Междугалактическата курва

Тази история прилича на връзка сребърни монети, с каквито моите предци са си плащали- давали са я цялата, не монета по монета, защото тя връзката…историята де, си е ценна като е цяла и също толкова рядка…невероятна, бих казал. Всичко в нея е свързано по един съдбовен начин, затова откъдето и да я започна няма значение, но понеже аз съм като възела във връзката- най-нелепото нещо в историята, ще започна от себе си. Само да ви предупредя, че не съм кой знае какъв умел разказвач, все пак продавам юфка, не съм учил в университет, за да пиша като Конфуций или ораторствам като Поднебесният Мао, но съм длъжен да предам тази история от благодарност, преклонение и най-вече мога смело да кажа- любов към най-силната жена и най- великия човек на тази земя, когото познавам- моята Ми Цу.

Казвам се Сяо Мянтяу и съм роден през 1988-ма година- годината на Дракона, или на Благоденствието, на Императорската сила, както щете я наричайте и търсете каквато решите древна символика, казвам ви историята ми плюе на всичко това- тя е за една курва, която спаси света ни…от моя град- Бънбу (провинция Анхуей), от моето училище и моя клас (седяхме с нея на един чин и може би от там започна всичко, и бях забъркан в тази космическа история). С баща ми и майка ми държим (все още) кварталния ресторант „Божествена юфка” („Шен Мянтяу”). Бях с една от колите ни, оставаха ми две поръчки, когато гигантският розов желиран пелмен (предупредих ви, че не съм голям живописец) се спусна над мен и ме засмука от кабината, от дрехите ми, както си дъвчех с половин бадемова бисквита в устата си. Озовах се чисто гол върху гладкия прозрачен под в нещо като вътрешност на айсберг, само че топъл. Дишах си нормално, явно извънземния пелмен който ме отвлече ме беше проучвал и се беше погрижил да не пукна от задушаване. През него виждах звездите и земята ни и- какво да кажа- те в разни песни като тази там…”Земля в илюминаторе” или за Майор Том добре са си я описали, нямах време да се развълнувам, докато я гледах, защото от телепортацията ли от какво ли ми се приходи по голяма нужда и се заозъртах, а всичко беше гладко и чисто и прозрачно все едно си в скъп хотел от тези дубайските. Както и да е- не се издържаше и свърших работата директно на съвършения под. Хрумна ми, че може би съм първия човек, който ака свободно без скафандър, тръбички, и др. неща в космоса и това- помня ме изпълни с някаква гордост. Седях и се взирах няколко секунди в изпражненията си, в които открих следи от снощната люта камба и сладка царевица. После подът някак ги засмука и отново стана чист и прозрачен. Същевременно под задника ми бликна хладка струйка като от гигантско биде, подми обилно ануса ми, просмука се в пода като в пясък и той пак стана цял и еднакъв. Докато се маех на тия чудеса на извънземната технология, въздуха пред мен се отвори и отсреща видях гола жена седнала на пода също като мен. Явно невидимата преграда се беше отворила и от нейната страна и когато вдигна лице и очите ни се срещнаха аз познах в нея Ми Цу.

