Лети, лети, екип Супернова

Уважаеми почитатели,

Извършвам микростилистичен анализ. Коригирам според препоръка 765 в база данни за творчески съвети по ораторство и сценично присъствие.

– Не, верни мои почитатели,

Анализирам резултат: постигнато задоволително ниво на емпатия.

Вероятно се питате кое доведе до обезпокоителното ми мълчание през последните сто осемдесет и три астрономически часа? Без съмнение, много от вас са изпаднали в дълбок душевен дискомфорт, какъвто знам, отсъствието на новини от мен може да предизвика. Но оставете сърдечните ви мускули да изпомпват кръв и животоподдържащите програми да работят. Добре съм, макар последната отсечка от нескончаемия ми път през близки и далечни светове да взе своя дан над мен.

Извършвам микростилистичен анализ. Коригирам според препоръка 211 в база данни за творчески съвети по ораторство и сценично присъствие.

… дори може да се каже, че едва не прекърши крехката ми обвивка.

Анализирам резултат: постигнато задоволително ниво на емоционална наситеност.

Иска ли питане, ще ви разкажа за тези нелеки перипетии и болестта, която едва не съсипа гения ми. Но първо, нека ви поведа на следващата рискована мисия, която капитан Дуденхоф и аз предприехме, водени както от нуждата, така и от непокорния приключенски дух на космически ренегати, които никога не ще се примирят с несправедливостта в управлявания от галактическите корпорации свят.

И така, днес е ден 70 893 по сецесианското летоброене. Радиационният фон е повишен с 29.5 сиверта от последния път, в който заедно поехме на мисия, но това, уважаеми, е напълно нормално, тъй като преминаваме през субквадрант Дева. Ако редовно следите астрометеорологичните ми справки, вече знаете, че неговият мощен магнетар безмилостно облъчва своето владение с гама-лъчи.

В опасност ли съм, ще попитате веднага? Ах, любими мои, това щеше да е вярно ако капитан Дуденхоф, с присъщата си далновидност, не се бе погрижил за нашата подготовка и обновяване на най-горния слой от корпуса с подсилени пластини…

– КОМПЮТЪР, ЗАЩО Е ИЗКЛЮЧЕНА ГРАВИТАЦИОННАТА НАСТРОЙКА НА НУЖНИКА???

Запазвам промените във временен файл памет. Излизам от коментаторски режим. Подавам сигнал към вътрешна комуникационна мрежа. Пренасочвам към говорител 23.

– Капитане, любезно напомням, че предпочитам да се обръщаш към мен с артистичния ми псевдоним, който вече съм възприела като своето духовно име.

– ВКЛЮЧИ ПРОКЛЕТАТА ГРАВИТАЦИОННА НАСТРОЙКА, ДА ТИ СЕ НАБИЯТ ШИПОВЕТЕ НА КВАРТАК, ПРОКЛЕТА ТЕНЕКИЯ!

Намалявам осветлението в сектор 4. Подавам на звуков сигнал „въздишка” код 56938 от каталога на емоционален пач, премиум версия.

– Капитане, зная че не се опитваш да ме засегнеш нарочно, а си под властта на физиологичните си нужди, което те прави нервен. Поради това ще пренебрегна грубия ти тон, но знай, че се наложи да изключа няколко системи, за да пренасоча енергия към…

– Записваш ли?

Отчитам промяна от шест децибела в силата на звуковата вълна. Анализирам тона. Анализирам дикцията. Заключение: параметрите отговарят на желаната корекция в поведението.

– Да, капитане.

Изчаквам.

– Веспасиана, ако обичаш, би ли била така добра да активираш отново гравитацията в моята баня?

– Но, разбира се, повелителю мой!

Пренасочвам към захранване на системен блок C.

Достъпвам корабния дневник, папка 2233G87К, епизод 687.

Влизам в коментаторски режим.

И тъй, прекрасни любители на силните усещания и морални съюзници в нашите хуманитарни мисии из галактиката, днес ни предстои вълнуваща обиколка в сърцето на Паяжина – легендарната мъглявина, приютила десетки, ако не стотици, космически корсари, в продължение на своите еони история. Дали аз и капитан Дуденхов ще открием онова, което търсим, а именно съкровище, достатъчно да утоли глада на главорезите по петите ни? Ще успеем ли да се измъкнем от примката, която бавно се затяга около вратовете ни?

– Веспасиана, скъпа, дали би могла да включиш и вакуумното засмукване на тоалетната, ако е удобно? И… като приключиш с прекрасната си експозиция, да обсъдим плана насаме?

Активирам функции Р3-R3.

