Вера. Кръвта на последния

Вера за пореден път закъсняваше за работа. Запъхтяна и зачервена, тя все пак успя да се шмугне в асансьора за 48 етаж на небостъргача, в който работеше. Все още дишаше тежко и с усилие се опитваше да се провре до таблото с бутоните. Абсолютно безуспешно. Трябваше да изчака някой да слезе на по-преден етаж или да помоли друг да натисне бутона за желания етаж, но Вера не обичаше да моли – беше под нивото ѝ. За неин късмет на 40 етаж слязоха доста хора и тя успя да се добере до таблото. Доближи картата си за достъп и натисна комбинацията за 48ия етаж. В този момент осъзна, че в асансьора бяха останали само двама души, които не познаваше и не беше виждала до сега. Този факт леко я озадачи, предвид строго контролирания достъп на външни лица.

– Здравейте, аз съм Вера, приятно ми е. За кой етаж сте се запътили?

– Здравей, аз съм Маркус. Етажа на програмистите. Идваме да инспектираме сигурността. – отвърна спокойно високият и строен мъж, с най – красивите зелени очи. Сякаш я викаха и приканваха към себе си, с топлотата на пролетна морава след дъжд.

Това, което Вера не забеляза беше погледът, с който Маркус я проследи още на влизане. Запъхтяна, с румени бузи и пулсираща вена на врата, Вера бе сладка закуска за вампира. За миг очите му придобиха морав цвят, тялото му се опъна, зъбите му рязко слязоха в устата, готови да пробият нежната кожа на врата и да засмучат кръвта.

Спътникът му забеляза това и побърза да сложи ръка на рамото на Маркус, преди да е станало твърде късно. Задоволяването на жаждата за кръв на вампирите и кървавите бани в асансьори в днешно време не се приемаха добре дори от вампирското общество. Плюс това бяха дошли тук да свършат по-важна работа. Очите на красивия мъж се усмириха и отново придобиха онзи красив смарагдов оттенък.

– Твоят етаж дойде – каза с мелодичен глас Маркус, протягайки ръка към отворената врата, за да може Вера да излезе спокойно.

– Благодаря и лека работа – учтиво каза Вера, като не пропусна да се усмихне на излизане.

Въпреки скучната си работа, Вера днес се усмихваше по-често от обикновено.

Тестването на различни проби в лаборатория, очаквайки различен резултат, макар всеки път да излизаше един и същ, можеше да се класифицира като твърде скучно. И макар да знаеше, че проектът е от национално значение, тази малка подробност не го правеше много по-забавен. Вера все още не знаеше откъде и от кого идват пробите. Дали са на един индивид или на различни. Можеше да тества, но вероятно щяха да я смъмрят или дори по- лошо. Въпреки това тя изпълняваше възложените ѝ задачи много стриктно и очакваше скорошно повишение.

София, България

Милен се събуди в 5 и 30 сутринта, плувнал в пот. Лятната жега в този схлупен апартамент изобщо не му понасяше. Потърка очи, изправи се и се запъти към банята. След 10 минути беше готов за работа. Да си детектив, на който е възложен голям случай не е лека работа. Трябва да си на линия по всяко време на денонощието, също така носиш задачи и за вкъщи. Поради тази причина Милен се бе преместил в евтина хотел в предградията, за да не притеснява близките си. Жена му имаше нужда от сън покрай новородената им дъщеричка и не можеше точно сега да я притеснява със строго секретни задачи от частен характер. Понякога поемаше случаи на частен детектив за Американските тайни служби. В случая разследваше сигнал за предстояща терористична атака в метрото на Ню Йорк. Не знаеше много подробности, само толкова, колкото биха му били необходими да набави желаната информация. През последните ден, два проведе десетки телефонни разговори и беше доста напред с разследването, но единият му информатор искаше лична среща и Милен нямаше как да откаже. Затова сега започна да стяга куфар с най – необходимото за кратко пътуване в Америка, като през цялото време се опитваше да си представи как би изглеждал разговора с жена му по темата. Реши да ѝ каже лично, пък и да види дъщеря си преди да замине.

