Сценарият

Скрит зад тюленото перде Деймън наблюдаваше пощальона. Беше се договорил с него да оставя пратките в старата пощенска кутия до оградата. И само когато тя се препълнеше, тогава можеше да влезе и да подпъхне писмата и вестниците под вратата. Мъжът видя, че разносвачът пусна едно писмо. Възможно ли е толкова бързо да получи вест от Рения?! Това ще разбере вечерта, когато се прибере вкъщи. Колкото и да твърдяха от Агенцията, че къщата е „чиста“, Деймън беше убеден, че е наблюдаван. Така като той наблюдава другите. Време беше да тръгва. Всяко закъснение се наказваше строго. Предстоеше да представи поредния доклад и не искаше да се знае, че е получил писмо от жената. За него щеше да съобщи на следващия ден.

– Свързахте ли се вече с Рения, агент Деймън? – от два дни това беше обичайният въпрос, с който започваше работният му ден.

За пореден път той даваше отрицателен отговор. Гласът му не трепваше, не искаше да разберат, че наистина се е влюбил в момичето. Че излиза от рамките на поставената задача: да се сближи с нея, да следи всяка нейна стъпка и при нужда да се намеси, за да опази тайната.

Близо век откакто беше създадена Агенцията, която имаше една единствена цел – да се скрият многобройните посещения на извънземните и фактът, че някои живеят сред нас. Наблюдаваха се хората, които събират материали или публикуват снимки на НЛО и разкази на очевидци.

Така откриха и Рения. Млада, красива и умна журналистка. Тя беше жена, която знаеше коя е и какво иска от живота, и тази яснота я правеше още по-очарователна и опасна. Притежаваше вътрешна сила и решителност, които ѝ помагаха да преследва докрай целта, която си беше поставила: да докаже, че Земята е посещавана от чужди цивилизации. Бе завършила археология и статиите ѝ бяха добре аргументирани. Агенцията, предупредена от Деймън, подготвяше опровержения на изнесените от нея факти, представени пред обществото от известни учени. Или не допускаха да се отпечатат публикациите.

Рения не се отказваше. Водена от неистово желание да докаже правотата си, веднага тръгваше на път, щом се откриеха нови артефакти. Обичаше да работи на терен.

Деймън никога не разба разбра откъде достигаше така бързо до нея информацията („Скъпи, кой журналист си издава контактите?“). Но беше факт – тя научи за открития извънземен кораб в Антарктида малко след наблюдателите на Агенцията. Успя да уреди участието си в експедицията и вече втори ден беше там, сред ледената пустош.

„Скъпи,

Пиша ти набързо. Ще изпратя писмото по Майкъл с обратния полет. Надявам се да го получиш и да успееш да прегледаш снимките в картата (може да са размазани и тъмни, защото снимах скришом). Толкова невероятно е всичко! Не зная на кои богове да благодаря, че се отчупи този грамаден леден къс. Нали ти казах – трябва да ми вярваш за посещенията на пришълците.
Съжалявам, че не си тук, за да видиш наяве извънземния кораб. И да се убедиш, че съм права. Толкова е огромен и красив. Формата му е аеродинамична и елегантна, с плавни линии и без остри ръбове. Корпусът е направен от метал (поне така ми се струва, не съм го докосвала.), блести с преливащи се цветове, променящи се в зависимост от ъгъла на осветяване. Външната повърхност е напълно гладка, с изключение на няколко сензора и устройства, разположени по корпуса. Удивително е, че има и запазено тяло. Когато вземем пробите ( нямам търпение, не зная как ще дочакам този миг) ще изследвам и моята кръв. И ще докажа, че съм права и съм потомка на извънземни.

А тук е толкова студено. Радвам се, че те послушах за дрехите. Как ми се иска да си с мен сега. Липсваш ми! Разбрах, че тези дни навярно ще може да се свържем чрез сателита. Чакам с нетърпение! Целувки!

Рения-неземната :)“

Деймън побърза да пъхне картата в четеца. Беше виждал толкова космически кораби, че сега го интересуваше само на коя раса принадлежеше. По описанието му приличаше на кораб на пришълците от Vampiris – извънземните вампири. Ако беше прав, то Рения бе застрашена.

Снимките наистина бяха с лошо качество, но въпреки това той позна кораба – опасенията му се сбъднаха.

Цивилизацията наистина беше на извънземните вампири. Тези безсмъртни същества бяха еволюирали в продължение на милиони години, превръщайки се в перфектни машини за убийства, развивайки способността си да манипулират технологиите и да контролират умовете на хората.

В агенцията се пазеше случайно открит артефакт, който принадлежеше на Vampiris – древен дневник, съдържащ подробности за техния биологичен състав и начин на живот. В него се споменаваше, че Vampiris са се приземили на Земята преди хиляди години, търсейки нов източник на храна поради намаляващата наличност на тяхната родна планета. Провели са множество експерименти, опитвайки се да променят човешкият геном, така че кръвта на хората да им доставя храната, от която те се нуждаят. Имали частичен успех – вмъкнали са свой протеин в ДНК на земляните. Така дори само с няколко капки човешка кръв се постигала бърза клетъчна регенерация и удължаване на живота. Но незнайно защо бил налице и обратен ефект – няколко капки кръв можело и да убият вампирите. Явно се получавала някаква мутация при извършената трансплантация.

Корабите потеглили обратно, натоварвайки на борда си земляни, с които да извършват изследвания на родната си планета. Други останали тук, в скрити в подземни лаборатории, откъдето поддържали живи няколко донори, подготвяйки нашествието.