Споменах вече, че с нея бяхме съученици от първи клас още. Тя винаги много ме е обичала- не знам и аз защо. Едно, че не съм кой знае какво- нито като външност, нито като мозък (средностатистически китаец, само дето съм от малкото, които не носят очила, защото от дете мразя да чета и това ми спаси очите). От друга страна в края на гимназията се включих в семейния бизнес с юфката, а тя си избра професията на „лунния лъч и цветето” или на „вятърът и струната”, абе просто казано- стана си курва. И то много популярна. Печелеше си честно и добре, имаше си постоянни клиенти, някои доста заможни. Изобщо разбираше си от занаята и както разбрах впоследствие това е главната причина извънземния разум да я избере за своята мисия. Аз за нея бях специален, както и тя за мен- с мен й беше първия път (както и моят, де, аз след Ми Цу всъщност не съм имал кой знае колко сексуални приключения). Може да се каже, че сексът ни раздели с нея. В училище всички ми завиждаха за нейното внимание. Даже няколко пъти ядох бой от едни пичове, които я харесваха, но тя не им пускаше, а все си движеше с мен. Харесваше й да й готвя юфка, да я уча да прави „жабки” с камъчета на реката (няма по-добър от мен на „жабки”- рекорда ми е 24!). Помня, първият път, когато тя успя да направи над 10 жабки- (11 ако трябва да сме точни, макар че последната малко бързо потъна, ама й я признах, за да я окуража), Ми Цу толкова се зарадва, че ми смъкна банските на брега и направи с устата си на онази ми работа неща, от които очите ми се извъртяха и сами заплакаха, и някакъв небивал екстаз ме заля, след който не знаех нито на кой свят, нито на чии хора съм. Та може да се каже, че аз първи осъзнах, колко е добра тая жена в това да причинява върховно удоволствие. После го разбра целия град. А накрая явно и цялата галактика. А това беше само една свирка, представете си какъв щеше да е целия секс…е не и с мен, както казах, точно сексът ни раздели. Решихме първия ни път да бъде по-различен…нестандартен го наречете. Едно че беше зима и нямаше къде (нито у тях нито у нас ставаше, бяхме на 16 години и родителите ни и партията нямаше да го допуснат). И така решихме с нея да отидем на кино. Нарочно си взехме билети за филм за развитието на Китайския комсомол, който знаехме че е задължителен, но салонът ще е празен или зрителите-изпозаспали по седалките. Седнахме на най-задния ред. Когато в салонът се стъмни, пред нас се виждаше само екранът с речите на Лин Бяо, Мао и Дън Сяопин, редуван от паради и масовки по стадионите. По едно време, точно на края на Културната революция, Ми Цу ми разкопча ципа на панталона, бръкна за мъничко вътре и с няколко ловки движения вдигна ракетната ми установка като тези на екрана, после си събу гащичките, пъхна ми ги в устата, запретна поличката си и ме възседна. Вдигнал очи и загледан за миг в прашният прожекционен лъч над мен, усещах миризмата й на жена в ноздрите си влажната и ненаситна като някаква втора вълшебна уста вагина, която се движеше и извиваше красиво върху мен, стягаше леко и отпускаше с вътрешността си, внимаваше да не изпитам болка и само онова неописуемо чувство на приближаване- без мисъл за връщане, на издигане… заедно… забързваме, притиснати, расте…расте…расте…

И изведнъж се случи гадното. Скъса се лентата на апарата, лампите светнаха внезапно. Опитах се да отместя Ми Цу бързо от мен и тогава усетих болката. Вагината й, която до преди малко ме обгръщаше така нежно, сега ме беше стегнала като студено менгеме. Вгледах се в очите й- изглеждаха не по малко уплашени от моите. Горната й уста мълчеше шашнато, докато долната се опитваше да ми отхапе онази работа. Усетихме погледите на зрителите у които заспалия по време на филма комунистически морал сякаш се събуди, като ни видяха така безпомощни. Загърнаха ни грубо с един шлифер, дойде полицейска кола и ни откара в най-близката поликлиника. Там, полицаят остана да ни чака пред вратата на кабинета, а лекарят- благ човек докато още с Ми Цу бяхме един в друг, ни дръпна една образователна лекция „за заклещването по време на полов акт”. „Това е нормално- говореше с мила усмивка докторът- да се получи по време на полов акт (при зрели хора разбира се), когато се появи стресов фактор…може би сте го виждали и при уличните кучета- понякога се заклещват и хората, които не разбират им крещят и ги бият, което не помага, а влошава нещата. Истината е че отключването е просто и то е най-вече в знанието- жените там долу имат два свинктера- мускули свивачи- вагинален и анален, които действат антагонистично, когато единият е свит, другият е отпуснат и обратното. Т.е за да се освободи влагалищния мускул, трябва да се бръкне рязко в дупето на момичето. Казвайки това докторът веднага подкрепи думите си с действия- чух как Ми Цу изстена, когато пръстите му (не знам защо два!?) бързо и грубо влязоха в нея и след миг аз бях свободен от хватката. Докато полицаят ни отвеждаше, успях да видя как докторът продължаваше да ни се усмихва допрял пръсти с миризмата на Ми Цу до носа си.

След това няма какво да описвам подробно, все едно да препиша закона у нас- изключиха ни с Ми Цу от всички училища, родителите ни бяха глобени тежко и посрамени завинаги (отнеха им партийните билети, които- знаете са по-ценни от билетите за рая). С Ми Цу си останахме приятели, но повече за секс между нас не можеше да става дума. Въпросът беше станал политически. Не ни оставаше нищо друго освен всеки от нас да започне работа- аз при моите родители, а тя- най-напред помагаше на майка си, а после излезе сама на улицата.

