Състезанието

Джаред усети острия ръб на металната седалка през плата на жокейските си бричове. Силен тракащ свистящ шум наводни съзнанието му. Звездите, които играеха пред погледа му пречеха да разбере къде се беше озовал. Въздухът ухаеше на захарен памук и се усещаше по-тежък и сладък от този, с който бе свикнал. Вятър биеше лицето му и развяваше яростно късата му черна коса. Усети нечия ръка, която го дърпаше за якето и чу трескав женски глас, който повтаряше непозната фраза. Ръцете се пресегнаха през него и започнаха да дърпат нещо от дясната му страна. Джаред тъкмо се готвеше да извика „Хей! Престани!“, когато зрението му се избистри и той видя къде се намира. Огромни извиващи се нагоре-надолу, криволичещи релси се простираха до където стигаше погледа му. По тях с невероятна скорост се движеха хиляди цветни влакчета. Нито краят, нито дъното на това съоръжение бяха видими от мястото, на което се намираше Джаред.

На седалката до него седеше жена с нежно лилава кожа и дълга ярко розова коса, която го гледаше ужасена. Тя трескаво сочеше към нещо до него и повтаряше непознатата фраза. Джаред се огледа и видя бляскавата катарама на обезопасителния колан до бедрото си. Не мисли дълго, а се пресегна и го закопча. Точно в този момент релсите пред тях свършиха и влакчето сякаш увисна във въздуха преди да пропадне в бездната. Без никакво предупреждение Джаред се оказа с главата надолу и рязко му прилоша. След още няколко тягостни мига влакчето отново пое по хоризонтален участък релси и той успя да си поеме дълбоко дъх. Обърна се към жената, която продължаваше да го зяпа недоверчиво.

– Да сте виждали един кафяв кон с бяло петно на челото? – попита той и по изражението ѝ си пролича, че тя не разбира езика му.

Той активира преводача в гърлото си и опита отново:

– Къде се намирам? – изречението излезе от устата му, но думите, които изговори звучаха чужди в ушите му.

– На Силендро. – отвърна тя – Ти откъде дойде?

Джаред се замисли как да ѝ обясни, после се сети, че не може да ѝ каже истината.

– Не знам как се озовах тук. – излъга той – Но трябва възможно най-бързо да открия коня си.

– Какво е кон? – наклони тя въпросително глава, докато влакчето отново се спускаше по една вертикална отсечка и косата ѝ увисна във въздуха като розова мъгла.

– Това е едно огромно животно, което стъпва на четири крака, има дълга муцуна и опашка. – Джаред вътрешно се сгълча за нелепото описание, но в момента точните думи бяха безвъзвратно напуснали ума му.

Тя видимо се замисли, после се втренчи в нещо пред нея, вдигна ръка и посочи напред.

– Като това ли?

Джаред проследи с поглед пръста ѝ и видя Саймън. Горкият кон беше кацнал върху един къс хоризонтален участък от релсите, няколко метра пред тях и краката му висяха във въздуха. Тяхното влакче бързо наближаваше мястото, на което бе заседнал Саймън. Участъкът беше подвижен и в момента се завърташе на ляво, за да свърже два по-ниски върха на съоръжението. Към тази част се беше устремило и светлосиньо четириместно влакче, в което седяха двама мъже със същия лилав тон на кожата като спътницата на Джаред. Ако той не успееше да измисли някакъв план много бързо, Саймън щеше да бъде размазан от синьото влакче.

Той погледна пред себе си и в далечината видя поредната пропаст, но и нещо друго, което секна дъха в гърдите му. Мина един безкраен миг, в който клепачите на Джаред сякаш забравиха каква е основната им функция, а мускулите на леко отворената му уста замръзнаха болезнено. Пред погледа му се разигра ужасяваща картина – зад виещите се релси, веселите влакчета летящи по тях и въпреки ясния слънчев ден, далечния хоризонт причерня. Отначало мъжът си помисли, че се разразява буря, но в след това видя хилядите остри зъби на пастта, която се отвори и погълна наведнъж три шарени влакчета, които минаха неразумно близо до нея. Устата запълваше цялото ясно синьо небе. Нямаше устни, а острите като ками зъби бяха толкова нагъсто разположени, че трудно се виждаше плътта под тях. Джаред не видя очи, но усети нечий тежък взор, който сякаш едновременно стисна черепа му отвън и се опита да го разтегли отвъре. Той не знаеше какво е това нещо, но му стана пределно ясно, че няма желание да остане тук достатъчно дълго, за да разбере. Обърна се към жената на съседната седалка и ѝ каза:

– Много ми беше приятно! Късмет… – той описа полу-дъга с ръката си към хоризонта и лицето му неволно се изкриви – … с това.

След което разкопча колана си под ужасения взор на спътницата си и се приготви да скочи върху релсите в близост до подвижната част, на която се намираше Саймън. Секундите се разтеглиха, времето сякаш спря, Джаред напрегна прасци и скочи. Отровно оранжевото влакче, на което бе седял до преди малко профуча край него и продължи пътя си по безкрайните релси. Розовокосата жена се беше обърнала назад и го гледаше с ококорени очи, докато най-накрая не изчезна в бездната.

Джаред се опомни, избърса потното си чело с ръкав и запристъпва бързо към Саймън, като се опитваше да пази равновесие. Конят изцвили нервно щом го видя. Релсите под тях леко вибрираха.

– Няма страшно момчето ми, идвам да те прибера. – опитваше се да го успокои мъжът.

Синьото влакче стремглаво наближаваше и Джаред нямаше много време за размишления. Той скочи на гърба на Саймън, значката на якето му и тази на нагръдника на коня светнаха в зелено – индикация за свързването на животното с жокея му. След което, мъжът завъртя златната шайба на накитника си и двамата с коня изчезнаха от релсите стотни от секундата преди светлосиньото влакче да профучи през мястото.

Джаред отвори стиснатите си клепачи и въздъхна с облекчение. Отново се намираше на трасето и състезанието беше в разгара си. Край него жокеи и конете им изчезваха и се появяваха отново от огромни тъмни портали обрамчени с ярка зелена светлина. Джаред пришпори Саймън към следващата червеева дупка, но не и преди да включи връзката към екипа си.

– Момчета, този от вас, който отговаря за порталните дестинации е уволнен! Отваряйте си очите и на триста, ако трябва! Едва се измъкнах от една от онези забранени микро-планети. Как позволихте това да се случи? Ако ние със Саймън пострадаме, кой ще ви плаща заплатите?

Някой изхълца виновно от другата страна на линията.

– Извинявай шефе, няма да се повтори! Имаме новак в екипа, веднага ще се оправим с…

Връзката прекъсна щом Джаред влезе в поредния огледално черен портал. „Все още не е късно да спечеля състезанието и купата“, помисли си той и пришпори коня.