Деймън вече знаеше, че тайната се криеше в отрицателния резус фактор на кръвта. Въпреки контрола над медиите, в пресата все по-често се появяваха статии, че хората с отрицателен резус фактор са потомци на извънземни. Даже имаше теория, че членовете на кралските фамилии влизат в брак с роднини, заради отрицателната си кръв, която не може да се смеси с положителен донор. Фразата „синя кръв” идва от РН отрицателна, защото при окисляване тя става синя, понеже съдържа повече мед. Докато останалите кръвни групи са по-богати на желязо. Учените не можеха да дадат отговор на въпроса откъде се е появил отрицателният резус фактор и защо за толкова години той не се променил. И нямаше как да стигнат до извода, че това е дело на нашествениците от Vampiris.

А Рения, неговата Рения е с кръвна група – В-, едва 2% процента от населението на света я притежава. И беше търсената храна за вампира.

Самолетът, с който летеше Деймън, се готвеше за приземяване. След като не успя да се свърже с Рения в определения интервал, младежът получи задача от Агенцията да отиде на терен като командир на бойна група за извънредни ситуации.

Кацнаха близо до ново създадената база. Но нямаше посрещачи. Стаите бяха пусти. Личеше си, че напускането е станало внезапно – част от леглата не бяха оправени, много от дрехите висяха в гардеробите или захвърлени на столовете. В столовата имаше недоизпито кафе, чините бяха пълни с храна.

„Като че ли всички са били отвлечени“ – помисли си Деймън и тичешком се отправи към мястото с извънземния кораб.

Само дълбоката яма подсказваше, че доскоро тук е лежяло нещо огромно.

Деймън започна да преглежда работните станции, но всичките данни бяха изтрити. Също както и на личните лаптопи. Той предчувстваше, че Рения е оставила за него някои записки. Жената беше умна и знаеше, че Деймън ще дойде веднага да я търси, след като не се проведе разговорът.

Но къде може да ги е скрила?

Картата памет намери след дълго ровене, Рения я беше залепила под масата на столовата с ..дъвка. Ето това е креативност и детски спомени.

Успя да пусне записа на лаптопа, който носеше със себе си. От екрана го гледаше Рения и се усмихваше:

– Сега ще направим една разходка до кораба, за да се увериш сам, че има извънземни. Ще включа камерата, когато стигна там отново.

Не за първи път Деймън виждаше кораб на пришълците от Vampiris, но всеки път се възхищаваше на преливащи се цветове по корпуса му.

– И престъпваме към основната изненада – появи се отново Рения – Ще ти покажа отблизо Него.

Мъжът, който лежеше в стъкления саркофаг беше висок около 190-195 сантиметра.

Кожата му бе бледа, почти прозрачна, с фини вени, които се виждаха под повърхността.

Безцветни устни. Дълга тъмна коса, която покриваше част от лицето му.

В този миг нещо изпука и на стената на саркофага се показа капка кръв. Алено-червена. Сякаш я понесе вятър и тя „кацна“ на бледите устни на извънземния. Последваха я още две капки и пришълецът вампир отвори очи. Изумрудено зелени, хипнотизиращи и плашещи. Протегна ръка, с лекота отмести капака на саркофага и започна да се изправя.

Записът се измести от мъжа, движеше си и показваше пода (явно Рения се е опомнила и е побягнала). След това внезапно прекъсна.

Дейман знаеше, че няма да види повече Рения. Вампирът никога нямаше да я освободи-нейната кръв го поддържаше жив. Явно, вампирите са приключили с опитите си. Въпросът беше ще настъпи ли скоро инвазия от тяхна страна или вече е започнала…

Мъжът затвори рязко папката, стана от бюрото и приближи седналия на стол младеж.

– Този сценарий е пълен боклук – гласът идваше отвисоко и кънтеше из цялата стая- Нима мислиш, че когато вземеш нещо от касовите филми, че направиш пробив? На хората вече им омръзна да гледат „Мъже в черно“, но не, отново се пише за агенцията. Намерен извънземен кораб в Антарктида – клише и пак клише. Извънземни вампири – само това липсваше в описанията на пришълците. Познатото отвличане на хора. Домързяло те е дори да измисляш имена, или си решил да увековечиш своето, Деймън? Прибери си сценария и се надявам да не се срещаме повече.

Младежът взе внимателно папката, промълви плахо „довиждане“ и побърза да напусне кабинета. Не искаше да признае, че почуства страх от високия слаб мъж. Когато той се надвеси над него, усети хладен полъх. Не можеше да погледне в очите му – бяха скрити зад тъмните стъкла на очилата. Кожата на мъжа беше бледа, почти прозрачна, с фини вени. Дългата му коса бе черна като нощта, падаща до раменете му на вълни.

След като Деймът напусна кабинета, мъжът извади малък куб от джоба си и проговори:

– Да се проследи човекът, който ще излезе от тук. Деймън Уилсън. Той е твърде близко до нас, не зная как, но се е досетил за кръвта, за резус фактора. Разберете с кого контактува. Прегледайте всички архиви, които е направил и ги унищожете. Премахнете го. Никой не трябва да попречи на нашите планове за превземане на Земята.

Тези думи чу и Деймън -микроскопичният предавател, който закрепи под стола работеше отлично, поне засега. След това вдигна ръка и прошепна в часовника си: „Операция Vampiris започва.“