Майката на Ми Цу беше специалист по Китайски масаж и явно от нея Ми Цу беше научила някои тънкости, които по късно упражняваше и доразработваше и при интимните масажи. Така и не разбрах дали майка й е знаела за нейната същинска работа или не е подозирала, докато вече целия град не говореше за уменията на дъщеря й. Тя никога не осъди дъщеря си. Жената почина от рак преди няколко години и тогава видях Ми Цу да плаче за последен път- след това тя сякаш сложи някаква маска като онези на наложниците на нашите японски съседи- гейшите. Излъчваше непристъпност и студенина, но продължаваше да си върши перфектно работата- да бъде майсторка в довеждането до оргазъм, което я правеше още по-търсена. Започна официално работа към един от регламентираните публични домове. Сещате се, дето ги посещават партийните величия и взимат от тях компаньонки за специалните визити от чужбина.

Но се случи нещо лошо- инцидент, смъртен случай като на боксовите мачове- не можеш да носиш отговорност. Един клиент на Ми Цу починал по време на секс с нея- казват че оргазмът му бил толкова силен, че сърцето му не издържало и се пръснало. Бил много важна клечка и потулиха случая, изкараха го загинал по време на изпълнение на гражданския си дълг. Но на полицаите, които дойдоха да разследват случая им направило впечатление усмивката на лицето му- то сякаш греело- бил най-щастливия труп, който са намирали някога. Имал и няколко следи от убождания по разни части от тялото- като от игли за акупунктура, но нищо друго. Ми Цу от малка винаги носеше две такива игли наследени от майка й, вплетени в косата си, не веднъж ме е облекчавала с тях, когато рамената ме заболят от тежката раница в училище. Може би е решила да ги включи като екстра в любовната игра с партийното величие. Както и да е- размина й се и този път за разлика от на родителите й.

Бащата на Ми Цу беше най-интересната личност, която познавах, казвам беше, защото вече го няма- угасна в поредната лудница, в която го въдвориха, хоспитализираха, диспансеризираха или както там се водеше. За него ще разкажа по-подробно защото историята му има пряка връзка с отвличането ни с Ми Цу от извънземните. Искам и името му да спомена- Ми Таяесикапу, защото макар и непризнат той за мен е велик учен, а аз не познавам много велики учени. Г-н Ми беше астрофизик по професия, част от Екипа на Надеждите на Китай за покорявне на космоса, но след тази работа с мен и Ми Цу в киното го уволниха без право на работа по специлността до края на живота му и той се принуди да се преквалифицира, така да се каже- правеше хороскопи на клиентите на Ми Цу и майка й. Разшири астрофизиката до астрология и езотерика, и така потъвайки в тайните на старите книги, той неусетно разкри и предсказа онова, чието начало започна с нашето отвличане с Ми Цу- Краят на нашия свят.

Спомням си как ми довери шепнешком своите открития, срещу купичка юфка, която му бях занесъл тайно в една от психиатриите, където беше настанен (не даваха на Ми Цу и майка му да го посещават, за да не го „отключват”). Беше след една пиротерапия (доколкото разбрах насила те заразяват с малария, за да получиш треска, която да те освободи от циклофреничните пристъпи и после лекуват маларията- абе малко сбъркана работа, ако мен питате). Не изглеждаше много свеж, изведох го в градината на клиниката- докато ми разказваше другарят Ми непрестанно попиваше течащата си от десния ъгъл на устата слюнка. Историята му наистина си беше за лудница и аз го попитах защо ми я разказва (може би от страх да не се заразя и аз ли с тази лудост). „Защото- каза той най-вероятно ми предстои електрошокова терапия, а след нея нищо няма да е останало от мозъка ми. И защото си добро момче и дъщеря ми Ми Цу още вярва в теб и те обича. И накрая- защото ТОВА Е ИСТИНАТА- СТРАШНАТА И ЕДИНСТВЕНАТА- ЗА ГИБЕЛТА, КОЯТО НИ ОЧАКВА (беше повишил неволно глас, но бързо го върна до шепот, защото предизвика безпокойство у двама пациенти, които бяха застанали под една магнолия един срещу друг със смъкнати панталони и се пикаеха взаимно.

„Планетата Таотие – започна разказа си той (така я беше кръстил- на демонът на Лакомията) е планета-призрак, тя не стои на едно място като другите планети и няма фиксирана орбита. Мести се сама- през пространството на големи разстояния…”

– Как така- попитах, дори аз който имах 3 по астрономия знаех, че това не е възможно.