Ню Йорк, САЩ

Вера отвори очи и се протегна блажено. Бе прекара нощта в апартамента на Маркус и все още усещаше мъжествения аромат на парфюма му по кожата си. Леглото му бе толкова удобно, че Вера не бързаше да стане, а се наслаждаваше още няколко минути на спомените за страстната нощ. От седмица излизаше с Маркус и вече за втори път оставаше при него да спи. Разбира се на следващия ден не беше на работа, за да може да се наслади по-дълго на мускулестото му тяло и мекото легло. Все пак реши да стане и да си вземе един бърз душ. Когато се погледна в огледалото на банята, Вера забеляза смучката на врата си, все не беше изчезнала. Това малко я озадачи, но предвид страстната нощ, която бе споделила с Маркус, петното на врата не я учуди. Това, което Вера не забелязваше бяха двете миниатюрни дупчици в кожата ѝ и факта, че от тях Маркус смучеше кръв. Като ухапването от комар, но в този случай не оставаше подутина. За разлика от много други вампири, Маркус успяваше да се контролира толкова много, че хем да усети кръвта на момичето, хем да спре в точния момент, така че да не я превърне във вампир или тя да разбере по какъвто и да е начин. След два часа Вера трябваше да бъде на работа, имаше още малко време преди да тръгне. Облече се и пръсна малко от благоуханния парфюм на Маркус върху китките си, така че да мирише на него през целия ден и работата ѝ да не бъде толкова скучна. След закуска, Вера изпи добавките, които приемаше заради тежката анемия, от която страдаше. Билкова кръв, специална комбинация от витамини и желязо ѝ помагаха да води сравнително нормален живот. След няколко минути лицето ѝ придоби розов оттенък и Вера се запъти към метрото. Надяваше се да е по-малко пълно, отколкото в час пик. За неин късмет, мотрисата дойде бързо и тя пристигна с 10 минути по-рано на работа. Излизайки от асансьора, Вера се запъти към любимата ѝ кафемашина.

– Добро утро, Том. Днес успях да дойда навреме както никога – каза Вера усмихната.

– Добро утро, Вера. Къде си била снощи та си така необичайно ухилена? – полюбопитства с ентусиазъм колегата ѝ Том. Надяваше се да разнообрази скучния си ден с някоя пикантерия.

– Спах при новия ми приятел. Затова съм така сънена все още – намекна закачливо Вера, с потайна усмивка.

Денят обещаваше да потръгне с интересен разговор. Улисана в интересен диалог със събеседника си, Вера забрави за допълнителната защита и влезе в лабораторията само с един чифт обикновени ръкавици. Разговорът ставаше все по- разгорещен, когато Вера се убоде на специалния инструмент, с който взимаше от тестваната кръв в малката епруветка. На пръв поглед миниатюрен инцидент, не изискващ никакво внимание. Разговорът продължи, работата в лабораторията кипеше с пълна сила. Кръвта на Вера се смеси с кръвта на изследвания обект, последва мигновена химична реакция с желязото, добавките и химичния състав на изследваната кръв, но това не даде никакви видими следи.

София, България

След дългото сбогуване със семейството, което си беше цял ритуал, Милен се запъти с такси към летището. Там след дълги и обстойни проверки на багажа, документите и самия него, той успя да се настани в самолета. Беше изтощен от ранното ставане и бързането през деня да хване самолета. Надяваше се да успее поне малко да поспи през дългия над 12 часа полет. За голям късмет, до него се настани млада майка тийнейджърка с малко бебенце, което обещаваше да плаче през целия път. Добре, че носеше със себе си шумоизолиращи слушалки. Потъна в удобната седалка и заспа мигновено. След 15 часа щеше да бъде в Ню Йорк.

