Бай Ставри

Хирургът грабна скалпела и направи един крив и назъбен разрез върху кожата под реброто-толкова си можеше. Хвана бъбрека, дръпна го леко и го “освободи” от хватката на тялото на собственика му. Криво ляво заши кръвоносните съдове, остави немарливо скалпела върху корема на упоената жертва и поднесе скъпия орган към едно легенче, което неговата асистентка му подаваше. Посегна да го остави, сбърчи вежди и го приближи до носа си.

-Ама той смърди на ракиджийница! -викна приглушено хирургът. -Колко пъти да ви казвам първо да ги проверявате за алкохол?! Колко! -крещеше той с все глас.

-Ъъъъх, шефе… -понечи да каже анестезиологът.

-Какво!!!

-Ъъъ, някой блъска по вратата!

-Полиция! Ако до десет секунди…

-Мамка им! Как… Някой блъска вика… -хирургът постави обратно бъбрека в отворената рана, хвърли маската и престилката и хукна към задния вход заедно с неговите помощници.

Само след секунда вратата падна с трясък и цял отряд маскирани и бронирани спецчасти нахлуха в изоставения шивашки цех. Сержантът им даде знаци с ръка и повечето се пръснаха да огледат. Той с още двама се отправиха към зле осветената от шейсет ватова крушка маса за гладене.

-Сержант, това не е ли… -попита единият полицай.

-Същия. Бай Ставри. През ден го прибират за пиянство и… Е, алкохолът наистина погубва, както изглежда… -Иванов се приближи и в този момент Ставри се раздвижи и простена. Надигна глава, погледна тримата срещу него и под въздействието на некачествената домашнярка и упойката му се стори, че са извънземни.

-Аааа! -извика той и понечи да се изправи, но дебелите колани бяха добре стегнати. Пияницата надигна леко глава и погледна към кървящата рана и половината бъбрек, който дискретно се подаваше от там.

-Бъбр’ка ли ш’ми крадете, ваща мама чужд’земска! Ама ша ма хванете за дед’вия, ‘щото с’м го поч’рпил добхре и него, нали, бъбр’че? -Ставри се усмихна срещу отрязания си орган и му намигна. -Май иск’ш да идеш до к’нефа? И на мен ми с’ пикай! -тъмно петно се появи на панталона на бай Ставри и бързо порасна, а от отворената му рана пръсна малко урина и оцапа шлема на сержанта. Той се стресна и изруга. Дръпна се назад и удари каската в земята.

-Писна ми от тая работа! -свали и маската си, направи я на топка и я зафучи нанякъде.

-Майната му на всичко!

-К’во му ста’а на тоя? -изломоти Ставри.

-От цял месец, откакто преследваме доктор Касапски, сержантът сънува кошмари как го нападат бъбреци и всякакви други органи и искат да го… -проговори женски глас.

-Из’дът?

-Не бе, да го таковат! -отвърна другият, очевидно мъжки, полицай. Свали каската и въздъхна. Премести погледът си върху раната на Ставри и се сети, че отдавна трябваше да са се обадили на бърза помощ. Посегна към станцията, но бъбрекът се раздвижи и го стресна. Помисли, че му се привижда, от много време не бе почивал все пак, но крясъка на колежката му, която хвърли автомата и побягна, го накара да хвърли още един поглед.

-Ах да го… -органът скочи от масата, търкули се към него, спря и му се озъби. Полицаят хукна навън с крясъци…

-Хааахаха, ваща мама чижд’земска! Дръж ги бе, изяж ги! Хахахахааааа -хилеше се бай Ставри от което някаква артерия изскочи от раната и започна да боядисва в червено наоколо.
-Кольоооуу -изхълца пияндето -да та тако’ам, ни са научи да в’риш р’кия…

-Егати тъпия филм… -Трайчо спря телевизора и остави дистанционното. Облегна се на фотьойла, опитвайки се да игнорира лашкането на клетката, което продължаваше вече поне трийсет минути. Накрая не издържа и се обърна по посока на шума.

-Ще останем без комшии ако продължаваш така! -Трайчо се замисли, въздъхна и каза -Е, добре де, добре! И този път ще те съжаля! -стана и отиде до клетката. Замисли се и я отвори -И гледай тоя път да не те видят! Ясно?

Дванадесетопръстникът се ухили, подскочи щастлив и излетя през терасата. Трайчо седна обратно на фотьойла и се усмихна на себе си.
-Какво да ги правиш, деца…