„Защото самата планета е жива- очите му блестяха, сякаш че още го друсаше маларията- прилича на глава- покрита в по-голямата си част с розов мозък. Поне така беше, когато я забелязах за първи път през 1980-та, докато бях на смяна в обсерваторията. Стоеше в обсега на телескопа около час и докато успея да докладвам за появата й на Ръководството, тя изчезна…координатите, които снех сочеха в пустотатата. Потулиха случая, решиха че съм бил преуморен и превъзбуден като всички учени от космическата надпревара с СССР и американците. Десет години по-късно на 7 април я забелязах отново- появи се по време на излитането на „Чанчжън- 3” и докато всички бяха заковали погледите си в орбиталната ракета, в противоположния квадрант- аз гледах нея, Таотие, планетата-призрак, но този път бях по-предпазлив- не докладвах, а и тя стоя по-кратко, но достатъчно, за да различа някои осезаеми промени. Розовата част-мозъка по главата на планетата беше намаляла и отстъпваше място на сива оголена като костта на стар човешки череп зона. Видях как близо до Таотие изчезна една мъничка планета в съзвездието Лира, за която подозирахме, че има шанс да е обитаема. След това по черепа на планетата-призрак площта на розовия мозък се увеличи. Казах си- това е планета която се храни от другите планети- живота в тях или с нещо друго, което й дава енергия да съществува и да се движи сама дори със свръх-светлинна скорост, защото след като се зареди, отново изчезна. Никой друг от колегите ми и световните учени не я беше забелязал- никакви новини и публикации свързани с нея не излязоха в следващите дни. Това означаваше, че трябваше да действам сам…

Не отричам, че бях заинтригуван или подсъзнателно исках да вдъхна малко надежда у този изстрадал човек, че не е сам, най-малкото чувствах се виновен за неговата лудост и пропадане в кариерата, а и –да имах чувства към дъщеря му.

– Ще дойда пак, за да ми доразкажеш- уверих го приготвяйки се да тръгвам, защото видях, че двама санитари ни приближават. До тогава се постарай да си по-кротък тук тук и не ги предизвиквай излишно, нали? Хареса ли ти юфката?

Той кимна.

– Нещо да предам на Ми Цу?

– Да бъде готова, бъди и ти…те идват!

Удържах на думата си- посетих го след седмица и той на своята- беше се държал мирно и разумно. В резултат се беше отървал само с инсулинова терапия, от която едва ходеше, та се наложи да го придържам под ръка, докато се разхождаме, но мозъкът му беше непокътнат и речта свързана:

– След случката с теб и Ми Цу си направих самоделен телескоп и постоянно следях звездите. Докато чаках Таотие да се появи изчетох много книги свързани с различните митологии и археологически находки, в които се споменават посещения на същества от други светове или „богове”, висша раса, както й да ги наричат. Едно нещо обединяваше всички макар и разнородни текстове, илюстрации и скулптури- навсякъде се споменаваше „жертвоприношението” като акт.

– Не е ли нормално- казах плахо – боговете да искат жертви от нас?

– А защо ти е да искаш жертва от някого, ако си бог и си безсмъртен и имаш всичко?- другарят Ми се усмихна горчиво- освен ако те не са съвършени и не са безсмъртни…Но чуй каква е моята теория: не им трябва самата жертва- тялото, плътта, кръвта, душата, ако щеш, не им трябват…трябва им екстазът – енергията му, с нея се хранят, с нейна помощ тази подобна на избеляваща като коралов риф планета отново ще върне цвета и силата си да минава през пространствата. Хилядолетия наред те са били сред нас, пили са енергията на нашите катарзиси, предизвикани от най-тежката болка, скръб или най-чисто радостно вълнение…постъпвали са така и със съществата на останалите разумни планети, но Таотие планетата призрак е все по-гладна като духовен наркоман, мозъкът й има нужда от все по-силна енергия. Частичките от себе си, които той изпраща до планетите не му доставят винаги качествен екстаз- понякога е достатъчна една жертва, а понякога една цяла планета.

Слушах го и продължаваше да ми звучи налудничаво.

– А не може ли да се хранят с екстаза от изкуството, както ние го правим- музика, филми…хората се разчувстват от тях…

Другарят Ми поклати глава:

– Както беше казал един поет „мастилото не замества кръвта”- жертвата трябва да бъде изстрадана- те влизат в телата ни и поемат екстаза ни и екстаза на околните, които ни гледат, докато ние издъхваме в агония.

Нямаше как да го оборя. Вместо това се замислих, кога за последно съм изпитвал екстаза за който ми говореше старецът. Беше онзи миг в киното, преди да светнат лампите- с нея…

– Ми Цу знае ли тази твоя теория?