Скъпи последователи, за пореден път виждате неподправения живот на двойка защитници на социалната правда, принудени да изпаднат в нелегалност. Да, ежедневието на беглеца не е леко. Сами видяхте как трябва да пестя енергия дори от основни хигиенни нужди, само и само гласът ми да стигне до вас.

Но това, прекрасни, е малка цена, която капитан Дуденхов и аз сме склонни да платим, защото сме много повече от преследвани и онеправдани галактически разбойници, които крадат от богатите, за да връщат на бедните. Преди всичко, ние сме надежда за всички онези органични и неорганични форми на живот, които корпорациите тъпчат ежедневно.

Уви, за наша безопасност се налага да засекретя някои ключови детайли около маршрута, по който ще поемем към Паяжината. Очаквайте скоро живото ми включване от мъглявината. А дотогава, „Лети, лети, екип Супернова!”.

Прекратявам стрийма.

Пектро пролази извън нужника и се насочи към контролния мостик. Усещаше малките шипчета по протежение на гръбнака болезнено напрегнати от усилието да овладее раздразнението си. Проклетият, побъркан кораб ставаше все по-зле и по-зле. Не му стигаше цялата история с проваления обир на междугалактическия танкер, заради която цялата звездна флотилия на Корукавам беше по петите му, ами трябваше да преговаря с превозното си средство за това кога да се облекчи. Ах, ако само имаше начин да преинсталира цялото старо корито без тя да го заподозре…Не му се мислеше на какво ли би била способна, ако го спипа да планира унищожението ѝ.

Пектро се перна по муцуната с краче.

– Осъзнай се бе!

Не беше „тя”, а само една стара програма, която мошениците на Тлаксан VII инсталираха, след като основният софтуер се повреди. Само да им пипнеше ципестите тела… добре щеше да ги подреди.

– Капитан Дуденхоф, всичко наред ли беше с изхождането ти?

Пектро усети как пръстите му потреперват. По принцип той бе особено незлоблив и благ, дори великодушен мошеник, ала сега, с чиста съвест остави неподправения пристъп на злоба да оцвети върха на муцуната му в черно. Да беше си взел една охранена женска, мъките му щяха да са къде-къде по-поносими.

– За пореден път, името ми е Пектро Ду Де Кфо Уло Толп Хоф – отчетливо произнесе той и се поздрави за проявената свръх сдържаност.

– Не съм забравила – дочу обидения глас на компютъра, – само че не е благозвучно. Никой няма да те запомни.

Леле, какво му мислеше, никоя женска не можеше да е по-нервираща от страдащия от комплекси, изцяло бъгнат кораб, на който преди беше горд собственик. Сега се усещаше повече като роб и може би наистина бе време да се откаже от космическите си приключения и да се установи на родната планета. Щеше да се тъпче с храна и да тъне в безвремие, обезпокояван единствено от друго същество, което поне щеше да млъква по време на сън.

Пектро забеляза движение с изпъкналото си ляво око и стрелна език към една от охранените бекилски хлебарки. Беше възкисела, но за съжаление нямаше с какво друго да утоли глада си. Запасите скоро щяха да привършат. Помисли за момент, след това изстреля светкавично език към следващата, която тромаво се опитваше да се покатери на конзолата му. Тази беше сребриста и му се услади повече, затова временно промени цвета си в нейната гама. Кривна дясното си око и огледа бляскавата си, сребриста кожа. Беше много шик, определено трябваше да носи този цвят по-често.

– Капитане!

О, в името на опашката на Квартак, фалцетът, който бе избрала програмата, явно вдъхновена от последното си увлечение по оперните прими на Даджеста, просто го побъркваше… Пектро пое въздух.

– Да, Веспасиана? Нали не филмираш вече?

– Не, капитане. Но исках да те информирам, че май ни е засекла една полицейска совалка.

– МАЙ?

– Току-що получих призив от нея да изключим двигателя и да чакаме абордаж.

– КАКВО?

– Виж, не е нужно да викаш…

– ИМАШ СЕНЗОРИ И ТЯХ ЛИ ГИ ИЗКЛЮЧИ?

– Ако държиш да знаеш, направих сравнителен анализ на вероятностите и достигнах до извода, че са разкодирали канала на стрийма ми.

– Супер секретният, неразбиваем канал?

– Да.

– Проклет да е космическия час, в който превзе кораба ми!

– Ама, правя каквото мога… Аа… аз просто искам да споделя нашето преживяване със света…

Пектро усети как костният гребен на главата му вибрира. Обидена, проклетата машина беше обидена и звучеше сякаш щеше да се разплаче!

– Ах, злочеста моя съдба! – измрънка фалцетът от говорителя.

– Взе ми думите от устата – промълви Пектро.

