Искаш ли да знаеш моята история?

– Искаш ли да знаеш моята история?

Гледах мъжа, който седеше пред мен, как наливаше червената течност в чашата си. Беше красив; движенията му бяха красиви, уверени, привлекателни. В стаята всичко беше подредено и осветено така, че да подчертава нейната красота, като ѝ придаваше още повече сексапил и величие. Представянето му беше впечатляващо. Беше се изложил на много работа и беше точно за онези младежи, които му представляваха интерес.

Бях наистина впечатлен, но в същото време и отегчен от представянето му. По някаква причина очаквах по-зрял човек с по-дълбок подход. А това изглеждаше като спектакъл в детска градина.

След като си наля чашата с нещо, което изглеждаше като кръв, а не като разреден сок с някакъв гъстител, той отново се облегна на стола си, представяйки се пред мен в такава мистерия, че не можах да намеря отговор на въпроса. Имах избор да преъксна играта му или да го оставя да я довърши. Реших да не го късам. Той беше се подготвял за нея толкова дълго.

– Слушам те.

Отговорих така, за да изглеждам достатъчно уверен, но не и заплашителен.

Той започна отдалеч, от някакви древни времена и предци, вплитайки в историята си, като оправдание за действията, древните инстинкти на хищниците, лова, величието на живота, жаждата и желанието за вечност. Много думи той взе от книги, аз дори разпознавах цитати понякога.

Слушах го и си помислих как се е случило така, че в град, където ловът в името на оцеляването вече няма смисъл, се е появил такъв полупечен вампир, който източва кръв от деца и го нарича «древен инстинкт». Станциите за синтез на кръв отдавна са отворени за вампири, ако искат да се поглезят с нея. И беше безопасно да ги използват, за разлика от хората, които винаги са болни от нещо.

Този красавец всъщност не искаше да се поглези с кръв. Той искаше да почувства сила и избираше да се храни от деца, слаби и наивни, които все пак успяваха да останат вярващи в добрата приказка във Фироками. Използваше разбити деца, които искаха топлина и любов, беззащитни в мечтите си.

И за него аз изглеждах лесна плячка и изключително важна. Е, разбира се, един от Властите се беше приближил до него и беше дошъл сам, самоуверен, без да знае истинската му сила, която е да опиянява и зашеметява онези, които се озоват в неговите имения.

Той също не си правеше труда да си смени облеклото, вярвайки, че ще бъда съблазнен от откровената му красота, която беше малко приказна. Той излъчвал един и същ образ, когато се появявал пред децата, със своите отчетливи движения, като всяко накланяне на главата и всяко помахване на ръката му били направени с изключителна точност, така че пръстените на пръстите му блестели, и обицата блестяла с рубинов цвят.

Разбира се, децата доброволно идвали при него и доброволно му позволявали да се напие, опиянени не само от веществата, които той предлагал, но и от илюзиите за богатство, красота и вечен живот, без да получат нищо в замяна.

Беше трудно да го открие. Фироками е голям град и той успешно криеше телата сред останалите мъртви. Но не само появата на телата го издала, а и загубите, които нанасял, били забелязани от града и истинските хищници, които усетили, че някой ловува на тяхна територия. Това било като да забележиш лека липса на симетрия в модела, след което започваш да се вглеждаш.

Не се хваля, но добре знам как да наблюдавам. Това беше лесно да поправя работата му, така че правилните хора да я забележат. По-точно не хора. Той криеше, а аз изваждах наяве. И посочих пътя с трохи хляб на онези, които разбират по-добре от мен как да наказват вампири. Така че това не е моята работа, а на тези, които ще се справят с него по-жестоко от мен.

– Сега ли ме разбираш?

Не, не разбирах. Аз съм хищник, не разбирам оправданията на жертвите, както не разбирам кога жертвата смята себе си за хищник. Той изцяло пропиляваше блясъка си върху мен. Колко напразно е пропиляно времето, което можеше да бъде използвано за собственото му спасяване, а не за приказките, че същността на вампира е да убива, че не може да контролира това желание и че той е бил мек с тези, които са искали да дадат на него, благородния, своята кръв.

Фироками е пълен с вампири. Опасни, мощни, вампири, сливащи се със сенките и вампири, сливащи се с хората. Способни да разпръснат отряд на Властите и с диво и необуздано желание да вдигнат мъртвите от гробовете им. Древни вампири.

Може би това е разликата? С древността идва мъдростта и те не убиват заради прищявка и измислена, красива, всеотговаряща небивалица, деца и младите, които още не са доживели четиринадесетия си рожден ден, и живеят с вяра в приказка.

Позволих си да се усмихна, когато забелязах, че този, който се представяше за истински вампир, осъзна, че е вдишал парализиращ газ. Да, това беше ирония от моя страна. Можеше да се мине и без газ, но реших да играя на сигурно. В този район често има задръствания, но засега трябва да играем безопасно и по ирония на съдбата да отразяваме действията на детеубиеца.

– Сега другите ще се погрижат за теб, ще се радват да слушат твоята история.

Казах, изправяйки се и слушайки.

Веркин никога не е знаел как да спира тихо. И сега е време да напусна ловните полета, сега е време за Властите и древния опасен Веркин, който знае, че мъдростта означава да работиш за града, за хората му, а не срещу него, и не може да търпи театралност. И той, като всички Властите, не обича, когато децата са наранени, и наистина няма да му хареса това малко момиченце, което лежи на масата зад екрана на театъра и кърви.

Изглежда, че този вампир също добре познава звука от спирачките на колата на Веркин, този, който вероятно е родил самия Дракула.

Време ми е да тръгвам. Това изобщо не е моя работа. Това е дело на Древните.