Болният кимна:

– Знае и е подготвена…също както и ти.

– Лошо е, ако си прав за всичко това- казах, докато наблюдавах, как санитарите идват за него.

– Лошото е- не, че ще бъда прав, а че нищо не може да се направи. Пази се, синко!- каза той и тръгна сам пред тях.

На следващото свиждане с него видях Ми Цу и майка й. Бяха ги допуснали до свиждане. Ми Цу ми кимна и ми се стори, че очите й ми се усмихнаха. Почувствах се излишен. Вероятно и те. На другарят Ми му бяха направили електрошокова терапия. Сега вече и неговата глава приличаше на планетата-призрак. Той вече не познаваше никой от нас.

След няколко месеца двамата с Ми Цу бяхме отвлечени и сега стояхме един срещу друг- чисто голи във вътрешността на извънземния кораб. Беше все така красива и съблазнителна, като първия път, в който ми позволи да я помилвам.

– Сяо, как се озова тук?- попита ме тя, гласът й звучеше така както ме гледаха очите й- недоверчиво.

– Измъкнаха ме директно от колата, а ти?

– Не помня точно- каза тя малко вяло-…имах среща с мой много близък…клиент.

– Възможно ли е той да те е довел- попитах.

– Напълно- чух авторитетен мъжки глас и нова невидима преграда във въздуха се отвори и през нея влезе облечен в лъскав костюм мъж на възраст около 40 с тъмни очила със златни рамки, сресана прилежно назад гъста прошарена коса и осанка на човек с много пари и влияние.

– Сяо, това е другарят Ни Хан- промълви Ми Цу и почтително наведе глава- това е другарят Сяо, мой приятел и съученик от детинство.

– И първият ти любовник- каза с пренебрежение Ни Хан…не отричай Ми Цу…Ние знаем всичко.

– Другарю Ни Хан- започна тихо Ми Цу.

– Ни Хан го няма вече- прекъсна я мъжът в костюма…Хората на Ни Хан знаеха всичко, но Ние знаем „всичкото” всичко: спомените ви, сънищата ви…знаем и че знаете достатъчно за нас. За екстаза, както вие го наричате, който ни е нужен, за да съществуваме.

Ми Цу мълчеше, но от очите й потекоха сълзи. Явно не е била безразлична към този Ни Хан и е подозирала през цялото време кой е в тялото му, сега вече го беше разбрала и затова заплака, но не знаеше дали другия, към когото имаше чувства- аз съм си аз, или и аз бях нещо друго. Затова заговорих:

– Така е, знаем. Знаем и за какво сме тук най-вероятно- да се самоубием ритуално, за максимален есктаз.

– Не точно- каза мнимият Ни Хан потривайки ръце като играч на зарове, установихме че екстазът на жертвата вече не зарежда съзнанието ни по начина, по който желаем. Ще го обясня с твоя речник на продавач на юфка- както месото на закланото пиле е пълно с хормони на стреса, така и енергията от екстазът на жертвата се замърсява от мъките на страданието…Но виж секса или още по-точното правенето на любов е друга работа- т.нар. от вас „оргазъм” дава много чиста и наситена енергия от висш порядък, която ще ни стигне да възстановим цялото съзнание на планетата ни и да прекосяваме вселената от край до край.

Ми Цу преглътна сълзите си и каза:

– Искате от нас само това- да правим секс?

– Само?- изхили се костюмираният и изведнъж стана сериозен: Искаме оргазми, по горещи от протуберанси, по-мощни и ярки от избухването на свръхнови…непрекъснати, вечни!

– Ние жените можем да свършваме непрекъснато, но мъжете ни не са устроени така- каза Ми Цу и беше права, аз поне не можех веднага, най-малкото трябва да се изпикая преди втория път, а и главичката ми става една чувствителна…абе несъвършени сме си отвсякъде.

– Не забравяй- извънземният продължаваше с превъзходството в тона си, че в тялото вече е друг- много по-висш разум, свързан пряко с цяло колективно съзнание, което може да разкрие много повече функционалности…в превод- колата е същата но шофьорът е много по умел в използването й. Ми Цу ти само кажи- кое тяло предпочиташ за по-силен оргазъм- това в което съм в момента или на Сяо (избрахме двамата- него и Ни Хан, защото видяхме, че само към тях имаш чувства, а сексът с любов е гарант за оргазъм, нали?).

