Да възкресиш Философ

Холограмата на Омуртаг Спиртов се извиси пред пълната аула и се представи:

– Добър ден, колеги. Казвам се Омуртаг Спиртов и ще свършим с вас една много хубава работа. С вас ще побродим из дебрите на философията.

– Фамилията ви каква е? Роботът ми не успя да я запише.- че се глас от първия ред.

– Спиртов, колежке, от латинското “спиритус” “душа”. До къде сте стигнали с колегата?

– Фамилията на тоя въобще не е от думата “душа”, а баш от думата “спирт”.- засмя се Антон. – Бая спирт пие, направо го чувствам през пространството и времето.

– Може да му е била Ракиджийски или нещо подобно, ама като се е присъединил към коалицията на трансгалактическите университети и да я е сменил, ‘щото е проста.- засмя се Кирил.

– ‘Щот показва, че ония са фиркали поколения наред.- Рей се засмя и се вгледа в пространство пред холограмата.

– Уважаем коллеги, кой може да ни каже кой ден е днес?

– Месецът е май. Детят- двадесет и четвърти. Година трябва ли ви? – засмя се Антон и сръчка Кирил.

– Колеги, аз ви попитах неслучайно- днес в прародината на някои от вас се е отбелязвал денят на Константин Философ и брат му Методий. Виждате ли колко са тачели философите преди повече от десет века?!

– Рей, тоя ми даде идея за проекта по генен инжинеринг- дай да възкресим оня Константин. Даскалът по Средновековна история ни разказа, че оня тип са го погребали в една от катакомбите на съвременния Рим 1. Познай к’во имам. – рече Кирил и почеса бръснатия си череп.

– К’во?

– Мобилен телепорт “Елка”. Докато тоя разправя за нак’ви философи, ние ще резъректнем нашия.

– Първо трябва да прескочим до лабораторията на майка ми и да вземем материали и едно от устройствата за генериране на тъкани. От миналия път ми останаха координатите на хранилището.- Рей се усмихна дяволито.

– И аз съм с вас.- Антон прибра планшета си с кръстословици в едно от отделенията на своя екзоскелет и се изниза след другите двама.

Луминисцентни лампи в различни цветове осветяваха кабинетите за транспортиране. След няколко квантови скока те се намираха в прашните, пълни с човешки останки, катакомби на Рим. Едва се материализираха и до тях изникна местен гид- андроид във формата на полуразложен индивид.

– К’во става, лек? ‘Що си такъв изумрял?- изсмя се Киро и продължи – Ти можеш ли да ни отведеш до базиликата Сан Клементе?

– Аз не съм изумрял, аз съм просто осъвременен.

– Да, ве лек, брат’чедката Никол си направи цял парк с полуразложени андроиди след като попадна на колекция от филми от преди два века.- Рей се наведе и разгледа с интерес различните степени на разложение на плътта.

– Мършляк, ще ни заведеш ли където трябва?- изпръхтя Антон и се огледа.

– Казвам се Джакомо, а не Мършляк, но ако това име ви харесва повече, то можете и така да ме наричате. Ще ви заведа бързо и ще ви разкажа всичко най- важно. Базата ми от данни е много богата.

– Да, ман’як, давай бързо да ходим, че имаме работа за вършене.

– Предупреждавам ви, че жриците на Венера преди няколко месеца ги преселиха на друго място.- гниещите устни на андроида се опитаха да се разтеглят в усмивка, но резултатът се получи доста зловещ.

– Даваме три криптолева, ако ни отведеш бързо и мълчиш. – рече Киро и показа флашка с инкрустиран лъв.

– Само гледай да не се разпаднеш от бързане.- разсмя се Рей.

Трупоподобният робот се задвижи със завидна скорост и след около половин час четиримата се намираха пред входа на необходимата крипта.

– Добре дошли в базиликата Сан Клементе.- изпълзя зад ъгъла поредното полуразложено същество и кафеникави лиги и слуз закапаха.

– Мале ти пък к’ъв си изумрял! Ние си имаме гид, така че не се коси.- рече Киро.

– Това са мои клиенти, изчезни като пръдня през гащи!- гласът на Джакомо проехтя под свода на древното светилище и пихтиестата маса със стърчащи металически крайници даде заден ход.

– Напред към гроба на Философа.- рече Антон.

– На място сме. А сега к’во прайм?- Рей погледна към пълзящите лигави плужеци наоколо.

– Мършляк, тряба ни да отворим криптата и да се доберем до останките там.- рече Киро и хвърли поглед към андроида.

– Трябва да знаете, че там отдавна няма на нищо, което да ви и от полза. Останките на Константин- Кирил Философ бяха преместени преди два века.

– Зор.- рече Антон.

– Греда, лек. Голяма греда. Хайде обратно на лекциите на Спиртов.- промълви Рей, а Киро изпусна тихо псувня.