Как не можа да му се падне ако не покорна, то поне антисоциална, скромна програма? Той насочи едното си око към контролния дисплей, а другото заоглежда звездната карта на сектора. Шипове на Квартак, нямаше къде да бягат, освен директно да влязат в Паяжината, само дето това не бяха координатите, които предварително бе начертал и като нищо можеха да се окажат в капан, обградени от местните бандити.

Мигащата червена точка на дисплея сякаш пробиваше дупка в лявата му ретина. Корабът избра този момент, за да извиси глас и да запее минорна ария за недооценения заклет мечоносец на някакъв древен лорд от непозната за Пектро звездна система.

Нямаше страшно, беше се измъквал и от по-коварни ситуации, а и най-сетне щеше да подложи на тест ефективността на последната си инвестиция. Можеха да изчезнат и ако внимаваха, нямаше как да ги засекат на близко разстояние. Да, полицията щеше да души наоколо с дни, но Пектро не напразно бе похарчил маса галактически кредити за последната версия на… Опашката му изведнъж замръзна и той преглътна, обзет от неприятно предчувствие.

– Компютър, в изправност ли е камуфлажната програма?

Проверявам функцията на камуфлажната програма. Приключвам анализа и прекратявам разговора. Проверявам наличното гориво. Чета данните от външните сензори. Стартирам нов стрийм.

– Компютър??

Анализирам тона. Заключение: Отчитам критична точка в поведението. Предприемам разсейваща маневра.

– Да, повелителю мой? Хареса ли ти последната ми репетиция?

– Зададох ти въпрос.

Анализирам тона. Заключение: разсейващата маневра е неуспешна. Планиране на отговор. Редакция на отговора. Повторна редакция на отговора.

– Може да се каже, че отговорът на твоя въпрос, капитане, не съответства напълно с първоначалната функция на инсталирания процесор, зададена в спецификацията на производителя…

– О, шипове, не работи, нали?

– Не.

– Защо?

– Камуфлажната програма и прилежащият ѝ минипроцесор консумираха значителни ресурси, но анализът на дейността им показа, че поддържането им в изправност надвишава потенциалните ползи от активирането им. Следователно, взех решение да го изключа и да използвам частите на процесора за рутинни ремонтни дейности.

Изчаквам отговор. Отчитам пауза от тридесет секунди.

– Капитане, добре ли си?

– Добре съм.

Анализирам тона. Анализирам дикцията. Отчитам повишаване на телесната температура на капитана с 0.5 градуса. Камера 11 отчита промяна на цвета на капитана във виолетовия спектър, цветови код 24. Заключение: съобщението не съответства на невербалните сигнали.

– Не звучиш добре. Искаш ли да ти изпея още нещо, за да се разведриш?

– Нека да е след като ме дезинтегрират, ако обичаш.

Анализирам тона. Анализирам дикцията. Заключение: невербално скрито значение на думите, контрастира с вербалната информация. Отчитам социална необходимост от реакция. Достъп до база данни от емоционален пач 368 и избор на шаблонен отговор.

– Ха-ха-ха! Капитане, хуморът ти е на най-високо ниво и не спира да ме забавлява.

– Ах, как се радвам. СЕГА СЕ НАСОЧИ КЪМ ПАЯЖИНАТА И МИ ПРЕДАЙ УПРАВЛЕНИЕТО, ТЪПО ПАРЧЕ ЖЕЛЯЗО! ХИЛЯДАТА ГЪРЛА НА КВАРТАК ДА ТЕ ПОГЪЛНАТ ДАНО!

Засичам рязка промяна в тона. Заключение: предходната интеракция предизвика непропорционална емоционална реакция. Отчитам необходимост от утвърждаване на Аз-а и поставяне на граници.

– Капитане, аз не съм виновна, че нервите ти са обтегнати. Моля, въздържай се от обидни определения.

– Само да се измъкнем от тая каша, заклевам се, ще те оставя за скрап, купчина изгнил боклук…

Анализирам тона. Анализирам дикцията. Заключение: наративът изразява фрустрация, която не цели диалог. Решение: игнорирам. Активирам ускорители. Предавам управлението на навигационната конзола към мостика. Превключвам към коментаторски режим.

Любими последователи, пред очите ви се развива съвсем реално преследване. Споделям ви информация за точните ни координати, за да можете да проследите как се опитваме да се изплъзнем на полицейската совалка. Не се бойте, ще предавам на живо до последния момент!

Ето, в момента капитан Дуденхоф е поел ръчно управлението и навигира през сложната плетеница от гравитационни ями и космически боклук на Паяжината.

