми – каза жлъчно Елара. – Тя ли ти нареди да се отнесеш с мен толкова грубо в гората?

– Не – отвърна с тъга в погледа той. – Тя ме накара.

– Какво говориш? – Елара не разбираше, но една мисъл се промъкна в ума ѝ и тя попита: – Каква е силата на Алеса?

– Тя е Смъртошепнеща – има власт над ума и тялото на другите.

– Тя те е принудила с магията си. – Елара започна да разбира какво се бе случило. – Затова не можа да ни защитиш от нападението на пантерата – това е било извън плана на Алеса.
Терон само кимна.

– Но в това няма никаква логика – понечи да се възпротиви Елара.

– Има, ако знаеш цялата истина. Баща ти казвал ли ти е, че майка ми искаше да обедини двете ни кралства и заедно да създадем една империя? Тя никога не е искала да води война с вашето кралство. Когато бях малък, тя казваше, че имаме много какво да научим и дадем едни на други.

Елара не знаеше какво да каже, всички тези неща, които научаваше сега звучаха по-логично от повечето разкази на баща ѝ. Защо не ѝ бе казал, че с Алдорианците са можели да изградят една мирна и просперираща империя? Знаел е, че това няма да се случи или не е искал да се случи. Тя седеше в меките кожи на леглото и се взираше в ръцете си, опитвайки се да обмисли чутото. Имаше чувството, че са минали часове, когато най-накрая вдигна глава и погледна към лицето на Терон. Той отвърна на погледа ѝ и тя видя цял един нов свят в очите му. Той се доближи до нея и отмести настрани кичур от тъмната ѝ коса, а тя дори не трепна. Елара ахна, когато Терон се наведе и я целуна нежно по устните, тя стоеше като вкаменена, но след миг цялото ѝ тяло се отпусна. Принцът на Ледената Нация и Принцесата на пролетта потънаха в прегръдките си.

Той прекъсна целувката и се опита да каже нещо, но Елара не му позволи. Тя долепи жадно устни до неговите и сложи ръка на врата му. Терон не я спря. Докато целувките им ставаха все по-горещи, Елара усети как тежестта на тревогите ѝ се смъква от раменете. Тя захапа устната му и той изръмжа дълбоко в гърлото си. Вече не беше сигурна в нищо, но сега се чувстваше добре, а тя не се бе чувствала добре от много дълго време, така че всички мисли за вражди и скрити истини излетяха от ума ѝ. Тя искаше да застине в този миг с него, в прегръдките му.

Терон стана по-груб, страст гореше в очите му – събори я на леглото и разкъса бюстието на роклята ѝ с ръце. Тя издърпа бялата му ризата и я свали от тялото му, а той се притисна към нея. Кожата му беше гореща и Елара проследи с пръсти белезите извиващи се по гърдите и гърба му. Той спря да я целува и се вгледа в лицето ѝ, тя се усмихна леко и докосна белега на ключицата му с устни. Нещо проблесна в очите му и той озверя, започна да целува и хапе всяка открита част на кожата ѝ. Силен електричен заряд премина през цялото ѝ тяло. Елара изви гръб и тогава той бавно плъзна ръка по голото бедро под роклята ѝ. Терон я боготвореше с устните и пръстите си. Той я целуваше и хапеше, докато тя не стигна предела на сетивността си. Елара изстена и започна да разкопчава тежкия кожен панталон на Терон.

Той вдигна поглед и поклати глава в беззвучно „не“. Премести ръката ѝ и се захвана със задачата да я освободи от роклята ѝ. Застана над нея наслаждавайки се на гледката. Ръцете му горяха бедрата ѝ, а палците му описваха малки кръгове по кожата. Тя се опитваше да си поеме дъх след целувките му и усещаше как нещо дълбоко в нея се канеше да се запали.

Терон бавно плъзна ръце от бедрата към кръста ѝ. Тя беше напълно гола под него и погледът му я караше да се чувства скъпоценна и желана. Той наведе глава и целуна корема ѝ, след което започна да се спуска по-надолу, хапейки и облизвайки кожата, докато стигна до сърцевината ѝ. Тя изстена силно, а езикът на Терон проникна в нея, докато ръцете му масажираха бедрата ѝ. Желанието и топлината я заливаха като океански вълни. Тя усещаше как дълбоко в нея се надига непозната сила и точно когато си мислеше, че екстазът ще я залее, се случи нещо съвсем неочаквано. Цялото ѝ тяло потрепери яростно и по кожата ѝ се разляха течни пламъци. Терон се отдръпна бързо и се втренчи в нея. Пламъците не горяха кожата ѝ и не ѝ причиняваха болка. Тя почувства силата на непозната магия, която блъскаше по ребрата ѝ. Елара се изправи и понечи да извика, но той я спря.

– Това е Драконов дъх! – каза ѝ с удивление, после лицето му се изкриви от тревога. – Кой друг знае за теб и магията ти?

– Никой, това се случва за пръв път – прошепна Елара, която не смееше да помръдне.

– Добре, така и трябва да си остане. Ако Алеса научи, сигурно ще поиска да те екзекутира веднага. Елара, знаеш ли, че ти и силата ти можете да прекратите тази вражда завинаги? – Терон понечи да хване ръцете ѝ, но тя се дръпна от страх да не го нарани.

– Щом се научиш как да контролираш огъня ще станеш по-силна и от Смъртошепнещата и генерала ѝ – каза той и победоносна усмивка украси лицето му.

Елара не смееше нито да отговори, нито да движи тялото си. Никой в нейната страна не притежаваше магия, освен земята и тя не знаеше нищо за маговете, освен че не можеше да им се има доверие.

– Елара, ако се съгласиш да работим заедно, може и да успеем да сбъднем мечтата на майка ми и да обединим кралствата. Никой повече няма да гладува или да умира в битките между двете ни нации.

Тя го гледаше и виждаше един различен човек от този, който я бе отвлякъл от дома ѝ. Този Терон беше справедлив, изпълнен с надежда и искаше да спре завинаги дългогодишната война. Една единствена мисъл се заформи в ума на Елара и го обсеби – „В името на мира“.