Недоразумение

Жената коленичи до съда с вода пред безжизненото тяло върху подиума. Полите на златистата ѝ роба се разстлаха по пода. Около нея кръглите стени пулсираха със слаба кехлибарена светлина, разпръсната в несиметрични шарки по стените. От тавана висяха преплетени растения, чиито стъбла и листа проблясваха в подобен топъл оттенък.

Тя наведе глава и допря длани до пода, а косите ѝ се свлякоха по раменете. Зашепна неразбираеми слова, между които се открояваха три думи: обичан, изгубен, приет. От коридорите отвърна неясен шепот, сля се с нейния, и нарасна до полу-говор, полу-напяване в монотонен ритъм: обичан, обичан, изгубен, изгубен, приет, приет.

Жената изправи гръб в полумрака и хорът секна. Светлините замряха.

– Домът е готов да приеме костите му обратно.

Гривните ѝ иззвъняха, щом посегна да потопи ръка в съда вода, откъдето извади мокро парче плат, изстиска го и го вдигна над главата си.

– Готови сме да приемем плътта му обратно.

Стените угаснаха напълно – миг, два, три – после светлината им се върна.

– Готови сме – напя хорът.

– Призовавам Хазим, сестра на покойната ми сестра.

– Тук съм, мава̀ Нихам – чу се женски глас.

Млада жена в същите златисти одежди се отдели от тълпата в коридорите и изтича до подиума.

– Бъди ми свидетел ти, Хазим, защото не бяхме благословени с наследници.

– Ще свидетелствам, мава̀.

Нихам заговори без да се обръща.

– Пред свидетел предавам останките на Давид, глава на Завета, последния пророк са-Хайн, чист пред Дома и Корена. С него свършва и родът са-Хайн, за жалост прекъснат преди времето си. Нека костите на Давид подхранят Корена; нека плътта му нахрани гладните и кръвта му да напои жадните; нека тялото му помогне на тези, които ще дойдат. Споделяхме дом, ложе и живот, а сега го изпращам обратно. Обичан, изгубен, приет.

Хорът повтори думите ѝ.

Двете съблякоха трупа, сресаха косите му и го измиха, преди да го покрият със златист покров. Стените бяха забавили пулса си.

В тишината се разнесе далечният тропот на ботуши по метал.

– Идват, Давид – прошепна Нихам към тялото. – Както каза, че ще стане.

Приглушен говор долетя от тълпата. Хората се отдръпнаха за да направят път на група мъже в сиви униформи със знака на „Обединено Командване“, отпечатан на ръкавите. От коланите им висяха лъскави тънки ножници. Щом стъпиха върху мекия под в кръглата зала, стъпките им заглъхнаха.

– Майор Йорус Маног, втора оперативна флотилия, фронт Юдис – представи се един от тях като демонстративно свали ръка от дръжката на оръжието на кръста си. – Търсим Нихам са-Хайн във връзка с Давид са-Хайн.

– Върви, Хазим – махна Нихам към коридора и се обърна към войниците. – Подранили сте.

Майор Йорус остана неподвижен.

– Подранили?

– Давид повели да чакам пристигането на тези, които ще дойдат, но не знаех, че ще е толкова рано. Още не сме готови.

– Ако позволите. – Най-близкият от войниците се наведе към майор Йорус. – Според религията на Орбис Са-Хав, органичните части на станцията могат да комуникират с хора като са-Хайн, пророци, както ги наричат, чиято ДНК носи рядък рецесивен маркер, активиран веднъж на три или четири поколения. Възможно е станцията да е регистрирала гравитационни смущения няколко цикъла преди приближаването ни, и са-Хайн да е интерпретирал сигналите в пророчество преди да умре.

Майор Йорус кимна.

– Благодаря, Домик. Уважаема Нихам…

– Думата е мава̀ – пошепна Домик.

– Мава̀ Нихам – поправи се майор Йорус. – Приемете съболезнованията ни. Надявахме се да заварим съпруга ви жив. Поднасяме извинения, ако мислите, че сме дошли твърде рано, но нямаме много време. Пръстенът Арес падна, а Еравите напредват към пост Кагава, което ни позволява да ги прихванем оттук в продължение на по-малко от цикъл. Сътрудничеството на Орбис Са-Хав е критично в този момент, затова сме принудени да поемем контрол над станцията и да изискаме достъп до тялото на Давид са-Хайн.

– Разбирам. – Нихам скръсти ръце зад гърба си. – Така предрече и Давид, че ще дойдете за него. Заръча да ви посрещнем като свои и да ви предам, че по собствена воля ще сподели плътта си с вас, за да наследите силата на Са-Хав. – Повдигна се на пръсти, за да повика някого в тълпата. – Равим, Равим, покажи на гостите ни командната зала и ги настани в свободните покои до кухните, в случай, че искат да си починат.

