Чичо Мишо

Нагласих си рибарското столче, сложих отстрани куфарчето с такъмите, кепчето и останалите неща, които така или иначе нямаше да ми трябват, и седнах. Отворих хладилната чанта.

-Псссссст – един Гъсок изсъска, отпих със задоволство, и го сложих в поставката -за това го харесвах толкова този стол! Закачих червейчето, то се загърчи в бледозелено сияние и полетя към повърхността на язовира. Цоп! Гъл-гъл! Охааа! Оригнах се. Зачаках.

Никакви жени, никакви деца, никакви смрадливи котешки тоалетни, клетки на папагали и аквариуми с рибки! Само аз и гладката повърхност на водоема, по която се къдреше изгряващото слънце, и трите малки пухкави бели облачета, които едва-едва се носеха нанякъде. Какво спокойствие! Дори тревичките не помръдваха.

-Псссссст -изсъска още един гъсок. Плувката подскочи леко и отново замря. Гъл-гъл, охааа! Рай! Напръсках се със препарат против насекоми и дори досадните мухи не ме приближаваха. Или по-скоро се изкъпах с него. Още няколко облачета се надвесиха над плувката ми. Пссссссст! Гъл-гъл…

Фучене на вятър ме събуди. Плувката не се виждаше никаква. Задърпах внимателно -аха! Бях закачил нещо голямо! Да! Кога бе посивяло цялото небе? Нямаше значение, бе клъвнало! Отново! Не можех да сдържа радостта си! Трябваше ми помощ! -Псссссссст! -Гъл-гъл.

-Е, сега ми падна в ръчичките! -оригнах се и внимателно задърпах. Наистина беше голямо, със сигурност беше то!

Въдицата се изкриви, заплашвайки да се прекърши. Вятърът още повече се усили. Навих още малко макарата, и сякаш и облаците бяха закачени на кукичката! Те забързваха ход при всяко завъртане на малката ръчка! Погледнах с недоверие празните кенчета по земята. Нееее, знаех, че не е от бирата!

Дръпнах пръчката и навих -облаците се разстлаха по небето. Засвяткаха мълнии и затрещяха гръмотевици. Вятърът затъркаля столчето и обърна куфарчето с такъмите. -Мамка му, няма да се откажа! Да става, каквото ще!

Опънах, и нещо присветна във водата. Грамадна опашка зашари по бурната повърхност на язовира. Започвах да се разколебавам.

-Няма да ме уплашиш!

Задърпах още по-настоятелно. Виждах вече плувката, след нея просветваха в жълто две очи. Гръм изтрещя и ме разтресе. Падна някъде съвсем близо! Дръпнах -навих корда. Ето! Муцуната на огромната златна змия се подаде от водата. Тя се издигна над мен, изплю гневно кукичката и ме стрелна с раздвоения си сребърен език.

-Сссссссс, пак ли ти?! Не можжешшшш ли като другите просссто да ссссе напиешшш и да ловишшш риба? Едно жжжжелание! И по-бърззззо, че вече сссе зззапичам като те видя! Сссссссс!

-Точно това и правя, ловя риба!

-Азззз сссъм ззззлатната зззмия, глупако! -процеди чудовището. -Говори!

-Добре! Искам още две седмици платен отпуск другия месец!

-Ти ссссериозззно ли?!

-Да! Правилата са си правила!

-Сссссссссссссс, дадено! Досссадник… -змията се завъртя и се гмурна.

Небето се изясни и пекна слънце. Още един жатец изсъска. Потърсих столчето -ето къде бе паднала светкавицата! Седнах на земята и отпих от бирата.

-Ха! На това му се вика кеф!

Месец по-късно.

Лодката се разклати от силния вятър. Кенчетата се раздрънчаха, и едно пльосна във водата. Небето отново причерняваше. Задърпах здраво и занавивах. Светкавица падна върху една яхта недалеч, подпали я, и вятъра довя истерични крясъци. Златната змия излезе от водата и се надвеси над мен. Изгледа ме с присвити очи.

