Командирски дневник

Ден 0

Пристигна строго секретна заповед.Отиваме на мисия.Ще пазим някакви сондьори.Имаме 10 дни за изпълнение на задачата.Ако не успея ще ме разжалват.Заповедта трябва да се изяде…Направих го.Имаше вкус на вафли.По – добре е предишната го докарваше на препечено синьо сирене.

Ден 1

Приземихме се по график. Колоната тръгна…Колоната спря.Местните ни посрещат с хляб и сол.Кой ли им е казал за тази идиотска традиция.Изнасят някакви речи.Не ги слушам изключих си преводача.Нека сержант се оправя с тези дипломатически глупости.

Тъпака взе, че смръкна от белия прах върху хляба.Сега е под карантина и чакаме кръвните тестове от лабораторията.

Не било кокаин а най-обикновена сол.Неадекватното държание на Сержант се дължало на факта че е пиян.

Докато чакаме резултатите деня свърши.

Ден 2

Редник ме събуди два часа преди алармата.Браво, похвална самоинициатива. Сега ще наваксаме забавянето от вчера.

Не можем да тръгнем, някои е откраднал гумите.Подозирам местните.Главното командване не ми дава да разстрелям никого –пазим дружеските отношения. Наредено ни е да впишем липсващите гуми като подаръци за местните.

Заменяме колелата с вериги, да ги видя сега как ще ги откраднат.Отиде ни целия ден.Утре тръгваме, ако трябва личният състав ще носи техниката на ръце.

Ден 3

Всички станаха на време.Отмених закуската, трябва да пестим време. Кук и Сержанта протестират.Заплаших ги, че ще отменя и обяда и веднага се кротнаха.Тръгнахме и …Как по дяволите успяха да направят верижна катастрофа?

Аха някои е откраднал спирачната течност.Сигурно е Сержант говедото все гледа да се сдобие по някакъв начин с алкохол.Сигурно е “сварил” спирачната течност на ракия.Само да имах доказателство…

Така, наредих да запълнят спирачните системи с олио от кухнята.Кук ме заплаши че от сега на татък ще ядем само варена храна.

Тръгваме…Спираме.Редник е оставил двигателя да работи докато подменяме спирачната течност с масло и системата за безопасно шофиране блокира двигателя. Не разрешава да се шофира повече от шест часа без почивка. Мамка му, и този ден отиде по дяволите.

Ден 4

Станах в три часа сутринта.Промъкнах се в радио рубката на Свързочник и задействах протокола за учебна тревога.

Еха как наскачаха всички.Тръгнахме за по малко от петнадесет минути.Да, напуснахме проклетият град.

Егати скапаното място, във всеки град има една и съща тъпа статуя.

Обаче се движим добре.Ако се вярва на списъка от разузнаването сме минали през поне десет градчета.

Ама че работа.настигнахме някаква моторизирана колона.Някой от нашите се е заблудил и е навлязъл в моя сектор или пък са врагове… Стрелят по нас – врагове.

Тъпотия!Това е Сержант, как по дяволите се е озовал пред нас та той караше последният камион.

Мамка му.Въртели сме се в кръг докато се настигнем сами.Онези идиоти от разузнаването всичко са объркали.Ще ги дам на военен съд.Всички ще разстрелям…

Губят ми се минути.Ефрейтор каза, че съм буйствал и се е наложило да ме простреля с успокоително за слонове.

Оня мазник доктора се домъкна.Войниците били пред бунт, а аз не мога никого да разстрелям.Командването забранява – гадост. Доктора иска за подложи на терапия всички за да тушира натрупаното напрежение.Съгласих се.

Ден 5

А така.Терапията на доктора даде резултата…Всички са на тровени и имат разстройство.Прав бях за сержанта оказва се че и Док е вътре.Направили са алкохол от спирачната течност – глупаци. Сега всички дрискат като съдрани а лекарства няма.Доктор раздава успокоителни, не че помагат ама поне на никого не му пука.

Ситуацията за почва да смърди.Още един ден в тоя скапан град.

Ден 6

Къде са всички? Дезертира ли са.Знаех си!Сега вече ще има разстрел.Първо обаче да уведомя командването.

Я, Ефрейтор бил тук.Уф, никои не е избягал.Помагат на местните за пари.Доктора им предписал да си намерят компания а местните момичета вдигнали цените.Обаче се носи слух че имали по четири цици…еха дали и аз да не поработя.

Да, ама някои трябва да дава дежурство.Тежка е офицерската фуражка…Ех четири цици…

Ден 7

Сега пък карантина. Всички са хванали срамна болест от местните, освен Ефрейтор – все забравям че е жена.Доктора обещава да направи силен антибиотичен коктейл които ще вдигне всички на крак за три часа.

Не му вярвам, отивам да си доспя.

Май имам халюцинации. Колоната се движи и аз съм яхнал водещият танк все едно е кон…Не не халюцинация движим се. Еха може и да се справим макар че са останали само три дни.Я да се свържа с командването…

Пак ми се губят минути…някъде към половин част.Ефрейтор пак ме е простреляла с успокоително. Ефирът е пълен с някаква долнопробна земна чалга която пречи на комуникациите.Ефрейтор разправя че съм щял да удуша Свързочник когато по радиото зазвучала “Камъните падат” – мразя я тая песен.

Опа…Върховното командване излезе на свръзка…мамка му имаме спешен код за евакуация. Трябва спешно да напуснем планетата до дванадесет часа иначе ще ни изоставят тук.Добре че не сме стигнали много далеч.

Учудващо е каква скорост може да развие една моторизирана колона и то на заден ход. Само три часа и сме отново на космодрума.

Ден 7.1

В космосa сме.Върховното командване ни похвали за експедитивната евакуация.Няма да ме разжалват.може дори да ми дадат медал.