– А защо избрахте точно мен?- сериозността в гласа и студенината по лицето на Ми Цу се бяха върнали.

– Ти си най-добрата в това, което се оказа запазена марка на Вашата планета. Никъде другаде не открихме екстаз от подобен род. Дълго време не го забелязвахме увлечени от силата на жертвения катарзис. Макар, че подозирахме че нещо се случва и частички от нас влизаха в телата на разни индивиди от земната флора и фауна за да се сношават, но честно казано нямаше желания ефект като на един етап от вашата т.нар. еволюция решихме да комбинираме секса със смърт, но резултатът беше незадоволителен при нас, а при вас доведе до загубата на динозаврите…така решихме, че сексът сам по себе си не би могъл да доведе до екстаз, но ето че вие хората ни изненадахте. И така избери си. Докато правиш любов с мен в някое от тези тела, екстазът на оргазма ще се предаде на цялата ми мислеща планета и съзнанието ни ще се възроди както никога.

– И ако избера тялото на Сяо?

– Ще угася съзнанието му и ще се настаня на негово място, това ли искаш?

Аз бях толкова ошашкан, че нямах време дори да възразя, че така делово тук се обсъжда смъртта ми. Ми Цу беше по-бърза:

– Какво ще стане с останалите хора на Земята?

– Ще я превърнем в резерват, от който ще взимаме нови тела и съзнания с умения за екстатичен секс, щом твоите се амортизират. Ясно нали, е кое тяло си избираш? На Ни Хан или на Сяо?

– Това в което си- на Ни Хан.

Костюмираният я погледна с любопитство.

– Мога ли да попитам защо?

– Пенисът на Ни Хан е по-голям- каза спокойно Ми Цу.

– Значи все пак размерът има значение?- усмихна се мъжът.

– Има и всяка жена го знае- усмихна се в отговор хладно Ми Цу и ме погледна, а на мен ми се дощя подът да ме изсмуче като изпражненията ми по-рано днес.

– Тогава- каза извънземният и се съблече изведнъж (и да- онази му работа наистина беше по-голяма от моята) да започваме…

– Какво ще стане със Сяо?- попита Ми Цу, докато се приближаваше към него.

– Ще го убия- отговори извънземният без особено да се замисли.

– Знаеш, че имам чувства към него и това ще ме разстрои и определено ще повлияе на секса с теб. По-добре го върни в Резервата, няма къде да избяга, нали?

– А ако се разприказва?- все едно гледах сцена от мафиотски филм само че мафиотът беше чисто гол и вместо патлак си държеше оная работа.

– Никой няма да му повярва и ще свърши като баща ми, върни го, каза с лек заповеден тон Ми Цу и впи устни в неговите.

Последното, което видях беше погледът й насочен към мен, докато целуваше голият Ни Хан и измъкваше от косата си добре познатите ми игли за акупунктура. Видях я как ми намига и веднага след това изчезнах. Озовах се близо до къщата й и се затичах към нея, разбих вратата и влязох в стаята на баща й, където все още стоеше самоделния му телескоп. На един лист до него имаше координати- вероятно на мястото където последно беше засякъл появата на планетата-призрак Таотие. Обърнах телескопа натам и не след дълго я открих- наистина приличаше на глава с оголен мозък, който чакаше енергията на един божествен оргазъм, за да се разрасне като розов тумор още повече.

Тялото на Ни Хан потреперваше под извиващата се като дим на опиум Ми Цу, оргазмът беше близо, но той не трябваше да е обикновен, трябваше да е свръх-мега-гига-тера-силен оргазъм направо убийствен. Точно преди края Ми Цу включи иглите в действие. Екстазът плъзна по розовите подобни на пелмени образувания на колективното съзнание повел със себе си и смъртта. Тялото на Ни Хан застина в същата възторжена усмивка подобна на онази на партийния секретар от публичния дом в Бънбу.

В онзи момент от опустелия дом на Ми Цу аз Сяо Мянтяу видях как главата на планетата- призрак Таотие избухна едва забележимо като тиха розова пръдня на фона на спокойната чернота на космоса и с нея си отиде и Колективното й Свръхсъзнание. Махнах просълзеното си око от телескопа. Излязох на улицата- живота си беше по старому- хората крачеха с наведени глави покрай бюстовете на Първите, принтираха се нови лозунги за прогрес и величие на партията и страната. А Земята беше спасена от Ми Цу- за мнозина най-яката курва на Бънбу, за мен- единствената ми и истинска любов и жената чиито оргазми озаряваха галактиката. И смятам да си остане такава.