– Както казах, мава̀, времето ни е ценно – започна майор Йорус.

– Няма да се бавим. – Нихам посочи трупа под покрова, после висящите растения. – Но виждате, че още дори не сме започнали.

– Колко време траят смъртните им обреди? – запита шепнешком майор Йорус войника и без да чака отговор, продължи на глас: – Не можем да ви отпуснем повече от четвърт цикъл.

Нихам се усмихна. – Ще е предостатъчно.

Равим им показа покоите – тесни стаи с легло в единия край и маса в другия – после, по тяхно настояване, ги заведе в обширно кръгло помещение, по чиито стени мъждукаха монитори и датчици, вградени в живата материя. Донесе чаши, кана с мътна кехлибарена течност, и си тръгна. Майорът седна в командния стол и се зае да разучава биологичния интерфейс, а войниците застанаха на пост от двете страни на завесите, която служеха за врата. Между екраните пълзяха разновидности на златистите растения, някои обсипани с дребни цветчета.

Войникът най-вляво посегна към тях.

– По-добре не ги пипай – дръпна ръката му Домик.

– Миришат вкусно… на риган. Риган или някаква подправка за месо.

– Тихо – изшътка им майор Йорус. – Мисля, че го намерих. Управлението на станцията не е много по-различно от стандартните автономни Z3А65, с изключение на частта, отговорна за органичните сектори. Сержант Вега, ела да погледнеш, ако обичаш. Тук. – Посочи структура на монитора, която се разклоняваше в множество преплетени нишки, набра комбинация на екранната клавиатура, за да въведе команда, и сред нишките се откроиха дебели тъмни линии.

Сержантът, висок мъж с белег на бузата, проследи една от вътрешните линии с пръст.

– Трябва да е това. Изолиран канал, но не е активен, минава покрай рутинните системи, но не се свързва с тях, само с външните сензорни мрежи. Не подава информация в мрежата на животоподдържащите модули. Трябва да води до система за защита – или оръжие, зависи как ще го наречеш.

– Колко време имаме?

– Не много. Разпадът в ДНК-то на са-Хайн е започнал веднага със смъртта му. Не знаем точно кога е умрял, но ако е било преди половин цикъл, прогнозите са за 90% успеваемост при активиране на системата. Колкото повече време минава, толкова по-малък шанс имаме. Освен ако не използваме костите.

– По-добре да не се стига дотам. Не искам да прекъсвам ритуалите им, но може да се наложи. – Майор Йорус се почеса по брадичката. – Да. Сални, иди да провериш докъде са стигнали. Ако не са приключили, ще трябва да вземем тялото и после да им го върнем.

Войникът отдясно до завесите козирува и излезе.

– Каква е тази миризма? – Майор Йорус подуши въздуха. – Риган?

– Идва от растенията и се усилва. – Домик се приведе да помирише цветчетата. – В записите ни няма много информация за флората на Са-Хав. Възможно е да променят мириса си в различните интервали през дневния или нощния цикъл и около времето за хранене, особено ако цветята се използват като кулинарна съставка. Спекулация, разбира се, няма как да знаем без да проведем изследвания.

– В ритуалната зала няма никой! – Сални влетя през завесите. – Нито в коридорите.

– Невъзможно! – Майор Йорус скочи от стола. – Добре. Добре. Вега, ти остани тук. Останалите, след мен. Ще ги намерим. Няма къде да са отишли.

На излизане почти се сблъскаха с Равим, който наведе глава в полупоклон.

– Всичко е готово, фава̀ Йорус, моля, последвайте ме, вие и хората ви. Мава̀ Нихам ви очаква – и ги поведе в противоположната посока на тази, откъдето бяха дошли.

В края на коридора завиха наляво, после надясно и след още няколко стъпки Равим ги въведе в добре осветена трапезария. Няколко по-малки маси, подредени за пиршество, заобикаляха една дълга централна. В средата ѝ, върху купчина златисти растения лежаха овални плата с купища печено месо, украсено със златистите цветчета. От месото се вдигаше пара.

Нихам ги посрещна, преоблечена в черни одежди, избродирани с листа, стъбла и цветове, и поръбени в златисто. Зад нея стоеше Хазим, в подобни роби.

Двете протегнаха ръце към тях с дланите нагоре и напяха в унисон.

– Костите му се сляха с Корена; плътта му ще утоли глада ви; ако сте жадни…

– Мава̀ Нихам, опасявам се, че ще ви разочаровам – прекъсна ги майор Йорус. – Не искаме да ви обидим, но нямаме време за церемониална вечеря. Трябва ни тялото на Давид са-Хайн, без повече отлагане. Само неговата ДНК може да активира дормантните оръжия на Са-Хав. Въпросът е неотложен.

– Но моля, заповядайте, вземете каквото ви трябва – махна Нихам към платата месо. – Както споменах, Давид се радва да сподели плътта си с вас.