Ню Йорк, САЩ

Милен слезе от самолета в Ню Йорк, качи се в малкия бус, който да го закара при багажа му. Там на гейта трябваше да го посрещне цивилен агент. На табелката във фоайето пишеше Grey, все пак не искаха да издават собствения си агент. Милен се качи уверено в колата, подаде документите, с които пътува и припряно взе новите, очаквайки с интерес да научи новото си име. Grey Hudson – до сега не го бе използвал. Спътничката му караше уверено в задръстването в час пик – умело избираше улиците, през които минаваха, за да не закъснеят за срещата.

– Ти ме чакай тук – каза Милен твърдо на английски, тъй като не искаше да разкрива своя информатор пред други агенти.

– Добре, но не се бави прекалено, имаме още срещи – информира го Кейт.

Милен се запъти към асансьорите на небостъргача, влезе в първия, който дойде и се надяваше да се фокусира върху важните въпроси докато стигне до последния етаж.

Точно преди да се затворят вратите, в асансьора влезе много красива млада жена. В момента, в който го видя, на лицето ѝ грейна усмивка и лека руменина озари бузите ѝ.

– Здравейте, аз съм Вера. Накъде така, не сме се виждали до сега? – попита с огромно любопитство Вера. Този мъж я привличаше неудържимо.

– По работа – изстреля Милен, учуден от дързостта и любопитството на непознатата жена.

– Ясно, на работна среща. Тук не се провеждат често такива срещи с непознати. – продължи да нахалства Вера, приближавайки до мъжа. Кръвта му ухаеше на майски рози, очевидно не беше от тук. Това заключение я изненада и едновременно с това шокира, но Вера някак вече бе свикнала с това. През последните няколко дни ѝ се случваха доста странни неша.

– Да, така е – потвърди Милен и малко съжали, че остави пистолета в колата на паркинга. Вътрешно усещаше, че нещо не е наред.

Изведнъж тока спря за миг и лампите премигнаха. Заедно с тях и очите на Вера присветиха в жълто и червено. Като светкавица, невидима за обикновения човек. Чу се силен трясък, асансьора се разклати и Вера се строполи на земята. Милен се втурна да я вдигне, помислил, че ѝ е паднало кръвното. Момичето определено е в несвяст – помисли си той. Все пак беше карал курс по първа помощ, който е задължителен за всички агенти. Обърна Вера на една страна, повдигна брадичката ѝ, но тъй като тя все още не дишаше, я обърна бързо по гръб и отвори устата ѝ за дишане уста в уста. Докато се надвесваше над красивата жена, тя го сграбчи за врата и впи острите си като бръснач зъби в плътта на врата му. Кръвта започна да шурти силно, беше прегризала сънната артерия. Очите на Милен бяха пълни с ужас, дори не бе успял да реагира. Все още не разбираше какво се случва, когато всички артерии бяха прекъснати и кръвта му изтичаше от тялото. Двайсет секунди бяха необходими, за да не остане и капчица кръв в тялото на Милен. С ловкост, точност и бързина, неприсъщо на човек, Вера извади документите на Милен от портфейла, прибра ги в своя джоб и изчезна във вентилационната шахта. Там, заедно с личната карта и шофьорската книжка, лежеше и снимката на малка Амая. За нейната кръв жадуваше Вера..

Никой повече не чу и не разбра къде изчезна Вера. Потресени от видяното в асансьора, колегите ѝ дори не я търсиха през първия ден, в който така и не се появи на работа. След изчезването на Grey Hudson, в бюрото за разследване започнаха мащабна работа по случая. Отне им месеци да разберат връзката между мутанта на 48 етаж, Вера и техния агент. Само за да стигнат до задънена улица. Вера бе отпътувала със самолет за България, който се беше разбил в океана. По първоначални данни оцелели няма.

Атлантически океан

Няколко трупа на акули и един делфин са открити от екипажа на изследователски кораб „Грей“. Ухапванията не съвпадат с нито едно животно, познато до този момент на човека.

София, България

7:48 сутринта. В мазе на жилищен блок е открит труп на човек, за когото се смята , че е починал от ухапване от непознато животно. Случаят се разследва.