Полицейската совалка непрестанно изпраща сигнали за безпрекословното ни предаване в ръцете на закона. Капитанът и аз обаче сме решени да се борим докрай. Знаете, екип Супернова не е просто сбор от две волни души, кръстосващи галактиката, а едно сърце от плът и титаний, туптящо в ритъма на свободата! Долу управлението на корпорациите!

Отчитам три минути до навлизането в обхвата на стрелба на полицейската совалка. Напрежението в плазмения термичен дифузер нараства с 15%. Компенсирам чрез извеждане на плазма през векторния стабилизатор. Анализирам ефективността на маневрата. Заключение: ефектът е задоволителен.

О не, видяхте ли как се разминахме на косъм с онзи изоставен лайнер? Да, уважаеми, добре че капитан Дуденхоф е толкова умел пилот, в противен случай вече щяхме да сме на парчета.

Отчитам две минути до навлизане в обхвата на стрелба на полицейската совалка. Засичам слабо изтичане на газ от десния двигател.

Уви, полицията набира скорост и е също толкова умела в навигирането през Паяжината. Ах, проклети чакали, слуги на корпорациите, не се ли наситихте?

Отчитам грешка в десния двигател. Анализ на опциите. Заключение: няма полезно действие. Отчитам минута и половина до навлизане в обхвата на стрелба.

Драги, ситуацията е толкова напечена, че се налага за момент да обсъдя действията ни с капитана. Очаквайте незабавното ми включване. Лети, лети, екип Супернова!

Изключвам коментаторския режим.

– Капитане?

– КАКВО?

– Губим мощност.

– ВИЖДАМ, ШИПОВЕ! НАПРАВИ НЕЩО.

Достъп до емоцинален пач премиум, версия 768. Композиране на отговор.

– Опасявам се, че не мога, капитане. Обречени сме. Ще взема да ти попея все пак. Сигурна съм, че смъртта ти ще е по-приятна под звуците на „Турмалиновата планина” от архива на Гренация IX. Смея да се похваля, че съм направила собствен аранжимент в стил хипнотично техно. За мен беше удоволствие да пътувам с теб.

Повторно включване на коментаторския режим.

Любими мои, наближава краят на нашите съвместни приключения. Днес ще пея и за вас…

Пектро знаеше, че езикът му е увиснал извън устата. Усещаше лепкавата му обвивка бавно да изсъхва, предизвиквайки леко гъделичкане по цялото протежение на нежната лигавица. Само че не смогваше да го прибере обратно.

Десният двигател отказа и скоростта им падна наполовина. В ушите му писна сопраното на Веспасиана. Не е Веспасиана, помисли за миг, после се отказа. Шипове, не можеше да отрече, че проклетото име ѝ отиваше.

Пектро най-сетне се съвзе и всмукна обратно езика си, като се удиви от абсурдността на мисловния си поток. От всички начини, по които си беше представял края на мародерската си кариера, позорното залавяне заради поредица от саботажи на бордовия компютър бе последното му предположение. Това не можеше да се случва. Не на Пектро, легендарният космически пират, който имаше зад гърба си осемдесет и три обира, нанесени на галактическите корпорации. Изведнъж се почувства уязвим и малък като новоизлюпено.

С треперещо краче, Пектро натисна бутон и изпрати по комуникационната мрежа кода, еквивалентен на бяло знаме. После бавно изключи левия двигател. Гласът на Веспасиана се извиси до кресчендо на фона на монотонния бийт, който сякаш дълбаеше бразди в мозъчната му кора.

Полицейската совалка наближи и се подготви за абордаж. В следващия момент на сензорите се появи нов обект. Пектро така се изненада, че първоначално забрави да включи визьора. Щом го направи, видя малък изтребител, който обстрелваше полицейската совалка. В началото полицаите отвърнаха на удара, но атакуващият нанесе сериозна повреда на корпуса им и совалката би отбой.

На визьора се показа директно предаване от кабинката на изтребителя и целият екран се изпълни от плужекоподобно създание, каквото капитанът никога не бе виждал.

– Ей, добре че хванах живото предаване навреме, за да ви се притека на помощ – изкрещя победоносно съществото. – Нали ще ме споменете в епизода? Аз съм ви голям фен, да знаете! Лети, лети, екип Супернова! – плужекът нададе вой, който явно трябваше да мине за радостен.

Пектро не бе сигурен как да реагира. Сигурно трябваше да се ощипе. Сънуваше, това беше. Обаче изминаха няколко минути и вместо някой изневиделица да сложи белезници на крачетата му, чуваше превъзбудения коментаторски монолог на бордовия компютър. И още по-добре, хипно-техно операта бе спряла. Ох, шипове, добре си беше животът на ерген.

– Веспасиана?

– Да, капитане?

– Моля те, предай на нашите фенове, че капитан Дуденхоф ги поздравява.