-Ти сссссссериозззно ли?!

-О, да!

Тя изплю кукичката и се приближи към лицето ми. За малко да ми бръкне в окото с раздвоения си език.

-От къде намирашшшшш от теззззи червеи, глупако досссаден?!

-Ако ти кажа, ще ми изпълниш ли бонус желание?

-Не! -изрева змията, и паднах по гръб в лодката.

-Добре де, не се ядосвай!

-Да ссссе ядосссвам?! Да сссссе…. -чудовището затвори очи. -Какво исссскашшш? Ссссамо не ми казззвай пак ошшшште две ссседмици отпуссска!

-Виждаш ли? Вече знаеш какво искам! Така ще пестим време от излишни приказки!

-Сссссссссссссс! -змията се обърна и изръмжа. -Кой идиот изззмисссли тезззи правила… -след това цопна във водата, и изчезна.

След седмица.

Крачех бързо към магазина за билки на “Чичо Мишо”. Замалко да ме блъсне кола на пешеходната пътека.

-Пфу! -продължих устремен напред.

Банков обир! Леле, не бях виждал такова нещо! Поне не и на живо! Един куршум строши стъклото на банката и се размаза в една стърчаща плочка до крака ми.

-Мама ти… -затичах се и се шмугнах в една тясна уличка.

-Ей, дръпни се…! -чух вик някъде отгоре, и инстинктивно се отдръпнах. Външно тяло на климатик се разби в асфалта на два метра от мен.

-Оле, оле! -побягнах с все сили на зиг-заг. Две коли се блъснаха отстрани на булеварда и един счупен пластмасов тас прелетя със свистене покрай ухото ми.

-Ааааааааааа! -напрегнах сили и скочих през вратата на “Чичо Мишо”, като замалко да пребия излизащата от там бабичка. Приклекнах, и запъхтян и плувнал в пот, се придвижих напред с ръце над главата.

-Гледай ти! -засмя се Мишо. -Нещо да не те уплаши, Пеше? Пребледнял ми се виждаш. Ха-ха!

Изправих се, оглеждайки се на всички страни.

-Какво става, мама му стара?!

-Казах ти, Пеше! Още преди три месеца те предупредих! Играеш си със сили, които не можеш и да си представиш!

-Оф, Чичо Мишо, много свикнах! На всеки месец -две седмици отпуск! А и адренлина… Чувствам се на двайсе’!

-Адреналина?! Ха! Ти си на 53, глупак! Играеш си със смъртта, тъп ли си, Пеше?

-Ти нали си магьосник? Дай някакъв амулет, или ми направи някакво заклинание за защита! Някаква отвара?!

-Нали това правя, бе! Даже го пише на договора за червеите, който подписваш всеки път! Защитата върви с тях, ама не четеш ситното, Пешеее! -Мишо бръкна под плота и извади един договор. -Гледай ся! Пешо, стига се въртя като идиот! Поне тук си в безопасност. За сега… Какво пише тук? А?

-Пффф, “Магът не поема отговорност за настъпили усложнения при злоупотреба с…” -Мишо дръпна листа и го прибра обратно.

-Е? -вдигна вежди той, и плешивото му теме се набръчка.

-Добре… Добре! За последно! Наистина…

-Ти верно си се побъркал… -Мишо поклати глава и извади отново договора. -Подпиши тук!…

-Ти луд ли сссссси, бе?! -изсъска змията, надвесена над мен. -Пак ли ссссъшшштото, проссст досссссаден човеко?!

-Ъхъ…

Чудовището приближи и ме погали по бузата със сребърния си език.

-Миришшшшешшшш на адреналиннн и… -змията отвори широко уста и ме погълна. -…и на раззззпадашшшта сссе зззашшштитна магия!

Чудовището се оригна и се потопи бавно във водата. Изгря слънце…