Бързолета

Бързолета – така го наричаха всички в селото. От една страна, защото темата му за разговор неизменно беше свързана с Космоса и мечтата му да лети, а от друга страна – защото опиташ ли да го спреш и попиташ накъде бърза, все казваше – летя, летя… Около 40 годишен, добродушен мъж, на който леката умствена изостаналост му личеше и от самолет. Всички го обичаха, защото помагаше на когото може с каквото може и появата му водеше до покачване на настроението. Затова и битуваше мнението, че срещнеш ли местния талисман – ще ти върви. Особено забавни бяха вечерите в кръчмата, когато всички го слушаха с интерес. А историите, които разказваше увлекателно бяха на границата между реалността и мечтите, за отвъдното, в което всички мечтаехме тайно да надникнем. Бързолетът беше изчел всички налични в библиотеката книги по темата, а и нерядко споделяше с приятелите си странните сънища, които го спохождаха от време на време. Най – интересно ставаше когато говореше за мечтата си да лети като птиците – говореше разпалено, жестикулираше без задръжки и беше толкова убедителен във вярата си, че един ден това ще се случи.

И колкото и да имаше известно съмнение у слушателите му , Бързолетът все пак сбъдна мечтата си.

Беше късен, петъчен следобед. Както обикновено по това време на деня замечтаният мъж си седеше кротко на хълма над селото и в изпълнение на обичайния си ритуал, отправяше горещи молитви към Всевишния да го дари с мечтаната благодат да полети. Този следобед небето беше кърваво червено и в първия момент Бързолетът не забеляза голямото кълбо с винен цвят и ярка светлина, което все повече го доближаваше.

– Сигурно ми се привижда! – каза учуден мъжът, когато странното тяло вече беше много близко до него. Едва успял да разтърка очите си, за да се увери, че вижда добре, когато от вътрешността на кълбото изхвръкна някаква метална мрежа, която го обгърна плътно и го понесе нанякъде.

– А, де – ето ти сега полет ! – мина му набързо през ума, доколкото можеше да се каже, че имаше такъв и доколкото имаше време да осмисли ставащото. Не можеше да се каже, че е уплашен, даже – напротив, чувстваше, че нещо странно става, но по някакъв начин то беше свързано с голямата му мечта, така че – каквото ще да става.

И така започна най – дългият ден в житейската му биография. Нямаше и най – малка престава колко продължи всичко, което му се случваше, но така или иначе, това бе най – странният ден в иначе безличния му живот.

След кратко продължилият му опит за летене, но все пак – полет, развълнуваният мъж се озова в нещо като космически кораб, според неговите представи за такова летателно средство. С интерес разглеждаше всичко наоколо. С не по – малък интерес пък го разглеждаха ,,домакините” – странни ,, прозрачни” същества, на ръст като при хората, но с абсолютно прозрачна кожа. Виждаше се, така да се каже целият им пълнеж. Кой знае защо имаха по три очи, които постоянно се въртяха в орбитите си, независимо едно от друго и покриваха целия периметър на пространството надлъж и на шир. Вместо коса имаха някакви странни ,, бодли ” като на ,, разтревожен“ таралеж, а най – странното, което наистина го впечатли, се случи когато проговориха. Проговориха е силно казано, тъй като нямаше звук. Отваряха си устите като риби на сухо и синкаво – бял дим изписваше във въздуха, всичко онова, което искаха да кажат.

– Много странно! А те дали ще чуят това, което аз казвам и дали ще ме разберат? – помисли си Бързолета, който в никакъв случай нямаше намерение да се отказва от комуникацията с новите си приятели.

– Добре дошъл! – каза един от тях.

– А добра среща! – отвърна на поздрава нашият пътешественик.

За начало му показаха дома си – кръгли, водни, вибриращи легла, огромни монитори, на които се виждаха картини на всички точки от света, джакузита със специална течност, наподобяваща мляко, стая за любов, на която видно беше, че отделяха специално внимание и разбира се накрая го нагостиха с традиционни блюда, за които пък нямаше никаква представа от какви съставки са, защото изглеждаха като коктейл от таблетки , капсули и тинктури – богат асортимент, на когото би завидяла и най – добре заредената наша аптека. Като изключи необичайния вид, трябваше да признае, че си беше вкусно. След като гостът си похапна, се премина към деловия разговор. Любезните домакини му казаха, че ще сбъднат една негова мечта, а от него искат в замяна да сбъдне мечтата на дъщерята на най – уважавания сред тях – да бъде с мъж от човешкия вид.

И, че какво толкова? – каза си наум Бързолета. Ще направим едно добро, зер мечта е това. Кой по – добре от него можеше да знае колко важно е за някого да я сбъдне. Пък и от многото книги, които беше изчел и от неизвестния му за медицината дефект на мозъка, кой знае защо беше убеден, че на никое женско същество не бива да отказваш любов – грехота е.

И така “бартерът” беше в ход.

Качиха го на нещо като бобслей, със три перки като от вентилатор от задната му страна и полетът стартира. Рееше се нашият човек сред гъста космическа мъгла, с интерес разглеждаше прелитащи край него различни небесни тела и други подобни превозни средства. Чудно му беше кой аджеба регулира движението, защото имаше реални ситуации за пътнотранспортни произшествия, но такива така и не се случваше. Преди да тръгне на необичайното си пътешествие му предложиха да му дадат камера да заснима всичко, което пожелае, но го предупредиха, че долу – на земята, снимките няма да се виждат.

– Е, то тогава няма смисъл, не го ли покажеш на приятелите, кой ще ти повярва, че е било истина? – пак на акъла си говореше развълнуваният мъж, който не можеше да реши по – скоро да се отдаде на щастието, които му се случваше или да се ядосва, че няма да може да го сподели със съселяните си. Нямаше реална представа колко продължи това невероятно приключение. Пък и не го вълнуваше особено. Важно беше, че лети и нищо друго нямаше значение.

Когато дойде ред той да изпълни своята част от уговорката, Бързолетът направи всичко по силите си да представи достойно мъжката половина на човечеството. Какво е казала “момата”- историята мълчи.

След като и това приключи, Бързолетът потъна в дълбок, безпаметен сън.

Когато се събуди и се огледа наоколо, с учудване установи, че е на любимото си място на хълма. Потърка очи за да се увери, че не сънува, даже се ощипа за по – сигурно и с бързи стъпки “полетя” към кръчмата, че много имаше да разказва.

После животът продължи по обичайния си ход. Всяка вечер в кръчмата “пътешественикът” разказваше отново и отново как беше сбъднал мечтата си. Мъжете, понаправили глави, къде му вярваха, къде – не, някои открито му се подиграваха и го наричаха ,”фантазьор”, което пък изобщо не го обиждаше – той си знаеше, че преживяното от него е истина и си беше щастлив по – своему.

Пак петък вечер, след 5 години, когато в кръчмата отново център на вниманието беше Бързолетът и неговата “извънземна” история, на вратата се почука.

– Кой ли може да е пък сега? И защо ли ще чука, кръчма е това – вратата е отворена за всекиго – помисли си Бързолета, който беше най – близо и стана да отвори.

На прага се усмихваше едно ефирно, прозрачно същество, от чиято уста излезе тънка сиво, бяла струйка дим.

– Т.. а..т..к..о…

Последва шум от счупени стъкла – всички, до един бяха изтървали чашите си с ракия на пода и сякаш се бяха вцепенили…завинаги.